събота, 28 септември 2013 г.

Захари Карабашлиев "18% сиво"

"Дисбаланс е да си нещастен. Дисбаланс е да си щастлив. Балансът е някъде в просто да си..."
...

"18% сиво" е един от доста отлаганите във времето романи за четене от мен, междувременно се появиха доста отзиви, романа беше безспорно приет като много добър, освен това е и дебют на автора. Понякога тази информация те натоварва или леко изкривява очакванията ти, но в случая не стана така - всички добри отзиви са напълно заслужени. Романът също така е многократно преиздаван.

Историята се развива отзад напред, но автора си има причини да постъпи така и те се усещат в процеса на четене. В самото начало намираме главния герой Зак потънал в никак не приятни емоции поради факта, че любимата жена го е напуснала. Той е българин, но живее в Америка, тя също е българка и са напуснали заедно родината в търсене на по-добър живот и професионална реализация. Може би звучи скучно на пръв поглед, защото едва ли има човек в България, който да няма поне един близък или приятел заминал "на вън". Обаче някак си не е скучно, а напротив - трудно е да се откъснеш от страниците, а героите ти стават съвсем близки. Ако помните България от 90-те, стачките, еуфорията, бедността, надеждата, разбитите илюзии, ще се почувствате удобно в това повествование. Романа обаче не е за това. Категорично не го определям като "емигрантски".

Като казах, че времето в романа се движи от зад напред не бях съвсем точна, защото има още няколко посоки. В едната ще проследим предисторията на тази много симпатична двойка, както и миналото на самия Зак. Ще видим също и тяхното настояще в Америка, а то е добро, според общоприетото мнение по въпроса. Следващата посока е напред в бъдещето, това което тепърва ще се случи на Зак. Той предприема едно няколкодневно пътуване с кола от Мексико до Ню Йорк, сам, в компанията единствено на торба марихуана, която не употребява. Всички тези времеви линии се развиват една през друга, но самото четене не е трудно и натоварващо. Намирам края на романа за много добър.

18% сиво е термин от фотографията.

Втората книга на Захари Карабашлиев е "Кратка история на самолета", сборник с 15 къси разказа, също много приятна за четене. И аз като автора понякога карам от зад напред и я прочетох първа, но това само ме накара да не отлагам повече прочита на самия роман. Така че посоката напред не винаги е най-добрата :)



   Издание на Сиела

  Във Googreads
 

петък, 13 септември 2013 г.

Едуардо Мендоса "Ни вест от Гурб"

...

Кратък, но много забавен роман със сравнително прост сюжет - двама извънземни се приземяват в Барселона с цел да проучат формите на живот. Понеже те пътуват в чист вид, само интелект, се налага да се материализират в човешки същества, за да се слеят с околната среда. Единия извънземен, въпросния Гурб, взема тялото на популярна и привлекателна поп певица, спира една кола на стоп и буквално изчезва. Съответно другия започва да го търси из улиците на града като си води дневник за това, което му се случва. Дневникът започва с ден 9-ти и свършва с ден 24-и, а дните са разделени на часове. Под точен ден и час може да прочетем например:

08.01 - сгазва ме Опел Корса
15.03 - падам в шахта, изкопана от Каталонската водна компания
04.32 - повръщам на алеята на площад "Универсидад"

Наред с това ще прочетем и изводите, до които е стигнал извънземния, наблюдавайки поведението на хората, супер забавни са и страшно иронични. Ето един от тях:

"Основната разлика между богатите и бедните, изглежда, е следната: където и да идат богатите не плащат, независимо че си вземат или консумират каквото им хрумне. Бедните обаче си плащат дори за въздуха."

И един за времето: "Вали като из ведро. Валежите в Барселона са като действията на кметството: рядко, но преминават всякакви граници."

Книжката се чете за 2,3 часа, много е весела и разпускаща. И още - предимството на телепатичното общуване не е в скоростта, а в това, че може да говориш с пълна уста, а сауната може да служи за претопляне на мекички. Ще чета тепърва Мендоса, това беше само за разгрявка :)



 Превод на Боян Молина

 Издание на Colibri

 Във Goodreads





четвъртък, 12 септември 2013 г.

Зюлфю Ливанели "Щастие"

"Най-заразната болест на света е глупостта."
...

Най-трудно се пише за книги, които особено са ти харесали. Този роман на Ливанели определено попада в тази категория. В романа има две основни сюжетни линии, едната е на младата Мерием, тя е все още дете, автора споменава, че е на 17 години, но изглежда по-малка. Нейната майка умира при раждането и́, за което е вечно недолюбвана от останалите членове на семейството. А това семейство е истински кошмар за мен - на чело стои властен мъж, на който всички се подчиняват безприкословно, а той си е гад, изнасилва Мерием, но вината за това пада изцяло върху нея. Понеже е "посрамила" семейството решават да я убият, завеждайки я в Истанбул. За целта избират нейния братовчед, който току що е отбил двугодишната си военна служба. Той трябва да я заведе в града, да я убие и като цяло да се отърве от това "досадно бреме".  Признавам си, че ми беше тежичко да чета за това, за съжаление това далеч не е художествена измислица на автора, а съвсем, съвсем реална ситуация. Не крия пълната си омраза към всякаквите му там религии, включая "нашата" и начина по който се използват, но ще се въздържа от повече коментар по темата. Само уточнявам, че тази история съвсем не е поднесена по някакъв сълзлив начин, нито е някаква съпунена опера.

В другата сюжетна линия ще се запознаем с проф. д-р Ифран Курудал, образован и стигнал далече в професията си, уважаван от всички; печели достатъчно за да си позволи доста над средния стандарт, на една хубава възраст от 44 години, когато осъзнава колко е нещастен всъщност. От една страна това доста прилича на типичната криза на средната възраст (с която често се спекулира), но от друга - това е и криза на ценостите, пълен крах на културата и морала. Без видима причина Ифран зарязва сигурния си живот и се отправя сам на път, за да потърси някои отговори.

Така и двамата герои ще се окажат на път, Мерием към Истанбул, без да знае истинската цел на това пътуване, по детски наивна и със широко отворени очи към света, а Ифран във водите на Егейско море, на борда на наета от него яхта, съзнателно избрал самотата в морето. Всичко това се развива на фона на Кюрдската война, това е сериозен въоръжен конфликт между турското правителство и Кюрдската работническа партия, която се бори за независимост на Кюрдската държава. Доколкото съм запозната този конфликт продължава да си тлее и до ден днешен, въпреки че към момента има някакво мирно споразумение. Беше ми много интересно да чета за тези събития, те са част от нашето съвремие, същевременно се улавях колко много неща не знам за Турция, независимо от общата ни граница и преплетено минало.

Ливанели е много ангажиран с проблемното ни съвремие, няма начин да не усетите колко много критикува политическите и религиозни безумия, макар и да не го прави директно, а чрез своите герои, което дори е още по-въздействащо. Лесен е за четене, защото разказва много добре, увлича те в историята без усилие и е трудно да се откъснеш от страниците. Труден е за четене, защото нещата, за които разказва са сериозни, тежки и трудно смилаеми. 

Всичко е относително, казва Айнщайн, а Зюлфю Ливанели успешно прилага тази теория към понятие като щастието.

Единствения друг роман на Ливанели, който може да се прочете на български е "Серенада", който също е великолепен. Аз лично много съжалявам, че не успях да отида на представянето му в София тази година, така че се надявам да видим и друг негов роман на български, както и него самия някой ден.



Превод на Хюсеин Мевсим и Айтян Делихюсеинова

Издание на Жанет 45

Във Goodreads





петък, 6 септември 2013 г.

Чайна Миевил "Станция Пердидо"

"Онова, което си преживял се превръща в сън, а после в спомен. Не мога да различа границите между трите."
...

Чайна Миевил мисля не се нуждае от представяне, достатъчно известен е сред четящите фантастика. Самия той определя романите си като weird fiction и съм склонна да се съглася. "Станция Пердидо" е издадена в 2 тома на български, но реално това е един роман, първия том свършва по средата на главата, а във втория същата тази глава започва отначало. Действието в романа се развива в Ню Кробузон, голям град, който може да се намира както на Земята, така и навсякъде другаде, в някакво неопределено време. Там хивеят и други раси, не само хора, като разнообразието е доста голямо, но все пак се усеща лека доминираща роля на хората. Обществото е малко странно, от една страна използват парни влакове както и други превозни средства, задвижвани с жива тяга, а от друга имат и машини, използващи софтуер, който пък се оказва достатъчно интелигентен. Останалите видове енергия не са от познатия ни свят. Мизерията е голяма, бедността- също, властимащите са си все така противни. В политическо отношения нещата стоят зле, примерно може да гласуваш само ако преди това са те избрали чрез лотария. Как и от къде са се появили другите разумни видове не става ясно, още повече, че и дума не може да става за космически пътувания. Тази станция, която е и заглавието на романа е централна точка, там където се събират всички линии на влаковете - определено не е космическа станция, както смятах първоначално (на английски Perdido Street Station звучи по-ясно).

Нашите герои, мъж и жена, като мъжа Айзък е човек, а жената Лин е хепри - насекомоподобен вид. Те са и двойка, въпреки че не се гледа с добро око на междувидовата любов. Айзък е учен, но се занимава повече със собствени проучвания и експерименти, работи само формално към един университет. Лин е скулптор, тя използва като материал за своите творби специфичен материал, произведен от собственото ѝ тяло. Двамата са сладури и половина, ще ги харесате.

В началото романът се движи доста лежерно, описвайки ни целия този свят така че да се почувстваме добре в него. След което става голяма каша - в опита си да помогне на една гаруда (птицеподобен вид) да полети отново, Айзък се натъква на опасен и смъртоносен вид, същества подобни на молци, които се хранят с подсъзнанието на всеки разумен вид и обитават няколко измерения едновременно. На всичкото отгоре се забърква и с мафията и действието започва да се движи в добро темпо. Появяват се и други герои, не задължително хора, но всички супер интересни. И за да е пълна картинката, освен всички видове разумни раси ще се сблъскаме и с ИИ, съвсем прясно роден. Гарудата Ягарек е другия основен герой, а неговата история си има специално място в края на всяка една от частите на романа. 

Още малко за самата поредица - Станция Пердидо е първата книга от общо три, които са обединени в серията за Ню Кробузон. Дали ще видим и другите две на български не се знае. Втората книга уж беше планирана, но издателството мълчи засега.

Може да хвърлите и едно око на "Градът и градът" (изд.Алтера), роман със страхотно готина идея,  малко не добре реализирана наистина, но все пак си струва да се прочете, защото добрите идеи не се срещат чак толкова често. А на още малко Миевил ще се насладим съвсем скоро, защото Railsea ще излезне на български, предполагам тази година (изд. Изток-Запад).

За роман от 900 страници се опитах да бъда кратка :)

Чайна Миевил е напълно откачен! Абсолютно го харесвам!



Издание на Инфо Дар

Превод на Александра Павлова

Във Goodreads, том 1 и том 2