четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Сергей Лукяненко "Белова"


"Сега дуелите не са на мода. И изобщо, всичко стана "лайт". Любовта е лайт, вярата е лайт, патриотизмът е лайт."
...

"Всяка среща е малка шпионка, гледаща към свят, в който ти би могъл да живееш."
...

"Белова" започва от там, от където свършва "Чернова" - не е огледална история или нещо такова, а съвсем истинско продължение. Все пак в "Белова" се доизясняват някои от събитията, така че наред с новото действие има и вид надграждане на първоначалната история. Съответно героите са същите и задължително трябва да се прочете първо Чернова-та. Наложи ми се да прехвърля последните глави, за да си припомня кой за какво се бореше.

В края на "Чернова" нашия герой Кирил мисли да си купи билет за Харков, така че в началото на "Белова" го намираме във влака на път за натам. Той обаче не успява да стигне безпрепятствено до Харков, защото го преследват. С няколко маневри успява да се добере до митница, след което следва препускане в различни светове, където ще среща един по един старите си приятели и врагове. Има и няколко нови фигури, включително истински робот. Точно обикалянето на тези светове ми беше най-приятната част, изобщо не бързах да си тръгна от там. По-спокойна е Белова-та от към екшън, но аз не намирам това за недостатък.  

Всяка глава започва с малко лирично отклонение, което ни въвежда в действието, но е стегнато и в повечето случаи доста забавно. В тази книга Кирил до голяма степен прави равносметка на живота си като постоянно се занимава с въпроса за избора. И в най-задънената ситуация човек все пак има някакъв избор и Лукяненко доста се е заиграл с темата като самия избор е представен по-скоро като осъзнаване. Кирил в крайна сметка взима решение, затова и края на романа е съвсем истински, няма намек за следващи събития. На мен много ми хареса този финал, надъхващ и философски едновременно. 

Аз лично не съм разочарована от "Белова", напротив - беше ми супер приятно да я изчета и да се нося волно из различните светове, които посещава Кирил. Вярно, че малко дълга стана паузата между двете части във времето, но не мисля, че това е направено нарочно, и в момента, в който държах книгата в ръце, вече не мислех за това. Чакането определено си струваше :)

Още за романа от Христо в Книголандия и Милена в Аз чета.



 Превод отново на Васил Велчев

 Издание на ИнфоДар

 Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар