неделя, 15 февруари 2015 г.

Чайна Миевил "Посланическото градче"

"Да бъдеш дете не може да се сравни с нищо - то е най-простото състояние, просто да бъдеш. По-късно, когато мислим за него, ние го превръщаме в детство."
...

"Това беше нещото, в което превъзхождах всички - житейската техника, представляваща съвкупност от умения, късмет, леност и нахалство, която наричахме флоукване."
...

Мисля, че дори извънземните разбраха колко много харесвам Чайна Миевил и неговите светове. Затова няма да се впускам в повече подробности по въпроса, а ще мина направо на настоящия роман. "Посланическото градче" успя да ме изненада, изобщо не беше това което очаквах, а нещо много по-добро. Не е лесен за четене, изисква определена концентрация на мисълта и като цяло ме поизпоти. Амин!

В този роман има хора, има и извънземни. Хората са представители на вида Homo Diaspora, дали има междинни стъпала между тях и Homo Sapiens не става ясно, но аз лично смятам, че по-скоро няма. Самото посланическо градче и място на действието се намира някъде в Космоса, не е голямо, не играе някаква особена роля в политическия или иконимическия живот. Неговите обитатели се наричат ариеки и имат уникален език на общуване, който не може да се научи по никакъв начин, просто защото не е изграден от звуци, фонеми, думи и изречения, а от съзнание/разум. Зад всяка тяхна дума стои съзнание, не морфема. Определено е предизвикателство да си го представи човек.

Ролята на посланиците в този град е да общуват с този интересен вид след като нормалните хора не могат да го правят. За целта тези посланици преминават през не леко обучение и само малцина от тях успяват да проговорят този език. Всеки посланик е двама човека, които споделят общо съзнание. Когато в градчето идва поредния нов посланик всички го очакват с нетърпение. Но когато той започва да говори всички извънземни се дрогират от неговите думи и започват да настояват за още, и още...думи. Когато това не се случва те изпадат в наркотична абстиненция с всички, произтичащи от това негативни физически и психически последствия. За сравнително кратък период града се превръща в анархия.

Всичките тези събития ще ги видим пред погледа на една жена, която е родена в това градче, но после става пилот и го напуска. Тя е човек и освен това е елемент от извънземния език - тя е това което ние наричаме "сравнение" в нашия език. Мисля че никога няма да забравя нейното т.нар. от автора флоукване - да можеш да се носиш по течението, но точно по определен начин. Страхотен герой.

"Посланическото градче" е роман за езика и мисленето, за това колко немислимо свързани са те. Сериозен е Миевил тук, никакви закачки, никакви лиготии. Ако искате да се довършите съвсем може да го комбинирате с "Материалът на мисълта" на Стивън Пинкър. 

Причинете си този роман, със сигурност въображението ви няма да съжалява :)

Великолепно издание на "Посланическото градче" от Ентусиаст на български език - като започнем от превода и стигнем до корицата всичко си е на мястото! 





 Художник на корицата Фиделия Косева

 Издание на Ентусиаст

 Във Goodreads













понеделник, 9 февруари 2015 г.

Алистър Рейнолдс "Домът на слънцата"

"Не съществува акт на придобиване на познания, напълно лишен от рискове."
...

Историята в "Домът на слънцата" започва около хиляда години напред от нашето време, това по мои груби сметки, и ще се движи само напред в огромни количества. В самото начало главната героиня Абигейл е само едно малко момиче, което обича да играе виртуални игри. Когато ѝ позволяват да порасне тя застава начело на семейната компания, която се занимава с производство на клонинги. Един техен клиент, жена, иска да се клонира в хиляда свои копия, които да изпрати в дълбокия Космос. Тези хора ще бъдат на практика безсмъртни, ще достигнат до места, които досега не са посещавани от човек и през определен период от време ще се срещат, за да обменят събраната информация.

Човечеството живее все още в нашата си галактика, а дори най-близката до нас, Андромеда, е твърде далече за наличната технология. След като си свършва работата по поръчката Абигейл повтаря това, което вече е направила - създава хиляда свои клонинги като самата тя става част от "линията". Нейното съзнание се претопява изцяло, тя губи знанието за своята личност и на практика продължава да живее като един от хилядата които ще пребродят галактиката. Тези линии се увеличават с течение на времето, те са нещо като големи семейства и са уважавана част от човечеството. Започват да изпълняват предназначението си - пътуват и събират информация в продължение на милиони години. Малко е стряскаща времевата рамка с която борави Рейнолдс - приемам, че човек е способен да си представи няколко хиляди години, но няколко милиона? За мен това беше трудно, дори не твърдя че наистина мога да си го представя.

За такъв огромен период от време човек разбира се е еволюирал. Тези линии са само една част от хората. Има и много други, те живеят на различни светове и са толкова странни, че приличат на извънземни. Но не са, в романа няма нито един извънземен. За сметка на това има роботи, но те също са с човешки произход.

До тук всичко съвсем идилично звучи, ще ни има явно и след 5,6 милиона години, дори никак не сме лоши. Това което отключва събитията в романа е опита за пълно изтребление на цяла една линия. Оцелелите шепа дяловеци (много яко го е превела Елена) ще се опитат да разберат кой и защо желае тяхната смърт.

Действието в романа не е толкова шеметно, но пък не липсват и обрати. Героите са изградени пестеливо, но достатъчно добре за да се усетят. Зашеметяващи технологии няма, по скоро постоянно се чувства колко невъобразимо голям е Космоса и колко малко знаем за него. Времето, което тече в романа, е убийствено. Колкото и да се опитвах да го приема толкова по-невъзможно ми се струваше това.

"Домът на слънцата" няма претенции да е някакъв връх във фантастиката, но това не му пречи да е много приятен за четене. На мен ми допадна атмосферата, може би малко мрачна, но се чувствах съвсем добре между тези страници. Ако ви се иска да хвърлите едно око не просто напред, а на едно трудно-за-възприемане бъдещо време, аз ви съветвам да се пробвате с този роман. Земята дори не се споменава. 

Много мой автор :)



Превод на Елена Павлова

Художник на корицата Деница Трифонова

Издание на Изток-Запад

Във Goodreads