сряда, 28 май 2014 г.

Октавия Е. Бътлър "Ритуали на съзряването"

...

Ето че дойде време и на втората част от трилогията "Ксеногенезис" на Октавия Бътлър. Като средна книга "Ритуали на съзряването" има задачата да доразвие действието от "Зора" и да ни подготви за финалната права. И ако в предната част ставаше въпрос основно за Лилит Аяпо и нейния избор да се довери на извънземните, то тази втора част се занимава с нейния син, Акин, който е само едно от децата ѝ, но е по-специален, защото е от мъжки пол.

Акин се ражда като човешко дете, прилича съвсем на истинско бебе, единствената разлика е, че е много по-интелигентен - умственото му развитие далеч изпреварва физическото. Повествованието в романа се води от него и макар че е само на няколко месеца няма да се занимаваме с бебешки истории. Октавия Бътлър ще ни разкаже малко повече за начина по който е заченат той и подобните на него деца - те имат по двама човешки и двама извънземни родители. Сложната схема по която това се случва ми стана по-ясна в тази част. 

На обратната страна на медала стоят хората, които не искат да имат нищо общо с извънземните. Те живеят дълго, но не могат да имат деца. Проблема при тях е много сериозен, защото броя им намалява, а не могат да открият решение за някакъв прираст. Все пак верни на човешката си природа не пропускат и да се убиват, нищо че застрашително намаляват. 

Естествено Акин ще се намеси в делата и на двете групи. В романа той бързо достига своята 20-годишнина, когато му предстои метаморфоза. Никой не знае предварително в какво ще се превърне той. В крайна сметка не остава човек, но успява да състави план за това как да започнат да се раждат човешки деца. Дали неговото решение на проблема ще сработи най-вероятно ще научим в последната, трета част.

Дали защото вече ги познавам, но успях да разбера по-добре извънземните. Междувидовата любов, която може би малко шокира в първата част, тук вече стои съвсем на място. Ами дано не сте гнусливи :)

Очаквам с нетърпение финала на историята!



 Превод на Владимир Полеганов (супер!)

 Отново фантастично красива корица от Росен Дуков

 Издание на Колибри

 Във Goodreads

 

сряда, 21 май 2014 г.

Йоасар Кубер "Експериментът МК Борн"

...

Спомняте ли си как Робърт Гилбрейт се оказа Джоан Роулинг? В случая с Йоасар Кубер ситуацията е почти същата, само че зад този мъжки псевдоним стои български автор, също жена. За съжаление не знам точно коя, но може би ще разбера някой ден.

"Експериментът МК Борн" е една чудесна шпионска история, случваща се в наши дни, в Европа, Америка и Близкия изток. Действието започва в Берн, Швейцария, с терористичен акт. Има доста жертви, но един от терористите остава жив. И тук не започва обичайното при такава ситуация разследване. То може би си има, но ние няма да се занимаваме с него. Вместо това ще видим предисторията през погледа на различните участници. А те са много и често нямат нищо общо помежду си.

Съвсем очаквано за такъв тип роман действието се движи бързо. Оцелелия терорист ще се озове в софийска болница, въпреки че няма нищо общо със страната ни. Един българин ще се опита да се срещне със сина си, който никога не е виждал, само за да го изгуби окончателно. Ще се срещнем и с тъмната сянка на нацизма чрез един лекар и учен. Едно палестинско момиче ще се опита да открие себе си.

Не смятам да разкривам повече от сюжета, само ще добавя, че е достатъчно заплетен и не те оставя да се разсейваш. Подробностите са пипнати и то много, личи се че са правени проучвания. От друга страна моментите, в които действието ни връща назад във времето, са по-бавни като ритъм, много по-разказвателни и допълват чудесно историята. Няма конспиративни истории в този роман. Дали ще направите връзка с филмите от поредицата за Борн е по-скоро въпрос на лично усещане - за мен нямат много общо.

Това е дебютен роман, който е страшно добър според мен. Защо автора пише под псевдоним не ми е известно, но силно се надявам да продължи да го прави :)




 Издание на Труд

 Във Goodreads

 Сайта на автора: http://yoasar-kuber.com/


петък, 16 май 2014 г.

Робърт У. Чеймбърс "Кралят в жълто"

...

Да си призная не знаех кой е Робърт У. Чеймбърс и не съм много запозната с хорър литературата като цяло. Винаги съм смятала, че законодателя на този жанр е Лъвкрафт, но той всъщност идва на сцената след Робърт Чеймбърс. Между двамата има доста прилики и който е чел Лъфкрафт ще се ориентира бързо в обстановката.

"Кралят в жълто" е сборник с разкази, в които по един или друг начин се появява въпросния крал, но няма разказ, озаглавен точно така. Първият разказ е "Реставраторът на репутации" и поне за мен е най-хубавия. Действието се развива в Ню Йорк, около 1920 г., а г-н Уайлд е реставратор на репутации - работа като работа. Самия град е почти като познатия ни, но с малко разлики. В него например има Смъртна камера, на обществено място, където всеки човек съвсем цивилизовано може да сложи край на живота си. Да, небрежно.

"Кралят в жълто" е пиеса, която докарва до лудост всеки, дръзнал да я прочете. Няма да разберем много подробности за нея, нито за самия крал. Автора е оставил широко поле за въображението на читателите си и аз лично много харесвам този подход. Създава специфична атмосфера, нагнетява обстановката бавно, но сигурно - накрая тази гнет може да се гребе с лъжица. Не е натуралистичен Чеймбърс, крайници, кръв и органи няма да хвърчат в тези разкази (само малко). За сметка на това смело наднича в тъмните човешки потайности, което в пълна сила важи и за Лъвкрафт. Смесва ужас и фантастика по един абсолютно небрежен начин и е удоволствие да се чете.

Във втората част на книгата разказите са съвсем различни, не само като тематика, но и като жанр. Не по малко странни са обаче, някои от тях доста ме объркаха. Като цяло на мен повече ми допаднаха първите истории. Ще завърша с любим цитат, който показва добре стила на автора и обстановката:

"Беше изминало известно време на монотонно напрежение, преди да осъзная, че двамата обсъждаме "Кралят в жълто". Какъв грях е написването на подобни думи – думи, които са ясни като кристал, напевни като бълбукането на извор; слова, носещи блясъка и сиянието на отровните диаманти на Медичите! Какво отчаяние и безнадеждно обричане изпитва онази душа, която умее да удивлява и сковава человеците с подобни думи; думи, разбирани и от невежи, и от начетени, по-ценни от скъпоценности, по-успокояващи от музика, по-страховити от смърт!"

Подходих към този сборник като към класика, с нужния респект, и получих подобаваща доза удоволствие от прочетеното.

Още за книгата в Аз чета.

Сериалът, който е направен по "Кралят в жълто", True Detective, също много ми хареса, но няма кой знае каква прилика с книгата - за сериала е взета само част от основната идея и е претворена в по-различна история, която също е добра. С две ръце препоръчвам и книгата, и сериала :)



  Превод на Радин Григоров

  Издание на Deja Book

  Във Goodreads