събота, 22 юни 2013 г.

Станислав Лем "Едем"

"Войната е най-лошия начин за събиране на информация за чужда култура."
...

Друго си е от време на време да разгърнеш страниците на някоя стара книга и още по-добре тя да е фантастика. В случая "Едем" определено не е някакъв шедьовър на Лем, но това на пречи да прекараш някой и друг приятен час в компанията му.

Най-характерното за романа е, че героите нямат собствени имена, те са Химикът, Кибернетикът, Докторът, Инженерът, Физикът, Координаторът. Романът започва с лошо навлизане в атмосферата на една планета, корабът катастрофира, но всички оцеляват. Планетата, на която се намират се казва Едем, като Рай, тя прилича на Земята, има кислород, има и биологични форми на живот. Те обаче се оказват доста различни от земните. Защо нашите герои се намират там не става ясно - единственото, което се знае за планетата е, че тя е известна на екипажа, не е някакво откритие, но и не е посещавана от хора.

Действието е малко мудно и хаотично, а героите са малко странни - доста неорганизирани, не предприемат някаква стратегия след катастрофата, а правят разни неща ден за ден без ясна представа както целят. Срещат и извънземните форми на живот, но чак в края на книгата. Признавам, че не ми беше много лесна за прочит, но това е Станислав Лем, стила му е разпознаваем. Който се е справил със "Соларис" няма да има проблеми с този роман, писан в далечната вече 1958г.



 Превод на Огнян Сапарев

 Издание на Христо Г. Данов

 Във Goodreads

неделя, 16 юни 2013 г.

Дан Браун "Ад"

"Запомни нощта...защото е начало на вечността."
...

Романът започва както си е редно - нашия герой Робърт Лангдън се събужда във Флоренция с огнестрелна рана в главата без да си спомня нищо от случилото се. В самата болница някой отново се опитва да го убие, но един от лекарите там, Сиена Брукс, му помага да избяга. Явно тя ще е партньора на Лангдън в тази история. До тук без изненади.

Докато се крият двамата откриват странен предмет в сакото на Робърт. И тук някъде започват загадките и следите по които ще тръгнат - странен цилиндричен предмет, картина на Ботичели и "Божествената комедия" на Данте Алигиери. И двамата, поет и художник, са родени във Флоренция и са тясно свързани с историята на града.

Следва традиционно бързо действие и е трудно да се откъснеш от книгата. Разходката, която правят Робърт и Сиена из Флоренция е изключително приятна за четене. Тълкуването и разясненята на Робърт за Дантевия "Ад" също ми бяха много интересни. Имаше малко нагласени моменти, особено като се измъкваха сума пъти от преследващите ги полицаи, спец части и единични добре обучени професионалисти, но не е болка за умиране, а и не беше чак толкова дразнещо.

От Флоренция действието се пренася във Венеция - още един изключителен град в Италия. Припомням си Големия канал, площада "Сан Марко" и едноименната базилика с онези великолепни четири коня на фасадата и́. Приятелите стават врагове, а враговете - приятели и до последно е трудно да се прецени кой каква игра играе. За да се затвори кръга действието се пренася в Истанбул, познайте къде - в разкошната "Света София" разбира се. Авторът мимоходом споменава разни факти за всички тези забележителности, повечето известни на средностатистическия турист, но имаше и неща, които лично аз не знаех, както и леко преиначени факти, но това все пак е художествена литература. От трите града само във Флоренция не съм ходила, дано да имам това удоволствие.

В заключение ще кажа, че макар и да не съм голям почитател на Дан Браун, този роман е доста добър и си струва да се прочете, най-малкото заради Данте и целия период на Ренесанса. Романът не засяга толкова много религиозните символи, както е в "Шифъра на Леонардо" и "Шестото клеймо", а задълбочава повече в литературата и в по-глобалните проблеми на нашето съвремие. В интерес на истината тезата, която автора лансира определено е интересна и си признавам, че не бях мислила много по въпроса.  

  
 Превод на Крум Бъчваров
 Елена Кодинова
 Венцислав Божилов

 Издание на Бард

 Във Goodreads

вторник, 11 юни 2013 г.

Антони Казас Рос "Енигма"

"С леко сърце и къса рокля се озовах на прага на ваканцията" Зое
...
"Нощта е моето владение, а утрото е моя портал към безмълвието." Наоки
...
 "Имаше един вид съзвучие между крачките ми, дъха ми, стиха и избрания маршрут." Рикардо
...
"Изживявах едновременно много силна страст и дълбок покой." Жоаким
...

Героите в този роман са две жени и двама мъже, а действието се развива в слънчева Барселона. Общото между тях е любовта им към литературата.

Зое е красавица, учи филология и харесва това, мечтае един ден да напише роман.

Наоки е японка, красива както само азиатките могат да бъдат, но и също толкова странна. Тя обожава музиката.

Жоаким преподава литература на Зое, той се определя като посредствен писател и се дразни на несъвършенствата на чуждите романи, особено на финалите им.  Студентите се стрхуват от него, доста хейтър го раздава, обаче на мен той ми беше най-интересен. Неговата "болест" е наистина уникална.

Рикардо е поет, който е намерил идеалния баланс между любовта си към поезията и начина, по който да се издържа - очевидно не от писане.

Цялата книга е разделена на малки части, озаглавени Зое, Наоки, Жоаким и Рикардо в разбъркан вид, съответно гледната точка се мени постоянно. В началото на романа не се познават. Това, което в крайна сметка правят заедно е толкова щуро, че едва ли би хрумнало изобщо на някой. Супер много се забавлявах с тези герои, харесах го до един. 

Много хубав роман, в който има всичко - интересни и малко шантави герои, хубава история, доста секс и чудесен език, с който изобщо не исках да се разделя и възроптавам срещу тази несправедливост хубавите романи да са само по 200, 300 страници :) Финалът ме изненада, направо не мога да повярвам, че изобщо не се досетих, което е супер разбира се.


 Превод на Зорница Китинска

 Издание на Алтера със страхотна червена корица

 Във Goodreads

понеделник, 10 юни 2013 г.

Кормак Маккарти "Пътят"

"Въпрос: какво е разликата между онова, което никога няма да бъде и онова, което никога не е било?"
...

"Пътят" е отдавна отлаган за четене роман, към който имах предварителна нагласа, което може би не е много добре, но така или иначе романа е доста известен и няма как. Героите са двама, мъж и неговия син, които вървят пеша на юг, където очакват да е по-топло. Действието в романа се развива в някакво неопределено бъдеще, където нещо е сполетяло човечеството, не става ясно точно какво, но оцелелите очевидно са единици. Освен това се подразбира, че това се е случило преди поне няколко години, а не наскоро, защото момчето не знае нищо за света преди - неговия свят е настоящето, а то не е никак розово. На мен детето ми прилича на 7-8 годишно, не повече, но авторът не уточнява това. Останките от човешката цивилизация са навсякъде, но всичко е разрушено, храната отдавна е свършила, а климата е неприветлив - Слънцето не топли, а растенията и животните са мъртви.

Двамата вървят сами по пътя и се опитват да избегнат компанията на други хора. Имат причина да го правят. Не разговарят много, в романа почти няма диалози. То и описания няма кой знае колко, но не е трудно да си представиш обстановката. Силен, много силен текст.

Тежък, сив и прекрасен роман, в който надеждата за човечеството е едва доловима, а възможността всичко това да се случи е плашещо реална.

С подобна атмосфера е и излезналия съвсем наскоро роман на Питър Хелър "Кучешките звезди", който обаче е доста по-оптимистичен.

 Превод на Станимир Йотов

Издание на Пергамент Прес, с хубава корица и предговор от преводача

Романът има и други издания на български език и е награден с Пулицър за 2007 г.


неделя, 9 юни 2013 г.

Джефри Мур "Творците на памет"

"Единствената разлика между живота в коловоз и гроба е дълбочината."
...

Действието в романа се развива в Монреал, Канада и започва с едно малко момче, което се казва Ноел и на което е поставена "диагноза" синестет. Синестезията е сложна сетивност, в случая на Ноел звукът провокира възприятия на ярък цвят, т.е. той възприема речта като цвят. Освен това има феноменална памет, може да запамети огромно количество информация.

Норвал е млад мъж, добре изглеждащ и отлично съзнаващ това, който спи с много жени, само за по една нощ и по определена схема. 

Ноел и Нирвал са приятели. Докато Нирвал се занимава с многото си жени Ноел се грижи за майка си, която страда от Алцхаймер - болестта при която човек постепенно губи паметта си. Иронията на ситуацията е наистина жестока.

Самира учи в Института по експериментална психология и химия към Квебетския университет. Тя си пада по добре изглеждащи мъже като Норвал и въпреки, че постоянно се разочарова от тях продължава да го прави. Клиничен случай.

Джей Джей Уай е вечно усмихнат и помага на Ноел в химическите му опити.

Емил Ворта е невропсихолог, всички герои са свързани с него, а той е разказвача на историята, макар и по косвен начин. Негови са и всички бележки в края на книгата.

Това са творците на паметта, а историята им е истинска според доктор Ворта, а дали ще му повярваме или не - това е друг въпрос. Романът е едно пътешествие в необятната шир на човешката памет, за която всъщност знаем твърде малко. Героите са абсолютно страхотни, няма начин да не ги харесате, всеки един от тях, въпреки всичките им "странности". Освен, че научих много нови неща, разбрах и защо срядата е синя, а поезията хич не е за всеки - включвам и себе си в това число за мое съжаление.

Химията е поезия, а поезията химия в този страхотен роман, който не само ми допадна, но и доста ме развълнува, а в крайна сметка това е магията на литературата. 


 Превод на Невена Дишлиева-Кръстева

 Издание на Жанет 45

 Във Goodreads

четвъртък, 6 юни 2013 г.

Х.Ф. Лъвкрафт "Планините на безумието"

"Планините на безумието" е кратък роман, който започва с една експедиция до Антарктика в Южното полукълбо през 1930 година. В експедицията участват няколко учена, разкзвача на историята, който е геолог, няколко студента, няколко механика и специално обучени кучета. Групата разполага с иновативна машина за сондиране, с която по-лесно може да се достигне до голяма дълбочина. Още в самото начало плана на експедицията се променя, защото един от учените открива невероятно голям и висок планински масив, като някои от върховете му съперничат на първенците в Хималаите. Освен планината откриват и добре запазени екземпляри от вид, който е непознат на науката - съществата притежават качества и на растения, и на животни. Естествено вдъхновен от тези открития целия екип се впуска в изследователска дейност.

Нещата се пообъркват разбира се. Обаче ако си мислите, че разни странни същества ще ви дебнат изад ъглите - не, не такъв е случая. Лъвкрафт е чудесен разказвач, а историята не е никак страшна.

Следват разказите:
"От одвъдното" - разказ за какво ще се случи, ако успеем да ускорим и подсилим сетивата си;
"Леден полъх" - ами от отвъдното ествесвено;
"Амулетът"- за двама отегчени приятели, които се развличат с разравяне на гробове;
"Музиката на Ерих Цан" - музикален и прекрасен разказ, допадна ми най-много;
"Кошмарът в Ред Хук" - този ми напомни за сериала Supernaturals, ще взема да си догледам последния сезон.

"Сянка отвъд времето" е също кратък роман, или новела може би, не съм съвсем сигурна, но и не е толкова важно това. Тук вече има съвсем истински извънземни, пренасяне на съзнанието и онази ужасна невъзможност да проумееш мащабите на времето и пространството.

Супер добре се чувствам с Лъвкрафт и много ми допада стила му, едно безкрайно удоволствие е да се чете. Браво и на Адриан Лазаровски, който освен превода е направил и подбора на произведенията, включени в този сборник - една отлично свършена работа.



Превод и съставителство на Адриан Лазаровски

Издание на Ентусиаст

Във Goodreads