...
"Агенцията" е втората част от трилогията за Съдърн Рийч и е много различна от първата "Анихилация". Действието се развива изцяло в нашата скучна реалност и дори има централен, и почти единствен, главен герой. Той ще се опита да разнищи какво се е случило с четирите жени, които заминаха за Зона X - три от тях се завръщат, четвъртата остава съзнателно там. Втората част започва с тяхното завръщане.
Освен че Вандърмиър принципно не се затрупва с герои, тук е опростил нещата още повече - от тримата оцелели ние ще се срещнем само с единия, биолога. Действието не напуска пределите на Централата, а главния герой е прясно назначен за неин шеф и е известен с прозвището Контрол. Той обаче не успява да наложи никакъв контрол - неизвестните са твърде много, а екипа му не изгаря от желание да сътрудничи.
За съжаление от тази перспектива не се разбира кой знае колко още за Зоната, а и в тази част ние ще стоим твърдо извън нейната невидима граница. Може би затова първата част ми хареса много повече. Това което обаче признавам на Вандърмиър е маниашката сурова, тежка и мрачна атмосфера, която създава и в двете части. Той не разчита много на действие, "Агенцията" е дори още по-лишена от него в сравнение с първата част. От друга страна е доста по-лесна за четене.
Аз лично се надявах на повече отговори, но явно това ще се случи в последната книга, макар че съм готова да се обзаложа, че готови отговори няма да има. В този ред на мисли очаквам силен финал на историята, която предполагам ще протече отново в самата Зона X, още повече че доста хора ще се окажат там в крайна сметка.
Последната част вече е публикувана на английски (Acceptance), а българското издание ще се появи през ноември. Четох първата част на английски, втората - на български, разлика не усетих, така че нямам забележки за превода.
На мен лично такъв тип фантастика много ми допада, малко по-психария, много ми напомня на "Соларис", не като действие или история, а като усещане.
Превод на Ирина Манушева
Издание на Екслибрис