сряда, 21 октомври 2015 г.

Виктор Пелевин "Батман Аполо"

"Но в живота реалните отговори са винаги три - "да", "не" и "върви на майната си".
...

По една или друга (лоша) причина съм пропуснала са се срещна с Виктор Пелевин, затова смело се гмурнах в този роман без предварителна нагласа. И изобщо не сгреших - Пелевин успя да ме изненада с лудия си роман.

Всичко, което знаете за вампирите, е лъжа. Това е първото изречение в романа, което звучи достатъчно смешно. Но шегите и закачките са само в началото, после Пелевин ни потапя на дълбоко в триъгълника език-мислене-съзнание. Материята не е много лека за четене, изисква концентрация и определено влиза под кожата.

Иначе в романа се разказва за един млад вампир, Рама, който е готов да премине в следващото, по-високо ниво от своето развитие. За целта той трябва да се подложи на определен процес на посвещаване, за да стане undead. И при вампирите нещата се въртят като при хората - раждане, порастване, работа, която е специализирана. Работата на Рама е да превежда хора и вампири през процеса на умиране, макар да няма задгробен живот. Звучи объркано, но има определена логика,  която човек може да следва. 

Този роман не може да се преразкаже, защото е като сън - повече усещане, отколкото сюжет. Има много препратки и асоциации към книги, филми, компютърни игри, политика и начина на живот на съвременния свят. Има и много идеи, които са трудни за смилане, което прави романа достоен кандидат за препрочитане. Заглавието на романа е такова, защото Аполо е името на батман-а :)

"Батман Аполо" не е леко четиво и може би ще се хареса на хората, които са готови да си поблъскат главата над онзи триъгълник, който споменах в началото - "език-мислене-съзнание". Аз определено не можах да схвана всички идеи, но самото предизвикателство ми е достатъчно за да харесам много романа. Допадна ми и начина на писане на Пелевин, както и идеите му, които дори и да звучат лудо, са добре аргументирани.



Превод от руски на Марина Чертова

 Издание на Колибри

 Във Goodreads



събота, 10 октомври 2015 г.

Дмитрий Глуховски "Бъдеще"

...

Бъдещето на Глуховски е сравнително очаквано - света е пренаселен, ресурсите са недостатъчни и определени хора са по-равни от другите. Дотук без изненади. Хубавото е, че науката е открила начин да спира процеса на стареене. По този начин човек може да остане на около 30 години в продължение на неопределен период от време. Единственото, което трябва да направи, е да се откаже да има деца. Ако все пак желае да предаде гените си трябва да стане отново смъртен, за да "освободи" място за новия живот. Никоя система не е съвършена, но лично за мен тази звучи много приемливо. И тук идва голямата ми изненада в този роман - за първи път съм съгласна със Системата.

Главният герой в този роман е Ян, роден незаконно и последвал съдбата на всички останали подобни деца. Прекарва детството си в интернат при военна дисциплина, промиване на мозъка, психически и физически тормоз и всички останали екстри на подобните места. Когато завършва неговата работа е да издирва и наказва тези, които се опитват да запазят раждането на децата си в тайна. Не успях да съчувствам на тези хора, защото те като цяло доста лицемерничат. Уж са готови да дадат живота си за децата, но на практика ги е страх да вземат това решение. Дори самия водач на т.нар. опозиция не успя да ме накара да застана на тяхна страна.

И както често става в живота Ян среща Анели, бременна, но без ясна концепция защо иска дете. На нея също не успях да съчувствам. Анели до голяма степен е пример за това защо идеята за контрол над раждаемостта не е чак толкова лоша при определени обстоятелства. 

Ян се оказва въвлечен в събития, които надхвърлят възможностите му да им въздейства. Глуховски добре се е заиграл с темата за избора и свободната воля. Има ли я, или не, това е въпроса. Краят на романа само ме убеди, че на този етап човек не е готов за безсмъртието, защото все още си живее в света на дребните битовизми, обсебен е от собствените си страхове и его, не може да освободи ума си от вековно наслагвани предразсъдъци и май не му стиска да направи избор, а се оправдава с липсата му.

"Бъдеще" се чете лесно, можеше да е малко по-къс, а ако имаше поне още една гледна точка щеше да е много по-интересно. Въпреки това хубав роман с идеи, които биха предизвикали разнообразни реакции, а света, който Глуховски описва е пълнокръвен и запомнящ се.


 Превод на Васил Велчев

 Много идейна и красива корица на Живко Петров

 Издание на Сиела

 Във Goodreads