четвъртък, 25 април 2013 г.

Боримир Дончев - Борей "Самира"

"...човек е твърде малък в сравнение с обстоятелствата, които го заобикалят."
...
Годината е 1683-а и някъде из дебрите на Отоманската империя отряд полски хусари взимат в плен част от харема на султана. Настаняват го близо до Виена, а това са двайсетина красиви жени, между които и Самира. Докато чакат инструкции какво да правят с тези жени войниците ги опознават и настава един истински, хъм...културен обмен между двете на практика враждуващи страни.  

Султанският харем обаче се оказва прикритие на добре обучен еничарски отряд. На война, като на война. Как Самира е станала еничар и какви мисии е имала в миналото ще разберем чрез кратките отклонения от настоящето действие в романа. Тези истории са вплетени много добре в основното действие, което започва близо до Виена, град, който до сега дава отпор на разширяването на империята на запад и север. Европейците обаче се обединяват за да отблъснат турското нашествие.

Самира е била вербувана още като дете и тя реално няма спомени за своя произход. Миналото обаче я зове и тя тръгва след него. Какво да се прави, roots bloody roots (да, култово парче).

Малко неща са по-секси от красиви жени, които са и хладнокръвни убийци. Романът предлага много голяма наслада за сетивата и е определено много колоритен. Освен това е и приятен начин да научиш някои исторически факти от едни доста далечни вече времена, но без да е досадно. Действието се движи с добро темпо, няма протяжни описания на битки. Има и доста реални исторически личности. Аз май не си падам много по историческите романи, но този много ми хареса, може би защото не ми звучеше като типичен представител на жанра. Освен това и много се забавлявах!

Много висок старт за новата библиотека "Гравитация" - поредица за модерна българска литература на издателство "Изток -Запад". Очакваме нищо по-малко от качествена литература от наши автори. И разбира се пожелавам успех на поредицата.

Много хубаво ревю в Книгозавър и още едно на "виновника" Христо Блажев в Книголандия.



Издание на Изток-Запад, с наистина красива корица

"Самира" в Goodreads


петък, 19 април 2013 г.

Питър Хелър "Кучешките звезди"

"Скръбта е елемент. Има си свой кръговрат като въглеродния, азотния. Никога не намалява, ама никога. Влиза и излиза от всичко."
...

Девет години след убийствена грипна епидемия, погубила голяма част от човечеството откриваме Хиг, патрулиращ периметъра, който защитава и в който живее. Това е малко летище и в радиус от няколко километра няма жива душа освен него, кучето му, малкия му самолет и един единствен съсед, който си пада по оръжия от всякакъв тип. На Хиг и съседа му им се налага да се защитават от останалите оцелели.

Хелър ни е показал един суров свят, в който превес над всичко има физическото оцеляване. Описания няма, всичко, което може да си представим за този свят е показано през очите на Хиг.  Действието се развива само чрез мислите на главния герой, които са кратки, ясни, категорични, без сантименталности. Мисълта му често се отклонява назад в миналото и само така разбираме какво се е случило. Понякога му прави номера, прелита напред, назад, съживява спомени, прави абсурдни асоциации.

В цялата книга на практика липсва пряка реч. Мисълта на Хиг тече в кратки изречения, с множество абзаци, отделени един от друг с празен ред. Определено нестандартен начин на писане и сякаш не мога да се сетя за друга написана по този начин книга. Обаче на мен много ми допадна, в началото ми изглеждаше малко елементарно, но това е само привидно, много е въздействащо. Пасва съвсем точно на събитията и обстановката. Както може да се досетите кучето също е основен герой и който поне веднъж е имал това щастие да се грижи за животно, независимо какво, ще разбере за какво говоря.

Романът е нестандартен, чете се леко, не натоварва, но и доста въздейства. За мен определено беше удоволствие.

"Кучешките звезди" е номиниран за тазгодишната награда "Артър Кларк", а победителя ще е ясен само след 10-ина дни, на 1-ви май. Независимо дали това ще е този роман или някой друг от останалите 5 номинирани си остава факта, че може да се насладим на един от подбраните фантастични романа, издадени в Англия за предната година и то сега, на момента. От мен лично поздравления на българския издател Екслибрис за тази чудесна възможност.


 Превод на Борислав Стефанов

 Издание на Екслибрис

 Във Goodreads



Посвещавам това ревю на малкото ми сладко Рони, което загубих само ден след написването му. Ще ми липсваш много приятелче, но ще се видим някога, някъде сред кучешките звезди.

неделя, 14 април 2013 г.

Джонатан Франзен "Поправките"

"Две от страните на квадратната маса бяха щастливи, а две - не."
...

Главната роля в този роман е отредена на едно американско семейство, типичен представител на средната класа. Инид и Алфред, вече пенсионери; тя е малко досадна и плаща висок данък "обществено мнение", той е малко твърдоглав и не съвсем здрав. Ще ги видим и като по-млади. Трите им деца Чип, Диана и Гари са зрели хора, всеки поел своя път в живота.

Чип е почти на 40, бивш преподавател в университет. Той е загубил работата си след малко нелепа история със студентка. Тъй като живота му се обърква от тази случка той така и не може да си намери правилното място. Гари е първородния син, по-възрастен от Чип, има семейство, опитва се да върши всичко по правилата. Диана е най-малката. Тя е разведена, но няма деца, с доста объркан сексуален живот. Общото между тях е, че всички са нещастни, всеки по свой начин. Героите в романа не са много, предвид доста големия обем, но са напълно достатъчни за целта на автора, това определено ми допадна като подход.

"Поправките" е един наистина много хубав роман, добре написан, добър стил, много оригинално боравене с езика - за всеки от героите си авторът е подбрал различен тип език, съответстващ на мирогледа му, професията и нещата, които го вълнуват. Самите образи на героите са изградени много успешно, веднага може да си ги представиш, да ги почустваш и да ги откриеш в себе си или в хората, които са около теб. Но за съжаление някак си не накара сърцето ми да забие учестено. Финалът е много силен.

Романът е писан преди повече от 10 години и ми се струва, че ако го бях прочела тогава щеше много повече да ми хареса. Разбира се това е абсолютно субективно. Въпреки че не получих очакваната голяма доза вълнение романът си струва да се прочете и да се осмисли.

Много вдъхновяващи ревюта на Преслав в Литературата Днес и на Христо в Книголандия

   
 Превод на Владимир Молев

 Издание на Colibri

 "Поправките" в Goodreads

понеделник, 8 април 2013 г.

Мишел Уелбек "Възможност за остров"

"След известна възраст животът става преди всичко административен."
...

"Когато любовта е проста,
когато всичко те вълнува-
във времето навярно съществува
възможността за остров."
...

Това е историята на Даниел, неочовек. Той е съвкупност от по-старите си версии като първообраза е Даниел 1.1, който е бил човек. В по-голямата част от романа се разказва за Даниел-човекът, а времето на действието е в наши дни, т.е. в самото начало на 21-и век. Времето, в което се намира неочовекът е някъде в бъдещето, където реално почти не са останали хора.

Даниел-човекът е комедиант или смешник, както той сам се определя, изнася представления, участва във филми, пише сценарии. Той е професионалист и изкарва много добри пари. По нашите съвременни критерии е човек, който има всичко. Даниел попада случайно на сбирка на елоимити, секта, която почита и очаква завръщането на Елоимитите - извънземните създатели на човечеството. Той не вярва на всичко това, но се занимава с тях, донякъде от скука. Тези хора строят "посолство" на един остров в Канарския архипелаг, в което да посрещнат извънземните. В действителност обаче те се занимават с далеч по-научни неща и както ще видим тяхното начинание дава резултат около три века по-късно.

Даниел-неочовекът преминава през две версии. В първата част на книгата са коментарите на Даниел 24, а във втората - на Даниел 25.

Това е накратко фабулата, но това не е фантастика. Въпреки че в романа присъства бъдещето Уелбек ни е показал една доста пълна картина на днешния свят. Повече като усещане, отколкото като факт. Честно казано не разбирам защо този автор се води за скандален, може би трябва да прочета поне още един негов роман. Нито бях скандализирана, нито ми беше циничен, нито труден за четене. Обаче...

След последната страница се чувствах изцедена като лимон. И мисля, че за първи път разбрах какво значи израза "хванат за топките", макар и по очевидни причини да не съм притежател на такива. 

Ужасно ми хареса тази невъзможна книга !


  Превод на Галина Меламед

  Издание на Факел експрес

   Във Goodreads

петък, 5 април 2013 г.

Зюлфю Ливанели "Серенада"

" Всичко в живота е състояние на духа."
...

Този роман започва на борда на самолет, летящ от Франкфурт за Бостън. Един от пасажерите е жена, която се казва Мая, тя има лаптоп в скута си, дълъг полет пред себе си и история, която иска да разкаже. A аз мисля да я чуя.

Всичко започва само три месеца преди въпросния полет в един дъждовен и задръстен Истанбул. Мая трябва да посрещне от летището гост на университета, в който работи, възрастен професор по право, американец с немски произход. Действието в романа се развива в наши дни, в същия този прекрасен Истанбул, който познаваме - огромен 15+ милионен мегаполис, претъпкан, модерен, пълен с история, краен и абсолютно магнетичен. Определено харесвам този град и веднага се почуствах в свои води още с първите страници.

Максимилиан Вагнер е името на този вече доста на възраст професор, който е живял в Истанбул преди цели 59 години. Неговата поява отново в Турция предизвиква непонятен за Мая интерес от тайните служби, британското и руското правителсво, все много далечни за нея неща. Ровейки в реални исторически събития тя ще разбере, че миналото на Вагнер е белязано завинаги от Втората световна война. А в собственото си минало тя ще намери врата към своето бъдеще.

Този роман ще ви накара да си спомните за някой, който не е част от живота ви, но сте го срещнали някъде, някога, a той ви е показал неподозирана за вас вселена. 

Този роман ще ви накара да мислите отново и отново за тази най-ужасна война и може би най-голям позор в историята на цялото (уж) разумно човечество.

Този роман няма да ви разплаче. По-скоро ще ви разгневи - отново и отново заради деструктивната, а не съзидателна роля на религиите, както и на политиката.

"Серенада" е роман в най- най- истинския смисъл на тази дума - хубава история, която е добре разказана от пълнокръвни герои. Ливанели го е постигнал със завидно майсторство. Това за мен е добра литература!


 Превод на Силвия Димитрова

 Издание на Книгопис
 Пожелавам на това чисто ново издателство успех и да ни зарадват с купища  хубави книги!

вторник, 2 април 2013 г.

Хосе Карлос Сомоса "Клара и сянката"

"...ако дадем простор на въображението, можем да се движим, без да нарушаваме покоя."
...

Още с първите редове на този роман Сомоса ни хвърля в дълбоки води. Няма време за защо и какво. Човешкото тяло е платно върху което рисуват художниците, получава се жива картина, която може да бъде разглеждана, наемана, премествана. Картина, произведение на изкуството като всяко друго.

Клара е едно от тези платна и в процеса на повствованието ще научим в какво точно се изразява нейната работа.

Във втората сюжетна линия в романа тече разследване за убийство с обичайните за това герои. Появява се и мистериозен човек, който се опитва да разруши картините на един определен художник.

Междувременно Клара получава примамливо предложение за работа, което разбира се приема. 
Всички герои ще се срещнат накрая на откриването на една изложба посветена на Рембранд. Цялото действие се развива в няколко европейски града и човек може да разпознае места, които е посещавал.

"Клара и сянката" е общо взето трилър, но фантастичния елемент, който присъства във всички романи на Сомоса, променя доста нещата. Романът ми беше една идея по-протяжен от необходимото. В "Стръв" нещата бяха по-стегнати, по-интензивни и по-вълнуващи. Може би защото я прочетох първа, но "Стръв" си остава по-добрия роман за мен, с много повече дълбочина. Иначе Сомоса пише добре, различен е, затова и "Зигзаг" ми стои в списъка за прочитане. За сега само "Ключът към бездната" не беше точно това, което очаквах.

Никак не лош роман, но може би не го прочетох в правилния момент, за да го почуствам по-добре. Малко по-дълъг от необходимото и някак разхвърлян. Липсва му нещо, което наистина да те грабне.


Превод на Людмила Петракиева и Катя Диманова

Издание на Colibri

Българското издание в Goodreads