вторник, 30 декември 2014 г.

Ан Леки "Правдата на Торен"


"Набелязваш цел, правиш една крачка, после - следващата. Все същото открай време."
...

"Правдата на Торен" е името на космически боен кораб. Той е сложен изкуствен интелект, който управлява кораба и всичките свързани с него единици, включително биологични, и не е единствен, а си общува с други подобни кораби. Действието в романа се развива много напред в бъдещето, повече от 3 хил. години от нашето време. Човечеството се е разселило из Космоса и разбира се се е организирало в някакво общество. Водеща роля в него играе империята на Радч, която е система от светове, управлявана от същество, което може да обитава хиляди тела, на практика безсмъртно. 

Главния герой в романа е Брик, някога част от кораба, но сега затворен в едно единствено тяло със значително изрязани функции. Дали е той или тя не става ясно, половите различия са напълно заличени. Това важи и за всички останали герои - до последно човек може да се чуди мъж или жена е дадения герой, но към края на романа разбрах, че това не е толкова важно. За сметка на половата свобода хората са много зависими от своя произход. Обществото е със силно изразена кастова структура и отделния човек няма кой знае какви варианти да промени това. Има и религия - на къде без нея, явно този тумор ще съпътства човечеството до свършека на света. 

Кораба, част от който е Брик, е унищожен в даден момент и той/тя съставя план за отмъщение, който преследва методично в продължение на много години. Доста първосигнална човешка реакция, но действието в романа е концентрирано около това. Брик ще трябва да се научи да живее като човек, със всички произтичащи от това ограничения. Романът не е  за противопоставянето на човек срещу изкуствен интелект, а се занимава със съзнанието като цяло, без да прави разлика дали е биологично или изкуствено. Според Леки капаните на съзнанието са еднакво валидни, независимо от произхода му и това много ми допадна. 

Много силен роман, много фантастичен и провокиращ, едно от най-добрите заглавия в поредицата на Бард "Избрана световна фантастика". В края на романа има интервю с авторката, която ни обещава повече извънземни във втората част и аз лично нямам търпение да се срещна с тях. Сигурна съм, че и те ще са толкова необиковени, колкото и хората от това далечно бъдеще. 

Още за романа в Книголандия и ShadowDance.



 Превод на Милена Илиева (справила се е чудесно с капаните на езика)

 Издание на Бард (тук може да се прочете интервюто на Леки)

 Във Goodreads

понеделник, 22 декември 2014 г.

Боримир Дончев - Борей "Самира II: Мисията"

...

Както се подразбира от заглавието това е втората част от серията за Самира. Действието в този роман се развива веднага след събитията в едноименната "Самира". Тук тя става майка на сина си Георги и се наслаждава на новата си роля, както и на по-различния живот, който води сега. Само че тази идилия няма как да продължи дълго, защото миналото много скоро я застига. Самира все пак е наемник и трябва да понесе последствията от това.

Ситуацията в която се озовава е патова - тя хем трябва да остане лоялна към османците, хем иска да защити любимия си мъж и детето си, които обаче са българи. След доста рискована маневра тя някак успява да доведе нещата до състояние, в което и вълка да е сит, и агнето - цяло. Само че се разделя с детето и мъжа си и тръгва на път. Този път ще я отведе в Европа, на различни места, много хора ще се възползват от нея, за да постигнат собствените си цели. Както и в първата част, така и тук, има много екшън и хитроумни планове, с тази разлика, че Самира е съвсем сама и няма да кой да разчита, нито на кой да се довери.

В тази част има още повече исторически личности, някои познати, други не толкова. Те са съвсем живи образи, а не просто хронология от учебник по история. Боримир се е постарал да даде доста бележки за тях, така че ще е интересно на по-любопитните. 

Докато Самира е на път, в България се подготвя Чипровското въстание. Разбира се тя ще направи всичко възможно за да помогне на въстаниците, но това няма да е достатъчно. Разгрома на въстанието е предадено с много малко думи, не е описано в някакви подробности, но човек може силно да усети емоцията - майсторски се е справил с тази задача автора.

Колкото до Самира, тя е все така красива, секси и харизматична, но е пораснала и е прекрасна - блести с онази неподправена по-зряла женственост, която не подлежи на описание. И в двата романа има много качествен секс, нещо което не се среща толкова често в литературата, особено в българската. Нямам търпение да разбера как ще се развие нейния образ в една следваща част. 

Самира 2 е по-сериозния роман, надхвърляйки рамките на чистото приключение. Прочетох го с голямо удоволствие като често търсех и допълнителна информация за описваните събития. Атмосферата е толкова завладяваща, че ми беше трудно да се връщам обратно в реалността. Аз лично очаквам тази история да има продължение :)

Още за романа в Книголандия.



 Издание на Изток-Запад

 Във Goodreads

петък, 12 декември 2014 г.

Даниел Суарес "Прилив"


"Щом търсите истината, очакват ви чудеса..."
...


Този роман започва с едно наистина голямо научно откритие. Всички знаем за стандартния модел, който използват физиците, за да опишат взаимодействието на елементарните частици - това са електромагнитните, слабите и силните сили. Гравитационните взаимодействия обаче не са включени в този модел. Засега. Това, което откриват групата учени в началото на романа е начин да "виждат" т.нар. гравитационни вълни. До какво ще доведе това всъщност? Ще можем да разберем структурата на пространство-времето, ще можем евентуално и да я манипулираме.

Но още не вдигнали истинска наздравица за това епохално откритие учените са нападнати от терористична организация, която отрича научния прогрес и се крие зад някакви божии постулати (любимците ти, Докинс). Всичко свършва за миг - учените, сградата, всичко е изравнено със земята за секунди. Но понеже няма как главния герой, Джон Грейди, да загине още в първата глава той все пак се събужда - в един друг свят. 

Предлагат на Грейди да сътрудничи, да доразвие идеите си за антигравитацията като работи с най-големите умове на света. В замяна - неговите разработки да останат скрити от света и да обслужват организацията, която иска да има контрол над всички нови технологии. Това всъщност не звучи чак толкова фантасмагорично - дори и сега технологиите първо преминават през ситото на военните, пък после каквото не става за оръжие остава за ползване от нас, оснаталите. 

Грейди ще измине дълъг път за да докаже, че хората имат право да използват тези технологии. И колкото и да е парадоксално за това ще му помогне един ИИ, един крадец и една биологично подобрена жена.

Романът се чете на един дъх, истински технотрилър, който не се отклонява от каноните на жанра. Аз лично много се забавлявах, без да съм толкова критична кое е достоверно и кое не. "Прилив" не ми въздейства толкова емоционално, колкото "Демон", но това не ми попречи да му се насладя изцяло.

Още за романа в Книголандия и Книжен Петър.




   Превод на Радин Григоров

   Издание на Deja Book

   Във Goodreads

сряда, 10 декември 2014 г.

Диана Петрова "Синестезия"

...

"Синестезия" е втория публикуван роман на Диана Петрова след "Ана" - роман с неповторима главна героиня, в която се влюбих въпреки, или може би точно, заради всичките ѝ отрицателни черти. Двата романа обаче нямат нищо общо. В "Синестезия" главния герой е мъж, при това съвсем млад, начинаещ психиатър, или психолог. Понеже е съвсем в началото на своята кариера той търси начини да започне от някъде. Свързва се със своя позната и успява да си уреди няколко клиента (или пациента). Те са служители в голяма софтуерна компания, като фирмата плаща на желаещите да посещават такива сеанси. В тях могат да се включат и техни близки или роднини, като единственото условие е да обитават един и същ дом. По този начин нашия главен герой, Радо, се сдобива с клиенти - няколко служителя на тази компания и няколко техни познати.

Още в самото начало на тези сеанси Радо кръщава клиентите си с различни имена, за да ги запомни по-добре, а и за негово улеснение. Така тези герои се оказват с имена като Писателката, Домакинята, Програмиста, Бърборкото, Летящия мениджър (този ми беше един от любимите) и т.н. Действието се развива с редуването на техните разкази. В началото ми беше доста забавно, после нещата стават малко по-сериозни.

Диана обаче няма да ни остави да се реем лежерно в историите на своите герои. В романа има много изненадващ обрат и се оказва, че нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. На мен лично много ми допадна това развитие на нещата и бях искрено заинтригувана как ще завърши цялата история. 

Психологията, признавам си, ми е малко далечна като наука. Имам някаква обща култура по въпроса, но като цяло отношението ми към нея клони към неутрално. Това, което ми хареса е, че в романа няма суха и скучна терминология, всичко е представено по много разбираем начин дори и за хора, които не са много запознати с тази материя. Героите в романа са много добре развити, пълнокръвни образи, с които човек може да се идентифицира, или да разпознае в собственото си обкръжение. Те са в широки граници като възраст, различни като начин на живот и общо взето нямат нищо общо помежду си. Разбира се звездата в романа си остава Радо, необикновен, интелигентен, харизматичен и много различен от "масата".

"Синестезия" е написан много по-уверено и аз като читател винаги се радвам на положителната градация. Много, много ми хареса романа и понеже съм убедена, че Диана има какво още да ни каже, затова се надявам да продължава да пише :)

Готови ли сте да се срещнете със себе си? Защото в този роман има голяма вероятност да се случи точно това.

Още за "Синестезия" може да прочетете в Аз чета, както и да гледате трейлъра на книгата в YouTube.



 Издание на Изток-Запад

 Много приятна корица на Деница Трифонова

 Във Goodreads

четвъртък, 4 декември 2014 г.

Саймън Мордън "Степени на свобода"

...
"Науката е мъдра."
...

"Степени на свобода" е последната част от трилогията за Метрозоната. Събитията в този роман се развиват няколко месеца след "Теории за по̀лета", героите са същите, но ще ги видим в малко по-различна светлина. Основната разлика е, че нашия главен герой д-р Самуил Петрович се е разделил с жена си, като постепенно се разбира какво всъщност се е случило между тях.

Основния проблем на Петрович е, че неговото ИИ е затрупано някъде дълбоко под земята, напълно офлайн, а той дори не е сигурен дали е живо. Той ще се опита да го освободи, но много хора старателно му пречат да осъществи намеренията си. Общо взето всички играят една сложна игра, всеки се опитва да натхитри останалите, но както винаги Петрович ще обърка плановете им  с прословутия си непукизъм.

Романът отново е с много динамично действие, развива се в Метрозоната, която е претърпяла известна промяна в политическия си статус. Събитията са концентрирани в няколко дни, а Петрович ще се прицели в целия свят - така и трябва. Като ще е свобода, нека да е в големи мащаби. Краят на романа е доста отворен, не знам дали автора не си оставя вратичка за бъдещи подвизи на главния си герой, но аз лично нямам нищо против да се срещнем отново. 

Тъй като цялата поредица вече е налична на книжния пазар трите книжки могат спокойно да се прочетат една след друга като цял един роман и аз лично може би ще си доставя това удоволствие още веднъж, без да се налага да чакам следващата част. Всъщност сега виждам, че Саймън Мордън е пубикувал още един роман, който е с главен герой Петрович, така че поредицата ще надмине границата на трилогия. 

Да споменавам ли че Петрович не се е отучил от навика си да псува на руски? Да, много добре го прави това :)



 Превод на Васил Велчев

 Великолепна корица, дело отново на Росен Дуков

 Издание на Колибри

 Във Goodreads