четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Маркъс Зюсак "Крадецът на книги"


"Денят беше сив, цветът на Европа."
...
"В тишината на нощта отварянето на книгата предизвика порив на вятъра."
...
"Скоро бяха на улица "Химел", носейки думите, музиката и прането."
...
"Повече от всичко това беше уханието на приятелството..."
...
"Като повечето нещастия и това започна с едно недвусмислено щастие."
...
"Ако го убиеха тази нощ, поне щеше да умре жив."
...

Този роман ме изстреля директно в орбита още с първите си страници. И какъв полет само!



***МАЛКО ФАКТОЛОГИЯ***
Мястото на действието е малък град в нацистка Германия.
Разказвачът на историята е Смъртта.
Крадецът на книги е малко момиче.
Приятелство. 
Войната.
Много цветове и много Думи. 

Моите думи не достигат за да преразкажа тази книга. Затова пък думите на Зюсак могат едновременно да те погалят, a после да те гъделичкат, след това засядат в гърлото ти и накрая здраво те сритват.

А вкусът на романа е като двойно еспресо в утрин, която не смее да бъде дъждовна. Горчиво. Но ако го споделиш с приятел става сладко. Много сладко.

Аз се приземих успешно. Освободих от скорост. И си помислих: "Никога няма да мога да приема това безумие." Но все пак се усмихнах. На Смъртта.

Една чудна сладко горчива история.


 
    Превод на Станимир Йотов
    Издание на Пергамент Прес

    Във Goodreads

вторник, 26 февруари 2013 г.

Гари Щейнгарт "Супертъжна истинска любовна история"

"Голям кеф ми прави да слушам как децата боравят с езика. Цветисти глаголи, експлозивни съществителни, чаровно объркани предлози. Език, а не данни."
...
"Изпитвах отчайващо желание да зарежа всички тези факти, да отворя някоя стара миризлива книга или да натисна някое младо момиче. Ех, защо не съм се родил в по-добър свят? "
...

Мислех си и аз не знам защо, че този писател е с немски произход, може би заради името. Но той е роден в Ленинград, живее още от малко дете в Америка, така че последно -  американски писател.

След първоначалното ми леко разочарование, че няма да чета европейски автор нещата си идват на мястото. Книгата започва с личен дневник, което малко ме изненадва, предвид времето на събитията, но все пак изненадата е повече от приятна. На всичкото отгоре свръхскоростно се пренасям в Рим и веднага ми замирисва на паста, с доматен сос и много месо. Та там се запознават нашите двама герои - Tя е корейка на 24, живееща в Америка, Tой е американец на 39. Повествованието се развива чрез неговия дневник и нейния акаунт в Глобалтийнс, което е нещо като Twitter (според мен).

Действието бързо се пренася в Ню Йорк и ние се потапяме напълно в близкото бъдеще. Там всички са свързани чрез глобална мрежа, всеки може да научи бързо всичко за който си поиска, включително какво си е купил току що, хората се оценяват по техния кредитен рейтинг, общуват основно посредством своите апарати (малка машинка, нещо като смартфон, изписва се äppärät*). В този свят книгите служат за подпиране на вратите. Езикът е низ от съкращения, а любовта е просто поток от данни.

Дали това, което се случва между Него и Нея е любов, дали е тъжна, дали е истинска всеки трябва да реши сам за себе си. 

Романът определено ми хареса, макар и да не ме докосна по онзи "Ехаa" начин. А света, който Щейнгарт описва се случва точно тук и сега, независимо дали това ни харесва или не. 


Превод на Венцислав Венков

Издание на Colibri

Във Googreads


*Urban Dictionary, äppärät - Smartphone/iPhone/Blackberry/PDA. Named after a future device in Gary Shteyngart's novel "Super Sad True Love Story."

She called me on my äppärät just as I was posting a photo on her Facebook.





събота, 23 февруари 2013 г.

Бернар Вербер "Танатонавтите"

Танатонавт. Дума от същото семейство като касмонавт или астронавт.
Танатонавт - изследовател на смъртта.
Танатодрум - мястото, от където се oсъществяват полетите.

"Да си здрав означава всеки ден да те боли на различно място."
...
"Недей да гониш щастието, животът трае колкото една въздишка." (Омар Хаям, 1050-1123)
...
"Раят е за всички. Ако се наложи, ще изпратим там сини каски, за да следят за свободното преминаване на мъртъвци и танатонавти." :)
...
"Бах е бил гений на преплитането. Смесвайки два гласа, той създава илюзията за трети, който на практика не съществува и който освен това е по-богат от другите два, взети заедно. Тази техника е приложима във всичко - в музиката, в писането, в рисуването и знам ли още в какво? Дръжте си очите затворени."
...
"Красотата е разнолика като страха." 
...
"Общата ми култура е толкова голяма, че ми тежи."  :)
...

Най-накрая мисля да обърна внимание на Вербер, книга, която съм си купила преди цели 5,6 години и досега ме чакаше търпеливо в личната библиотека. Нямам никакво обяснение защо я подминавах толкова много време, а си я взех с голям мерак на един от поредните панаири на книгата.

Романът започва с историята за едно приятелство - две момчета на около осем, девет години. Красота ! Между тяхната история има вмъкнати кратки цитати от учебник по история за 2-ри клас, дисертацията "Непознатата смърт", която е написана от бащата на едното момче, както и извадки от полицейските досиета и на двамата. Такива досиета има и за другите герои, те са съвсем кратки и много забавни. От самата дисертация пък има извадки за:

1. Месопотамска, лапландска, индуистка, амазонска, японска, тибетска, келтска, гръцка, гренландска, библейска(!), скандинавска, персийска, австралийска, кенийска, ведическа, южноафриканска, християнска, еврейска, таоистка, сибирска, арабска, египетска, зороастрийска, индийска митология;

2. Митология на ацтеките, на маите, на индианците чипеуа, на амазонските индианци, на американските индианци, на индианците навахо;

3. Будиска, китайска, еврейска, християнска, персийска, ауровилска, суфистка, ориенталска, таоисткa, индуистка, ведическа философия; философия на розенкройцерите;

4. Италианска поезия;

5. Йога учение;

Уверявам ви не е страшно :)

По стечение на обстоятелствата двамата се разделят за доста дълъг период от време, за да се срещнат отново вече като зрели мъже - единият е професор по биология, а другият- лекар.

Последвалите събития в които са замесени френския президент, нашите двама герои, една красива медицинска сестра и стотина души в един затвор водят до основаването на Движението на танатонавтите, а ние ще разберем как и защо възниква, кои са неговите основоположници и как всъщност откриват тази Нова земя, или континента на мъртвите. С това завършва първата епоха или времето на самодейците.

Втората епоха логично е тази на пионерите, което значи завладяване и изследване. Имаме нов континент, имаме и нови колониални апетити от страна на великите сили, да, the same old story. На този етап се включват и нови попълнения към нашия екип. Малко политика, малко религия, малко медии, малко любов, малко война. Но нещата вървят към пробив и картата на новия континент постепенно придобива очертания. А къде се намира той, чисто географски? Това няма да издам разбира се, но признавам, че идеята е доста оригинална.

Третата епоха е тази на професионалистите. Най-накрая! Ще виждаме все повече от новия континент, неговите особености, ще си отговорим и на някои въпроси, като например защо се раждат повече жени от мъже. Светът се променя, а дали за добро или лошо е въпрос на гледна точка.

Истински се забавлявах с този роман. Трудно е да се определи жанрово, нещо като фантастика, ама не съвсем.

За финал ще предложа шарадата на Виктор Юго: "Първата ми дума е кисела. Втората ми не е горчива. Третата ми не е съвсем сирене. Цялата е торта."
Що е то ? Аз почти го познах, но не съвсем точно. :)

     

 Превод на Иван Георгиев

 Издание на Colibri

 Във Googreads


събота, 16 февруари 2013 г.

Кристофър Прийст "Престиж"

Признавам, очаквах с голямо нетърпение тази книга, все пак това е автора на изключителната "Преобърнатият свят". "Престиж" започва повече от добре с...една книга. So far, so good.

Със съдържанието на въпросната книга се запознаваме почти веднага - това е разказ, написан през 1901г. и описва професионалния живот на един илюзионист. Никога не съм се интересувала особено от този тип изкуство, но написаното всъщност е доста интересно. В този разказ общо взето научаваме и за събитията, които се явяват завръзката на цялата история. Следващия разказ е в настоящето, без да се уточнява точно кога е това.

Най-дългата история в книгата започва през 1866г. и е под формата на личен дневник. Да видим какво ще ни каже другата страна.

Историята на втория илюзионист е не по-малко интересна, ще видим неговите професионални изяви, пътуванията и срещата му с Никола Тесла - ех, голям човек е бил безпорно и освен интригуваща историческа личност и голям учен, е и толкова обичан персонаж от писателите.

Развръзката е...хм, зашеметяваща. Кристофър Прийст е голям !

Изтънчена фантастика само за ценители, без космически кораби и битки. 



Превод на Петър Тушков

Издание на Август с красива черна корица.

В края на книгата има обещание за предстоящо  издаване на "Островитяни", която излишно е да споменавам ще бъде изчетена от мен веднагически :)

Във Goodreads




неделя, 10 февруари 2013 г.

Паскал Мерсие "Нощен влак за Лисабон"

"Човек трябва да има късмет със самия себе си, за да стане уверен."
...
"Измамно е да се вярва, че решаващите моменти в живота, в които обичайната посока се обръща завинаги, са силни и крещащо драматични, подкопани от бурни вътрешни кипежи. Това е безвкусна приказка, насаждана в света от алкохолизирани журналисти, от обожаващи светлините от фоторепортерските светкавици кинаджии и писатели, в главите на които всичко прилича на булеварден вестник. В действителност драматичното е определящо живота преживяване, което в същността си често пъти е невероятно тихо. Толкова малко общо има с гръмкостта, с острия пламък и вулканичното изригване, че в мига на преживяването то нерядко остава незабелязано. Когато разгръща революционното си действие и се грижи за това животът да бъде окъпан в напълно нова всетлина и да добие напълно нова мелодия, то го прави безшумно и в тази прелестна безшумност се таи особената му аристократичност."
...
"Че думите имаха силата да предизвикват неща, че караха някого да действа или го възпираха, че можеха да накарат човек да се смее или да плаче; още като дете бе смятал това за загадка и тя не спря да го впечатлява. Как го постигат думите? Нима не беше като магия? А в този миг мистерията сякаш бе още по-голяма от всякога, понеже това бяха думи, за които до вчера сутринта даже не подозираше."
...
"Понякога човек се страхува от нещо, понеже го е страх от друго нещо."
...
"Имаше хора, които четяха, и други, които не четяха. Дали човек чете или не чете- това веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази. Хората се учудваха, когато той твърдеше това, някои поклащаха глава: чак пък такава налудничавост. Но това беше така. Грегориус го знаеше. Знаеше го."
...
"Не е ли истина, че не хората се срещат, а сенките, които хвърлят техните представи?"
...
"Когато времето на един живот стане много оскъдно, вече не важат никакви правила. И тогава изглежда, че човек е превъртял и напълно готов за лудницата. Ама принципно е точно обратното: там им е мястото на онези, които не искат да повярват, че времето изтича и малко оставя. Онези, които продължават да се държат така, сякаш нищо не е станало."
...
"Прадо беше взел на сериозно, че Господ е личност, която можеше да мисли, желае и чувства.  И тогава, както при всеки друг човек, се беше вслушал в онова, което казваше, и беше отсякъл: с подобен, безмерно високомерен характер не искам да имам нищо общо."
...
"Грегориус никога в живота си не беше скучал. Да не знае човек какво да прави с времето на живота си: надали имаше нещо, което Грегориус да смяташе за по- непонятно. Дори сега не скучаеше. Онова, което изпитваше в смълчаната, прекалено просторна къща, беше нещо различно: времето беше спряло, или не, не беше спряло, ала не го теглеше със себе си, не му носеше никакво бъдеще, течеше безучастно покрай него, без да го докосва."
...
"Знаеш ли, мисленето е второто най-приятно нещо. Най-хубавото е поезията. Ако съществуваше поетично мислене и мисловна поезия - това би било Раят."
...
"Обичам тунелите. Те са символ на надеждата: все някога ще се покаже светлината. Освен ако не е нощ." 
...
"От поезията човек не се превъзнася. Чете я. Чеше я с езика. Живее е нея. Чувства как го вълнува, как го променя. Как прави така, че собственият живот да добие форма, окраска, мелодия. Човек не говори за това, камо ли да я превръща в пушечно месо на академичната си кариера"
...
"Но защо е толкова трудно да погледнеш открито? Ние сме лениви същества, нуждаещи се от близък човек. Любопитството като рядък лукс на обичайна почва. Би било цяло изкуство да можеш да стоиш здраво и да си играеш с откритото. Трябва да си Моцарт. Моцарт на откритото бъдеще."


Реймунд Грегориус е преподавател по древни езици в училище в Берн. Той наближава своята 60 годишнина, животът му е монотонен, улегнал дори малко скучен (но само според общоприетото мнение). Грегориус е истински ценител на думите, на езика и на книгите и затова е и много добър в професията си. В процеса на повествованието има доста предпрадки към минали събития, които ненатрапчиво ни разкриват живота му досега.

Случайна среща с жена, която произнася една единствена дума на португалски отключват скрити и за самия него копнежи. Това не е любовна среща; дори не научаваме името на жената. Мислейки за тази жена той попада на една книга на потругалски и изведнъж решава да замине за Лисабон и да се срещне с автора ѝ. Докато трае пътуването той започва постепенно да я превежда и така се получава книга- в- книгата ефект. Горните цитати са и от 2-те книги, като тези, които са италик са на Амадеу де Прадо, нашия изгубен за света писател.

Неговото търсене ще го отведе в различни краища на Лисабон, в стари и пълни с история и книги къщи, ще срещне различни хора, за да разкрие малко по малко кой е бил човекът, написал книгата, която променя всичко.

Много чувствена, интелигентна и висококачествена литература. Книга, която не се чете за да стигнеш до края, а ти се иска да не свършва.



Превод на Гергана Фъркова

Изданието на Алтера е страшно красиво и човек освен удоволствието от прочетеното получава и чиста физическа наслада да държи в ръцете си тази книга с гладки бели страници :)

Във Googreads

 

сряда, 6 февруари 2013 г.

Видиядхар Сураджпрасад Найпол "Половин живот"


"  - Усещам мириса ти по тялото си, докато карам.
Не знам каква смелост ме бе обхванала; но изглеждаше естествено и леко да се каже. Тя отвърна:
- И аз усещам твоя.
Обичах я за този отговор."
....................
Никога нищо не бях чувала за Сър Видиядхар Сураджпрасад Найпол, британски писател с индийски произход. Попаднах случайно на неговия роман "Половин живот" и доколкото направих справка е единствения издаден на български. Твърде грозновата корица, но за сметка на това научавам, че той е носител на Нобелова награда за литература за 2001г. (няма да коментирам тук тази награда).
Романът е странен, малко тъжен, но все пак прекрасен. В общи линии проследява живота на Уили Съмърсет Чандран, който започва в Индия, продължава в Лондон по време на студенските му години, след това в Африка за период от 18 години, за да стигне в края си отново до Европа и по-точно Германия. Повествованието обаче не следва хронологията на събитията, а прескача през времето и континентите. А защо Уили е кръстен на Съмърсет Моъм това се разбира още в началото.
Съвсем първосигнално човек веднага може да реши, че Уили е продукт на своето време и среда. Но някак си аз не го усещам така и ако за момент изключим историческия фон той прилича на всеки един човек, който се опитва да се справи с живота. Въпросният исторически фон е много ненатрапчив, но съвсем достатъчен за да се потопиш в обстановката. Срещаме се с португалци и африканци, индийци и англичани, както и всевъзможни кръстоски между тях, всички толкова различни и толкова еднакви. В романа много естествено се преплитат нации, предразсъдъци, религии, табута, реални исторически събития.
Това е роман, в който на пръв поглед не се случва кой знае какво, трудно е да го "разкажеш", но те кара да обръщаш и следващата страница, и следващата :)

Превод на Михаела Михайлова
Издание на Пулсио

http://www.goodreads.com/book/show/5853.Half_a_Life