"В зрителното поле на микроскопа може да се наблюдава една великолепна митоза. Напомня ми експлозия на звезда. Казвам си колко са близки всъщност пътищата на астронома, който изследва безкрайно голямото, и на биолога, проучващ безкрайно малкото."
Проф. Жан-Клод Шерман е френски вирусолог, който открива вируса на СПИН преди 30 години. И ако днес израза "вируса на СПИН" се използва без изобщо да се замисляме, то в началото на епидемията това изобщо не е било така. Първо, защото не се е знаело, че това е вирус и второ, защото се оказало почти невъзможно да се изолира.
Тази книга разказва историята на този необикновен учен, написана е под формата на интервю и тук идва ролята на втория съавтор, Оливие Галзи - това е човека, който задава въпросите. Въпреки тази по-необикновенна форма историята е много вълнуваща и наистина прилича повече на роман, отколкото на някакъв доклад.
Книгата започва директно с откриването на вируса, признавам, че това беше и най-интересната част за мен. Шерман обяснява, без да използва сложна терминология, как е успял да го "хване", макар че е било трудно. Той буквално е писал първите страници на ретровирусологията, защото по това време никой не е изолирал ретровирус от човешко същество. Когато открива първия антиретровирусен агент в света през 1972, но не при човека, той за първи път се сблъсква и с човешката глупост под формата на т.нар. "мас-медия". Някакъв журналист чул, недочул и нищо не разбрал обявява, че е открито лекарство против рак. Това води до много неприятни, включително финансови, последици, омаловажава и дискредитира труда и откритието. За съжаление медиите и днес "работят" по този начин.
Това обаче няма да е нито първата, нито последната битка на Шерман, който води война на два фронта - на единия е вируса, изключително смъртоносен и ужасно умен, на другия фронт са хората. И по някаква голяма ирония на съдбата откритието получава Нобелова награда през 2008г., но той не фигурира при наградените.
Шерман определено е страдал за това, но се опитва да не прави голяма драма и книгата бързо става отново интересна, защото той разказва за дългогодишните си изследвания върху вече изолирания вирус, за теориите които е имал, за тези, които е успял да провери, за обратите в научната си кариера, за успехите и разочарованията. В тази си част книгата е малко по-трудна за четене, но има достатъчно обяснения и бележки под линия, а и Шерман е останал в сферата на популярната наука и не използва прекалено специфични и сложни понятия.
Книгата завършва с една кратка глава посветена на науката като цяло и тук Шерман е дал воля на своите разсъждения по темата, някои от тях доста емоционални. Някъде в цялата тази наука има вмъкнати факти от личния му живот, допадна ми много начина по който гледа на живота и света.
Тази "История, която всички трябва да знаят" се оказа наистина вълнуващо четиво и се радвам, че се срещнахме, макар и съвсем случайно. Истината е, че вирусите и бактериите са истинските господари на света (а вероятно и на други светове) и тази битка едва ли ще има край. Но и човешкия интелект не е за подценяване, а истинската наука е...красива!
Превод на Анета Тошева
Издание на Летера
Във Goodreads