понеделник, 25 август 2014 г.

Даниел Суарес "Демон"

Не се ли променяш, значи вече си с единия крак в гроба."
...

Още великия Шекспир беше казал, че живота е сцена, а ние сме само актьори (при това не много добри). Странни асоциации ми навя "Демон", но няколко века след Шекспир нищо не се е променило. В "Демон" сцената е една компютърна игра, реалността е и виртуална, но актьорите са същите - ние.

Романът започва тривиално, с две убийства, разследващ детектив, ФБР и пр. Само че нещата много бързо поемат в изненадваща посока - убийствата са извършени чрез няколко команди, направени в Интернет. Само няколко дни преди това от този свят си е отишъл Матю Собол, изключително интелигентен мъж, направил истинско състояние от онлайн игри. Той обаче хич не е на мнение, че живота му свършва със физическата му смърт и има план, който се задейства веднага след смъртта му. Да завладее света? Не. Той иска да му покаже нещо - че ябълката е червена и изглежда здрава отвън, но всъщност е червива и тотално скапана отвътре. Собол пуска на свобода в нета своя Демон - съвкупност от различни програми, които реагират по определен начин на събития от реалния живот. По този начин виртуалната реалност се намесва много бързо и безкомпромисно в реалния живот, а екип от специалисти ще се опита да го спре.

"Демон" обаче изобщо не е типичния роман за битката между хората и изкуствения интелект. В този роман е доста трудно да определиш кои са лошите и кои добрите. Особено се затрудних с добрите. Крайната цел на Демон-а е нов световен ред. Никой не управлява тази промяна, тя е предварително планирана, написана под формата на код, който следва своята логика и се изпълнява безпристрастно. Края на романа много ми хареса, финал, в който твърдо заставам на страната на "лошите".

Романът ще допадне на хората, които обичат да играят онлайн ролеви игри, както и на тези, които имат базови познания как фунционират мрежите. Целта на автора в никакъв случай не е да ни смае с технологични чудеса, напротив - всичко е много реално. Останах много приятно изненадана от превода на романа - много от т.нар. компютърни термини са оставени на английски, което реално ги прави по-разбираеми и текста като цяло звучи много добре на български. Не познавам преводача, но има моите адмирации за това си решение. Аз нямам никакъв друг избор, освен да продължа с втората част, Freedom™, която не знам дали ще бъде издадена на български.

Животът ни е скрипт, който се изпълнява до безкрайност, а ние нямаме администраторски права...

Още за романа в Книголандия



Превод на Тодор Стоянов

Издание на Кронос

Във Goodreads