петък, 31 май 2013 г.

Дъглас Кенеди "Мъртво сърце"

"Съдбата не е жестока. Съдбата е тъпа."
...

Героят на този роман е мъж, на 38, необвързан, отегчен от работата си и явно от живота. В една антикварна книжарница в Бостън си купува стара карта на Австралия, която буквално му влиза под кожата и малко след това той се озовава в Даруин, дълбоко съжалявайки за взетото решение. "Влюбиш ли се в карта, съсипваш живота си." - казва автора.

Даруин е средно голям град, най-северната точка от шосето, което обикаля по ръба на целия континент. Кръстен е на английският учен Чарлз Дарвин (то и така се изписва на английски Darwin), но това го прочетох в Уикипедия докато търсех къде се намира този град. За хубаво или за лошо тази история започва от тази почти най-северна точка на Австралия.

И докато си мислех как ще кръстосвам Австралия на длъж и на шир нашия герой Ник взе че се застопори на едно място и то не много далече от първоначалната му точка - малък град, който изобщо не съществува на картата. Последвалите събития са в стил Тарантино или поне моята асоциация е такава. 

Много готино "черно" романче, което може да се прочете за една нощ и на мен адски ми допадна. За първи път чета автора, но ще повторя.


 Превод на Ангел Игов

 Издание на Colibri

 Във Goodreads







четвъртък, 30 май 2013 г.

Рана Дасгупта " Соло"

"Цяло бурканче кафе е дълготрайна инвестиция. Никога обаче не знаеш какво ще се случи утре."
...

В началото на романа се запознаваме с Улрих, мъж прехвърлил 90-те си години, който живее сам в малък апартамент. Веднага след това ще го видим като малко момче, роден и израснал в София, а немското му име е следствие от влечението на баща му към германската култура и индустрия най-вече. След като завършва училище той заминава за Берлин, за да учи химия, науката, която го пленява още в детството му. Самия роман е разделен на химични елементи - магнезий, въглерод, хлор, барий, уран - обединени под заглавието на първата част "Живот".

Действието в романа се развива от началото на 20-и век и стига почти до наши дни, до падането на тоталитарния режим в България и годините след това. Житейският път на Улрих е показателен за цяло едно поколение; в негово лице спокойно може да видите вашия дядо или баща. Реалните исторически събития и личности са ненатрапчиви, пречупени през съдбата на един обикновен човек, и все пак напълно разпознаваеми. Рана не критикува, нито философства, само разказва. В книгата звучи и не малко музика, не крия пристрастията си към смесването на двете изкуства.

Втората част на романа е озаглавена "Фантазии", а нейните подчасти носят имена на морски обитатели:

Нирвал е арктически зъбат кит, наричан още морски еднорог, почти изчезнал вид. Този разказ ни отвежда в малко индустриално градче, на около 200 километра от Русе, което се обезлюдява в годините на прехода;

Белуга - хищна риба, чийто хайвер се счита за най-добрия в света, също застрашен от изчезване вид. Тук се пренасяме в Тбилиси, столицата на Грузия през 80-те години на миналия век за да посрещнем новия;

Ихтиозавъра е голямо морско влечуго от палеозоя. Тази част ще ни отведе в Ню Йорк, но само за малко. Историите и героите се преплитат точно когато си мислех, че втората част няма нищо общо с първата;

Дугонг, или морска крава е изцяло воден вид бозайник. А в тази част отново се появява нашия Улрих, както и всички останали. А последната част е озаглавена Морска крава.

Супер странен роман, който обаче ми хареса и се радвам, че не се подведох по доста негативните отзиви. Не ми беше тежък в никакъв случай. Но не е нещо, което бих препоръчала на някой, човек трябва сам да си реши дали да го чете - аз доста време държах книгата в ръцете си, чудих се, а това не ми се случва често, защото бързо решавам дали искам дадена книга или не. В крайна сметка изборът беше добър за мен.

Ето още едно ревю в Serendipity Strange, което ми хареса и в крайна сметка ме "нави" :)

 Превод на Алена Ликова

 Издание на Жанет 45

 Във Goodreads



петък, 24 май 2013 г.

Валтер Мьорс "Градът на сънуващите книги"

"И все пак - да разгърнеш книга, си остава рискована работа."
...

Историята в този роман започва в Драконовите крепости със Змей Митоблудни и неговия поетичен кръстник Данселот, който на смъртния си одър му завещава един ръкопис. Но не какъв да е, а най-съвършения текст в целия свят. След като го прочита и преживява висшето удоволствие да се докоснеш до съвършенството, нашия сладък динозавър решава да издири автора на този невъзможен ръкопис и така се озовава пред вратите на Книговището. А това е град, в който има книги, книги и пак книги - над 600 издателства и около 5 хиляди магазина за книги и това само официално регистрираните. Търговците наричат антикварните книги "сънуващи", защото са нито живи, нито мъртви, а в междинно състояние. Иначе във всяко друго отношение си е град като град и все пак само тук може да опиташ най-апетитните литературни деликатеси. Видимата част от града обаче е само една малка част, а повечето книги се намират в подземията - невъобразимо голям лабиринт от тунели, в който се подвизават Ловците на книги и всякакви други същества, повечето от които недобронамерени.

Естествено някак си, нашият главен герой ще се забърка в куп неприятности. По-голямата част от действието протича под земята, където както казах има книги, книги и пак книги, някои от които смъртоносно опасни.

Романът е написан на много приятен за четене език, а също така авторът ни е предложил и не малко на брой рисунки. Чудна книжка с картинки.

Това, смея да търдя, е първото ми истинско фентъзи, което прочитам без да умра от скука (само Лукяненко прави изключение). Романът ще се хареса само на хора, които наистина обичат книгите, четенето и високите рафтове, а всички останали предполагам ще се отегчат.

На мен не просто ми хареса, ами направо ми се услади. Вкусотия !


 Превод на Светкко О'Славев

 Издание на Orgon с абсолютно маниашка корица

 Във Goodreads

петък, 17 май 2013 г.

Хю Хауи "Тел"

"...не е грешно да признаеш, когато не знаеш нещо. Ако не можеш да го направиш, никога няма да научиш нищо истински."
...

В света на Хауи хората живеят под земята, а излизането на вън е равнозначно на смърт - всъщност на вън излизат само осъдените на смърт, които на всичкото отгоре трябва да почистят външните сензори, за да могат хората отвътре да имат гледка към външния свят. Тези хора са чистачи и никога не се завръщат, защото радиацията отвън ги убива сравнително бързо след самото почистване.

Един от тези чистачи е самия шериф на тази общност, а неговото решение да излезе навън е дълбоко лично. Веднага след неговата 10-15 минутна разходка се налага да се избере нов шериф, а той се оказва Тя - Жулиета, точно като Шекспировата героиня. Жулиета ще се сблъска с неща, за които нито е готова, нито е предполагала за съществуването им. Следва шеметно бързо действие, с убийства, интриги и разкрития. 

В средата на романа действието малко се забавя за да се запознаем по-отблизо с начина на живот на тези хора, който протича изцяло под земята; ресурсите са ограничени и следователно контролирани - както и раждането и смъртта. Този силоз има 100 нива, като всички са йерархично подредени и строго специализирани според нуждите на "града". Там хората също ходят на работа, децата - на училище; имат си и управляващи, освен шериф, един кмет и Информационен отдел, който "държи" тайните.

На Жулиета ѝ предстои да открие истината за този външен свят и то по не лек начин. Тя също ще излезне навън и ще открие какво има зад прословутия хълм, който скрива гледката от силоза.

Доста добра постапокалиптична фантастика, съвсем малко клиширана, историята все пак е интересна, а обратите никак не са малко, особено в началото. Останах предоволна! Авторът ми е непознат, ще прочета повече за него.


Превод на Ангел Ангелов

Издание на Прозорец с готина корица

Българското издание в Goodreads

сряда, 8 май 2013 г.

Андрей Велков "Български психар"

"Както се казва в дебелите книги, "Битието определя съзнанието", но да не забравяме и отговора на тънките книги, в които се твърди, че всъщност не битието, а питието определяло съзнанието."
...

Запознайте се с Петър Иванов, готин пич, който започва своя истински живот с...влизането в казармата. Има една приказка, че мъжете като си подпийнат и си разказват войнишки истории, което е абсолютно вярно. Това не важи за днешните младежи, но аз лично съм се наслушала на не една и две казармени истории. Та пребиваването на Петър в тази институция не ме сварва неподготвенa :).

След казармата следва естествено студентството, а после - ами живота. А живота на Петър се оказа интересен, след като бързо и трезво взима решение какво да прави с него. Признавам, че веднага харесах главния герой и така си остана до края. Може и да е "престъпник", но има впечатляващ морал и богато въображение, смяла съм се с глас на някои места. Определено има много силни моменти в книгата. А дали наистина е престъпник е много относително да се каже.

Много, ама много се смях, въпреки че романът си е доста сериозен. Нямам намерение да анализирам обстановката, икономическа, политическа и пр. За мен си остана удоволствието от четенето и любопитството какво ще се случи с героите. Освен много свеж език в романа звучи и страхотна музика. Мяркат се и не една и две емблематични книжки от любимия фантастичен жанр. Истински се забавлявах с този роман, макар и да е доста болезнен на моменти, но такава е нашата родна действителност, а и не само. Чак толкова типично българско не ми звучеше, може спокойно да се отнася за кое да е съвременно общество, а българската обстановка придава допълнителен цвят на романа защото има неща, които само поданиците на тези земи могат да разберат.

Ще има и продължение на историята, поне така ми каза самия автор. Всъщност може и да не е точно на тази история, но времето ще покаже. Аз лично ще си я закупя веднага след като излезне, защото поне по тази точка съм постигнала относително богатство -  и това е малка утеха за мен. Който прочете книгата ще разбере за какво говоря.

Романът предлага цели три финала, което, от където и да го погледнеш, е едно качествено свършване.
Хареса ми много с две думи.

  
 Издание на Colibri

 Във Goodreads

понеделник, 6 май 2013 г.

Саймън Грийн "Шадоус Фол"

"Елфите са някогашен сън на природата, който не е продължил дълго."
...

Шадоус Фол е град, където отиват всякакви хора, идеи, създания и истории да за умрат, защото никой вече не вярва в тях. Но като всеки нормален град си има кмет и шериф, както и карнавал. И пак като всеки нормален град в него се случват и такива неща като убийство. Именно с едно такова започва историята в романа.

Същевременно в града се завръща човек, който го е напуснал като дете и след смъртта на родителите си решава да провери къде е преминало детството му. Той ще разбере, че неговата поява не е случайна и нещата са доста по-различни, отколкото си ги е представял. Той е свързан с пророчество, с което за хубаво или лошо ще трябва да се сблъска.

Същевременно група добре въоръжени фанатици се хвърлят да завладеят града. В последвалата битка се включват скрити сили, някои от тях по-древни от човека.

В романа има изобилие от герои - анимационни, герои от комикси, елфи, всякакви чудновати същества, живи мъртъвци, самото Време, дракони и еднорози, змейове и зверове. На мен обаче ми дойде една идея по-фантасмагористично отколкото ми е по вкуса. Романът за мен си e фентъзи, доста далече от фантастика, което не че е недостатък, но не е точно моята история. Обаче всички, които харесват битки със свръхествесвени и магични сили да не я пропускат.

  
 Превод на Лидия Цекова

 Издание на Изток - Запад

 Във Goodreads