петък, 27 декември 2013 г.

Дан Симънс "Ужас"

"Медицинската наука никога няма да проникне в съкровените тайни и запечатаните отделения в човешката душа, дори и след милиони години прогрес."
...

Харесвам много Дан Симънс заради вдъхновяващия и незабравим за мен "Хиперион", който четох с абсолютна книжно-наркотична страст и никога няма да забравя това. Въпреки това все още не съм чела двата тома на Илион, макар че си ги купих още като ги издадоха на български - някак си имах чувството, че ужасно ще се разочаровам предвид тематиката. Подходих към "Ужас" по подобен начин, с настройката, че няма да ми хареса чак толкова. И колко много сгреших! Защото "Ужас" е великолепен, изобщо не това, което очаквах и хубавата изненада се оказа много, много сладка.

За роман от 800 страници очаквах неминуемо да има някакво количество пълнеж. Нищо подобно, романа не ме отегчи нито за миг, а разгръщах всяка следваща страница с истинско нетърпение. Няма почти никакви описания, никакво разтягане на локуми, никакви лигавщини. Само сняг, лед, тъмнина и хората, които изглеждат толкова мънички на фона на величествените планини от сняг, в този почти несъвместим с живота район на Земята. Безспорно красив, така както е красив и Космоса, но все пак крайно негостоприемен. 

Романът е посветен на търсенето на митичния Северозападен морски път през Северния ледовит океан, които съединява Атлантическия и Тихия океан и по-точно на експедицията на Джон Франклин от 1845г. Тя е реално историческо събитие, завършило крайно трагично за всичките му участници. Затова и в романа на Симънс основните герои носят имената на действителните участници в тази експедиция. Сър Джон Франклин е капитан на "Еребус", който заедно с Френсис Крозиър, капитан на "Ужас" и стотина души екипаж отплават от Англия в търсене на този морски път. Дали романа носи името на кораба, Terror, или значението на думата е използвано да опише доста красноречиво тази трудна мисия, всеки ще трябва да реши сам за себе си.

Симънс е пропуснал приготовленията за експедицията, както и самото ѝ начало, и ни пренася директно на борда на двата кораба, които вече се намират доста на север в ледовитите океански води. Повествованието в романа се води от няколко души - вече споменатите двама капитана, Франклин и Крозиър, но също и от д-р Хари Гудсър, който иска да изследва арктическата флора и фауната, но в крайна сметка му се налага да работи като лекар. Неговия разказ е под формата на дневник. Трети лейтенант Джон Ървинг, който се влюбва в местна ескимоска, наречена Безмълвната дама (но и нея си я биваше). Томас Бланки, ледови лоцман и кормчия. Корнилиъс Хики - помощник-калафатник, той е основно действащо лице към края на романа. Има и още няколко, но те "разказват" само по една глава. Действието е не винаги точно хронологично, но остава в рамките на тези няколко години, през които се е провела експедицията.

Не знам как Симънс успява в толкова обемна творба да не залита в подробности, изобщо не задълбава чак толкова в ужасните условия, в дебнещата отвсякъде смърт, приела най-различни форми. Не че не става въпрос основно за това, за оцеляването, но въпреки това имах усещането, че чета едно добро приключенско четиво. В никакъв случай лековерно, а достатъчно сериозно, за да те държи на нокти. Романтика обаче няма грам.

Днес този морски път е не само добре изследван, но и много по-достъпен заради постоянно топящите се ледове. Най-тъмните кътчета на човешката душа обаче си остават все така неразгадаеми и Симънс е заложил на това в романа си. Колкото и да е страшна природата човешкото съзнание си остава още по-страшно. Майстор си, Симънс!

Чудесен роман, който наистина много ми хареса и въпреки големия обем всъщност се чете лесно. Интерпретацията на Симънс на тази експедиция е наистина интересна, а края на романа не изглежда нагласен.

Още за романа от преводача Васил Велчев (един от любимите ми) и в Книголандия.


    
  Превод на Васил Велчев

  Издание на Изток-Запад

  Във Goodreads 

                                                                                  

понеделник, 23 декември 2013 г.

Бранимир Събев "Пустинния скорпион"

...

"Пустинния скорпион" е сборник с десет разказа, повече фентъзи, отколкото фантастика. Ето накратко и тях:

"Пустинния скорпион" е най-дългата творба в сборника (по-скоро новела) и започва като типичен уестърн - нашия герой пристига в запустяло малко градче и става шериф. Но не за дълго. Поема отново на път, а ние пък разбираме, че света в който живее не прилича много на нашия. Населен е с много различни същества, повечето недобронамерени към човека, има различно летоброене и всъщност е една огромна пустиня, а морето е крайно недружелюбно. Този свят се управлява от Принца на мрака, а Пустинния скорпион ще има нелеката задача да се пребори с него за бъдещето на света.

В "Кулата в леденото езеро" джудже, елф и принц ще се борят за спасяването на една принцеса.

"Златин и змеят" е много колоритен разказ, случва се нейде по нашите земи. Златин обаче не е обикновен юнак - той си отглежда дракон и има две жени.

"Цикъл" е истинско малко бижу, само две странички, чудесен.

В "Бразая" отново се озоваваме на позната територия, в малко селце, някъде на Дунав. Селцето е тормозено от същества, с които жителите му не могат да се справят и трябва да намерят някакво решение.

В "Играта на боговете" ще станем свидетели на смъртоносна игра на Го, като пуловете, с които играят двама богове, са истински хора от различни епохи. Този разказ е много добър.

"Дракус" е къс и съдържателен, ех, Дракула, ще живееш вечно :)

"Битка за вселената" ще задоволи всеки изтънчен геймърски вкус.

"Жертвоприношение" ме изненада отвсякъде, може би това е хубавото на сборниците с разкази, никога не си съвсем сигурен къде ще се озовеш със следващия. Конкретно в случая - в България, в събитията от тази година през погледа на световноизвестен български писател на фантастика, който чак в последствие е издаден на български. Разказа предлага и трезва картина на родното книгоиздаване.

"Ще крача редом с теб" веднага ми извиква музикална асоциация (I walk beside you на Dream Theater). Този разказ ни пренася в разгара на световна война и ми хареса най-много. 

Много, много свеж сборник, който ми достави истинско удоволствие и ме накара да се усмихна. Бранимир има още две самостоятелни книги, "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" и "Хоро от Гарвани", на които ще обърна внимание скоро :)

Още за книгата в Shadow Dance



 Издание на Ибис

 Във Goodreads

петък, 20 декември 2013 г.

Сара Уотърс "Малкият непознат"

"Винаги е по-изкушаващо да четеш, отколкото да работиш." 
 
...

Действието в "Малкият непознат" се развива в провинциална Англия, малко след Втората световна война. Сянката на войната се усеща, но не е водещ мотив. Имението, в което се развива действието, се нарича Хъндредс Хол. Това е стара къща от XVIII век, видяла много по-добри години от настоящите. Към момента на действието нейните обитатели едва свързват двата края и с големи усилия подържат домакинството. Те са само трима - възрастна дама и нейните пораснали две деца, Карълайн и Родрик. Разказът се води от д-р Фарадей, той е някъде в своите 30 години и е семеен лекар. Посещавал е това имение като малко момче, защото неговата майка е работела там. Това обаче се споменава мимоходом, действието е съсредоточено в сегашния момент, а миналите събития са само лек фон.

Както може да се очаква от такъв тип роман действието се движи бавно, в синхрон с времето си, както и с мястото, където се случва всичко. Тези хора са далече от забързаното ежедневие, както чисто географски, така и емоционално. Нещата, които ги вълнуват, са прости - реколтата, ремонтите по къщата, парите, които са крайно недостатъчни. Затова едно събиране на по питие със съседите си е голямо вълнение. И към тази малко подтискаща обстановка се прибавя и странното държание на самата къща. О, тя е страхотна - величествена, с твърде много стаи и твърде много истории. Започват да се случват необясними неща, местят се предмети, чуват се гласове. Но това изобщо не е роман за духове, които бродят из старите къщи. Историята на Сара Уотърс е неуловима, точно както "малкият непознат", който винаги се движи някъде на ръба на съзнанието.

Една класическа история за дълги зимни вечери, в която времето не бърза, а се носи достолепно, следвайки своята си логика. Въпреки това до последно няма да сте много наясно какво ще се случи. Много нежен роман и същевременно много мрачен. И като казвам много мрачен, имам в предвид наистина много. На мен лично страшно ми хареса.

Другия роман на Сара Уотърс, който съм чела, е "Нощна стража". В него действието се развива в Лондон, по време на бомбандировките. Разказва се за няколко жени, които са и интимни партньори. Най-запомнящото в този роман е времето, което се движи твърдо отзад напред.

Много са различни тези два романа, не мога да направя някакво сравнение, но всеки е прекрасен сам за себе си. Хепи енд? Не, Сара Уотърс не е фен на това :) Може да им се насладите напълно чрез чудесния превод на Милен Русков.




 Превод на Милен Русков

 Издание на Алтера

 Българското издание в Goodreads

сряда, 4 декември 2013 г.

Андрей Филипов "Боговете не са всемогъщи"

...

"Боговете не са всемогъщи" е сборник със седем разказа и новели, които могат да се определят най-общо като хумористична фантастика. Не харесвам много тези класификации, но е някакъв ориентир. В разказите има много извънземни, дори повече от хората, те са друиди, но носят в себе си добър набор от човешки черти. Ето с няколко думи за какво става въпрос:

В "Салют, примати" се разказва за двама извънземни, които имат мисия да вземат един представител на човешката раса за изследвания. Имат си план, подразбира се, че не го правят за първи път. И все пак нещата малко се пообъркват - да си кажем направо нищо не протича по план.

В "Последните хуманоиди" един извънземен по чиста случайност открива планетата Земя. Вече предвкусвайки значимостта на своето откритие прави абсолютно нелогично действие и не изненадващо всичко отново се обърква. Много се забавлявах точно с този тип и този разказ ми стана любим от сборника.

"Сага за всемирния хаос" предлага предполагаемо обяснение за възникването на живота на Земята, но също така доста тънко иронизира някои типично човешки черти, макар и носени от друиди.

В "Абсолютният чиновник" един професор прави смели експерименти, които съвсем в стила на Eureka не може да овладее. Аз пък  за пореден път се убедих в съвършената поетичност на... химията!

В "Небула витае" две конкуриращи се групи ще премерят сили за взимане на органичен материал от Земята. Може да се каже, че са ловци. Ще се появи истински детектив от криминалния отдел. И един герой, който винаги успява да разбие поверения му кораб.

В "Боговете не са всемогъщи" автора ни поднася бърза версия на историята ни, както и на големите научни открития. Затова тук ще срещнем Галилей, Нютон, Тесла. Този разказ (или новела) също ми беше безкрайно забавен.

Най-въздействащ за мен се оказа последния разказ, "Преди да угасне денят". Автора успя да ме изненада с финала му, а в него пак има от същите извънземни, ще стане въпрос и за андронния колайдер - надявам се, че тези в ЦЕРН знаят какво правят :)

Андрей Филипов пише специфично като често римува думите в изречението. На мен лично ми допадна този изказ и ми беше много приятен за четене. Извънземните му са симпатяги и друго ако не, поне се изразяват правилно. Не знам дали чувството за хумор е уникална черта на човешкия род, но ще разберем това едва след първия контакт. Междувременно не пречи да погледнем с усмивка към нашите си, човешки слабости и кой знае, може дори да се справим с тях (съмнително начинание, но днес съм в настроение).

Прочетох с удоволствие този сборник и се радвам, че попаднах на него, макар и случайно. Книгата заслужава по-добра задна корица.



  
 Издание на Весела Люцканова

 Във Goodreads


събота, 30 ноември 2013 г.

Чайна Миевил "Морелси"

...

Чайна Миевил прави най-добре две неща - създава интересни светове & се заиграва с човешките табута до дупка. В "Морелси" света е море от релси, по които се движат влакове. Като казвам море, имам в предвид съвсем буквално море - хората използват жаргона на мореплаването, затова съвсем естествено може да чуеш "Човек зад борда", независимо, че става въпрос за влак. В този свят небето има два етажа, а света - четири, а най - важната наука е феровиаокеанологията, която изучава  самите железни линии на морелсите. Както и в другите му романи, така и тук, се усеща наличието в миналото на по-напреднала технологична цивилизация, както и на извънземна. 

Да стъпиш на земята не е добре откъдето & да го погледнеш. Освен, че е пълно табу, може & да е смъртоносно.

На фона на всичко това се запознаваме с Шам, млад мъж, който учи за доктор, макар да усеща, че не това е призванието му. Той е част от екипажа на Медис, който е къртоловен влак. В едно от пътуванията им те се натъкват на влакокрушение, а Шам успява да извади от останките му една малка карта-памет, в която вижда снимка, която не му дава мира. Той успява да убеди капитанката на влака да тръгнат в непланирана за екипажа посока, но отговаряща на желанието му. Така се озовават в най-голямото пристанище на познатия свят, в самия му център. Там ще намери хората от снимката, но това само ще доведе до нови въпроси. Някъде от тук истинското приключение започва, ще има битки, пиратски влакове, всевъзможни чудовища - и подземни и летящи. Тръгнали от центъра му Шам и компания ще успеят да стигнат до самия край на света.

В книгата няма нито един съюз "и", той е заменен със съответния му знак, но Миевил обяснява защо някъде в средата на романа.

& в този роман Миевил остава верен на стила си & поднася поредната доза странно - прекрасна история, която се случва в свят, не задължително нашия. На базата на три прочетени негови книги мога да кажа, че влаковете & гарите са много важни за повествованието му. В "Морелси" има много влакове, "Станция Пердидо" сама по себе си е гара, а в "Градът и градът" има една много важна разменна станция.

Чудесен си, Миевил, ненормалник такъв :-)



 Превод на Светлана Комогорова - Комата ( изключителен! )

 Издание на Изток - Запад с чудесна тъмна корица

 Бг изданието във Goodreads

понеделник, 25 ноември 2013 г.

Лена Крун "Тенарон: Поща от друг град"

"Не ти си на мястото, а мястото е в теб." 
Ангелус Силезиус
...

Лена Крун е финландска писателка, напълно непозната за мен, но някак си погледа ми попадна на тази малка книжка и реших да я пробвам. Че обичам странни книги, обичам, но тази се оказа истинско попадение по този показател. 

Историята е проста - някаква жена пристига в непознат за нея глад, който се казва Тенарон. Защо е отишла там не става ясно, нито пък с какво се занимава. Самия град си е съвсем наред, има улици, сгради, трамваи, само че обитателите му са насекоми и то от всякакъв вид. Някак  си обаче това изобщо не изглежда странно. Усещането е все едно си попаднал на място, което малко се различава от това, с което си свикнал, защото не познаваш местните обичаи. С времето ги научаваш и ги приемаш като нормална част от ежедневието ти. С някои свикваш лесно, други винаги те дразнят. Няма някаква особена драма в това, нито някакъв вид културен шок.

Романът е написан под формата на 30 писма, които тази жена пише до неин близък, може би партньор/любовник/приятел, това също не става много ясно, но за съжаление той така и не отговаря, така че не научаваме нищо за него. Действието в романа се развива през лятото, а с настъпването на зимата всичко замира, за да се роди отново през пролетта - а какво ще е то зависи до голяма степен от гледната точка на читателя. Авторката ни предоставя свободата да решим сами.

"Тенарон" може силно да разклати представите ви за това кое е действително и реално, кое е измислено от въображението и къде всъщност се намираме когато сънуваме. Малко ми прилича като усещане  на "Страната на чудесата за непукисти и краят на света" на Мураками.

Много ми хареса този малък роман, който се чете само за няколко часа и ми се искаше да е малко по-дълъг. Доста е странен, но точно това му е хубавото :)



 Превод на Росица Цветанова

 Издание на Август

 Във Goodreads

събота, 23 ноември 2013 г.

Крис Удинг "Тайните на Черния Капитан"

"Но така живеем всички ние, всеки ден. Затворени в нашите собствени, малки светове. Знаем един за друг само онова, което решим да покажем."
...

 "Тайните на Черния Капитан" е втората книга след "Водопади на Възмездието" от общо четири в серията за кораба Кети Джей. Книгата общо взето започва от там, където е свършила първата, героите са същите и както може да се очаква те почти веднага се впускат в ново приключение. А то се явява под формата на търсене на странен кораб, за който се предполага, че е принадлежал на изгубена цивилизация. Този кораб е защитен чрез вид психологическа преграда и само демониста от екипажа на Кети Джей може евентуално да отвори вратата му. Разбира се непознатия кораб се намира на място, което е трудно достъпно и населено с чудовища. Към нашия екипаж се присъединява и още един кораб, всъщност това са хората, направили предложението за тази експедиция.

Обаче никаква изчезнала цивилизация не откриват, защото кораба, който намират се оказва познат. И до доста неприятно познат за един от членовете на екипажа. Там обаче намират предмет, който е много желан от различни страни. В последвалите космически битки предметът сменя постоянно притежателя си. За първи път двама от членовете на екипажа напускат по собствено желание, а предишен враг става приятел.

Макар че тази втора част е доста обемна, точно 600 страници, се чете лесно. Автора определено залага на действието, а не на описанията, а терзанията на героите не дразнят. Двете части на тази история са съвсем идентични, единствената разлика е, че автора надгражда героите си във втората част. "Тайните на Черния Капитан" може да се прочете и като самостоятелна книга, но все пак е по-добре да се карат по ред. Първата книга е малко по-лежерна, във втората има повече битки - и наземни, и въздушни.

Леко и ненатоварващо приключенско четиво, подходящо за разпускане. Въпреки, че е малко детски на моменти, това не е недостатък на романа, по-скоро му придава невинно очарование. Аз лично се надявам да видим и останалите две книги от поредицата издадени на български език. И бих ги прочела с удоволствие, въпреки че съм доста далече от детските си години :) 

Още за този роман в Книголандия 



 Превод на Надя Златкова

 Издание на Artline Studios

 Във Goodreads

сряда, 13 ноември 2013 г.

Карл Сейгън "Бледа синя точица"

"Науката изисква толерантност към неизвестното. Там, където сме невежи не бива да допускаме вярата. Колкото и неудобна да ни е неяснотата, тя служи на една по-висша цел - кара ни да събираме още данни. Тази нагласа е разликата между науката и толкова много други неща. Науката не предлага почти нищо в сферата на евтините вълнения."
...

Карл Сейгън едва ли се нуждае от представяне, затова пропускам тази част и се съсредоточавам върху книгата. "Бледа синя точица" е публикувана през 1994г. и в интерес на истината първоначално смятах, че би звучала поостаряла към днешна дата. За моя изненада това изобщо не се оказа така, дори ми остана малко горчив вкус от този факт. На практика излиза, че не сме помръднали кой знае колко, независимо от технологичния бум, в който живеем, затова пък много успешно сме започнали поне няколко нови войни - не искам дори да ги броя. А пък темата за религиите изобщо не мисля да я подхващам дори, защото направо ме е срам от себеподобните ми (XXI-и век сме хора, два-де-сет и пър-ви !!!).

В началото на книгата Сейгън прави бърза ретроспекция на изучаването на Космоса, стигайки далече назад до Галилей. Това обаче не е някаква суха фактология, дори не е съвсем хронологично - Сейгън вмъква миналото между редовете на основния си разказ. Колкото и богата обща култура да имате пак ще си намерите нещо любопитно. В петата глава на книгата, която се нарича "Има ли разумен живот на Земята?" автора се поставя на мястото на хипотетичен извънземен, който за първи път посещава Земята. Много е въздействаща тази глава, не знам как го прави Сейгън, но в нейния край дори и аз се запитах има ли наистина разумен живот на нашата планета.

Както и в другите му книги, така и тук има специално място за мисиите на Вояджър 1 и 2, за техническите трудности, но и тяхното разрешаване. Текста в никакъв случай не е тежък за четене, нито е пълен с техническа терминология. Това впрочем важи за цялата книга - не е необходимо да имате някакви специални научни познания, за да прочетете книгата. Ако знаете с колко любов Сейгън пише за тези две машини, с вълнение, което буквално струи от редовете. И има за какво да се гордее! Макар за съжаление самия той да не е вече между живите Вояджър1 и 2 продължават и до днес своя път, като Вояджър1 напусна границата на Слънчевата система и навлезна в междузвездното пространство преди около година (през август 2012). Очакванията са, че двете сонди ще продължат своята работа още десетина години.

Титан, снимка на НАСА
В книгата има и интересни данни за Титан, известния спътник на Сатурн, който има атмосфера и се предполага, че може би има течни морета от въглеводороди (към днешна дата езера и морета от течен метан и етан са потвърдени). Титан, както и Европа, спътника на Юпитер, е често експлоатирана тема от пишещите научна фантастика, които на базата на реални открития смело развихрят фантазията си. Така че нищо чудно да се озовете на някой от двата спътника чрез някой роман, още преди да е стъпил човешки крак на тези светове.

Всъщност по времето, в което Сейгън издава тази книга, мисията Касини-Хюйгенс (в момента се нарича Cassini Solstice) е в процес на планиране. Той пише, че ако всичко е наред сондата ще бъде изстреляна през 1997г. и ще достигне Сатурн и луните му през 2004г. Мога да ви уверя, че всичко наистина протече по план, защото хвърлях по едно око на тази мисия през годините. А съвсем наскоро Касини напомни за себе си пред широката общественост след като на 19-и юли тази година беше организирана символична среща на Сатурн със Земята, озаглавена Wave at Saturn и всеки можеше да помаха на Сатурн и да се снима в обща снимка :)

Разбира се Сейгън споменава и мисиите Аполо, както и тези до Марс - доста мисии има до там, знаем, в момента Кюриосити броди по марсианската земя, след много иновативно кацане; Индия (браво на тях!) също изстреля своя машина до Марс буквално преди дни. Може би много хора си мислят, че това е доста безсмислено, но Сейгън ще ви докаже, че не е така. Например веществата или съединенията, които доказано разрушават озоновия ни слой и сега всеки един от нас знае кои са те, са открити съвсем случайно от учени, занимаващи се с атмосферата на Венера. Така че колкото повече научаваме за Вселената, в която живеем, толкова по-добре бихме се справили с проблемите на Земята - тук визирам екологичните (за другите ни проблеми съм безкрайно скептична на този етап). Във всеки случай Сейгън вярва, че не в много далечно бъдеще човешки крак ще остави своя отпечатък на Марс, аз също съм склонна да мисля, че това не е толкова далечна перспектива. Тук искам да отворя скоба и да споделя нещо, което наистина много ме фрапира. Повечето хора смятат, че бюджета на НАСА е почти колкото този на отбраната. В действителност целия бюджет на НАСА, включително човешките и роботизирани мисии, е около 5% от военния бюджет. Винаги съм смятала, че ако не бяхме толкова заети да се въоръжаваме, а после да се избиваме, вече щяхме да сме стигнали звездите. Но това е положението - 5 процента за наука, 95 за "отбрана". Макар, че Сейгън дава пример с НАСА, предполагам че това съотношение е подобно и при останалите "велики" сили. Иска ми се да вярвам, че след края на Студената война това съотношение е различно. 

Какво още има в тази невероятна книга? Сейгън говори за соларни платна, които вече са факт. Япония изстреля първия експериментален соларен апарат (IKAROS, през 2010г.), мисията е успешна и се случва дори и в момента. Толкова много сме чели за подобни технологии в научната фантастика, ето че постепенно те стават реалност. Да, все още са в много начален етап, но според мен тепърва ще се развиват. И още - астероиди, които могат да се използват за добиването на някакви природни ресурси, дори да се преместят; двигатели, задвижвани с антиматерия; тераформиране. Сейгън говори за XXII-и век, обаче и той прави уточнението, ако не се самоунищожим до тогава. В книгата има и няколко страници, посветени на проекта SETI, търсенето на извънземен разум (нали помните "Контакт" с Джоди Фостър?). В края на книгата Сейгън представя своето виждане за бъдещето на човечеството, вълнуващи страници, доста оптимистични, но подкрепени с факти. Надявам се, че именно това ще се случи с нас.


Artist's Concept of Kepler-20f

Иска ми се да кажа няколко думи за мисията Кеплер, нещо с което Сейгън би се гордял. Кеплер търси подобни-на-Земята светове от 2009г. и в момента тече с пълна сила. Имаме си много силен представител там в лицето на Проф. Димитър Съселов, а целта на проекта е да се намерят планети с подобни на нашата условия. Макар че мотото на мисията е търсенето на обитаеми светове, под това не се разбира търсене на зелени човечета. Мисията е ориентирана към намирането и изследването на био-химични съединения, които евентуално биха дали повече отговори на това, какво всъщност представлява живота. Учените се надяват това да донесе и съвсем конкретни ползи за човека, особено в медицината. Но за сега все още се обработват огромни количества информация и ако имате ентусиазъм може да се включите в проекта на Planethunters, който е отворен за всеки желаещ.

А защо в крайна сметка "бледа синя точица"? Това е снимка на Земята направена от Вояджър1 през 1990г. от разстояние около 6000 милиона км. и може да я видите на задната корица на книгата. Не знам дали може да си представите това разстояние, на мен лично ми е трудно, но може би точно затова тази снимка е толкова въздействаща. Книгата има много полезен показалец, както и богата библиография за по-любопитните.

Вдъхновяващо и умиротворяващо четиво! Подарете го на децата си.

И още за книгата в Книголандия, както и в блога на издателството от преводача Милена Боринова.



 Превод на Милена Боринова

 Издание на Изток-Запад, с прекрасна корица (твърда или мека)

 Във Goodreads







В заключение публикувам една моя "снимка", направена със Solar Walk, на Титан в близък план, Сатурн и почти всички от по-известните му спътници:



събота, 9 ноември 2013 г.

Юнас Юнасон "Стогодишният старец, който скочи през прозереца и изчезна"


Това е едно от най-дългите заглавия на книга, на която съм попадала, обаче друго си е европейски автор. Не крия пристрастията си към подобни автори и винаги с много любопитство подхождам към такива творби. А Юнас Юнасон се е справил повече от чудесно с романа си, който е забавен, ироничен и много, много свеж. Чете се на един дъх, защото събитията са толкова много и следват един след друг, без да те оставят да скучаеш дори и за миг. 

Романът започва логично с въпросния стогодишен старец, Алан, който се намира в старчески дом и в деня на неговия юбилей той решава, че няма да остане за собственото си тържество. Вместо това отваря прозореца и излиза навън, без да има ясна идея на къде да тръгне. А защо го прави - във всеки случай не само защото се очертава досадно за него събитие, а защото той принципно така си прави. Като реши, че ме му се стои повече някъде, просто си тръгва. Достойно за уважение качество според мен, на малко хора им стиска да живеят така. 

Алан успява да стигне до гарата на градчето и поема на път, но приключенията му започват още на самата гара. От тук насетне ще му се случат какви ли не неща, а компанията, която ще сподели това пътуване се увеличава постепенно.

В другата сюжетна линия, или в другото време на романа, ще проследим целия живот на Алан, започвайки от детството му. Романът ту върви напред заедно със събитията от настоящето, ту се връща назад - в резултат действието наистина се движи в добро темпо и като цяло си е трудно да се откъснеш страниците. 

Живота на Алан се оказва наистина интригуващ, преминал в различни държави и континенти, но изобщо не е типичен разказ за нечий живот. По ирония на съдбата човек, който никак не се интересува от политика, в крайна сметка изиграва решаваща роля в не един и два световни конфликта и точно тук Юнасон ме очарова напълно. Начина по който е представил войните, случили се през XX-и век, както и основните действащи лица на политическата сцена на изминалия век, е свежарски и доста, доста (тънко) ироничен. Юнасон и неговия герой преминават през всички по-големи сблъсъци - Втората световна и атомната бомба над Япония; комунизма, Китай и Корея; противопоставянето на Изтока и Запада и всичко произтичащо от това. В романа ще се срещнем със съвсем истински исторически личности като Хари Труман, Сталин, генерал Франко, Ким Ир Сен, Мао Дзъдун. Юнасон ги е представил великолепно, с голяма доза хумор и въображение.

В края на романа двете времеви линии ще се срещнат за да образуват едно цяло - и вместо да сложим точка, всичко ще започне от начало в нов цикъл.

Юнасон настъпва смело ахилесовата пета на човечеството - войните и религиите. Как да не го хареса човек? При мен се получи логично и неизбежно :) 


 Превод на Елена Радинска

 Издание на Colibri

 Във Goodreads

неделя, 3 ноември 2013 г.

Итало Калвино "Ако пътник в зимна нощ"

"Вселената ще намира изява дотогава, докато някой все още може да заяви: "Чета, следователно се пише."
...

Не вярвам особено в любовта от пръв поглед (освен ако не е в книжарница), но вярвам в любовта от първа страница. Точно това ми се случи с Итало Калвино. Защо никой не ми каза по-рано колко хубаво пише този Калвино!? В първите шест страници на романа намерих най-пълното и точно описание на това, какво е да четеш, какво е да разтвориш страниците на нова книга, както и абсолютно точна класификация на книгите, които ако някой си мисли, че може просто да ги раздели на хубави или лоши, значи може би е по-добре да не се захваща точно с тази. 

Романът започва на една малка, провинциална гара, един човек току що е слязъл от пристигащ влак и носи голям куфар, който трябва да бъде разменен срещу съответната парола. И точно когато става интересно - пфу, греда. Оказва се, че има печатно недоразумение и след 32-а страница се връщаш отново на 17-а. Читателят, който е започнал този роман трябва да се върне обратно в книжарницата и да смени дефектното копие с ново. Там обаче ще срещне Читателката и...хм, това май ми е познато. А пък ние от самотната гара ще се озовем в малко полско градче, а новия роман ще се окаже написан на език, който вече е изчезнал. И както може да се досетите тази книжна галимация далеч няма да спре до тук, смело прескачайки между континентите и времевите епохи, дори и между паралелните светове.

Накратко, този роман съдържа десет начала на различни романи, всеки със своята история. Те се различават и по жанр и в края на романа има една простичка схема, по която може да се ориентирате за жанровото разпределение на историите. Макар че изглежда малко объркано, романът всъщност се чете много леко, но същевременно успява да те държи в напрежение и аз лично не можах да го оставя, докато не му видях края. Много съчувствах на горкия Читател, който все не успяваше да си дочете историята. Определено нестандартен роман и ако някога сте си мечтали да сте главен герой в съвсем истинска, публикувана творба, може да пробвате тази. На мен страшно ми хареса и в момента никак не мога да понеса факта, че нямам толкова дар слово, за да опиша това.

Ако героите от "Енигма" на Антони Казас Рос докопат този роман съм сигурна, че ще се развихрят и ще донапишат финалите на историите, затова за всеки случай поставям Калвино на друг рафт в библиотеката си :)

Една от най-известните книги на Калвино "Нашите предци" ще излезне след няколко седмици, отново с логото на Colibri, а аз ще си потърся и други негови неща, особено съм любопитна към фантастиката, която е писал.

За моя голяма изненада открих само едно ревю за тази книга, което е на Преслав Ганев в Литературата Днес 



Превод на Нева Мичева (чудесен между другото)

Издание на Colibri

Във Goodreads

събота, 2 ноември 2013 г.

Робъртсън Дейвис "Петия в карето"

" И дали чудесата са създавани от желанието на хората, или желанието им е убеденост, която идва от скрито дълбоко в човека знание, че те всъщност са част от реалността?"
...

Не знаех нищо за Робъртсън Дейвис, който е известен канадски писател, но се доверих на поредицата Безкрайна проза на Леге Артис и определено не сгреших. "Петия в карето" е роман в най-истинския смисъл на тази дума, една добре разказана история, макар и по необикновен начин. В него главните герои са показани през очите на т.нар. Пети, това е термин, въведен от самия автор, незначителна за сюжета фигура, но крайно необходима за развитието му. Оригиналното заглавие на романа е Fifth Business, но май е трудно да се преведат всички нюанси на израза, затова е добре да се знае.  

Целия роман е написан под формата на голямо писмо, в което Дънстъбъл Рамзи се обръща към настоящия директор на училището, в което е работил през по-голямата част от съзнателния си живот. Започва логично от детството си, когато е 10-годишен и живее в едно малко село някъде в Канада (Дептфорд, Онтарио). Всъщност началото на историята има много конкретна дата и тя е 27-и декември, 1908г. Мисля, че всеки може лесно да си представи обстановката в това затънтено местенце в този отрязък от време. Точно тогава и на това място една уж невинно хвърлена снежна топка  ще се превърне в истинска лавина в края на историята. Момчето, което хвърля топката е Пърси и е връстник на нашия герой. В резултат на тяхната игра се ражда Пол, който едва оживява, но все пак успява да се вкопчи в историята, а неговата майка ще стане един от основните герои. 

Тези три деца ще пораснат и всеки ще поеме в различна посока - Рамзи се записва като доброволец по време на Първата световна война, Пърси ще стане крупен бизнесмен, предприемач и политик, а Пол ще избяга с един пътуващ цирк, за да се завърне след години като световноизвестен маг. В края на романа тримата ще се срещнат вече като възрастни хора. Като цяло романа на Дейвис се върти около Шекспировата идея за света, който е една голяма сцена, а всички мъже и жени са незначителни участници и някак си е адски убедителен.

Много ми хареса този Дъсти Рамзи, привързах се към него докато проследявах историята му. Той никак не се вписва в общоприетите представи за преуспял човек, но има едно качество, което е трудно постижимо и неуловимо - чувства се добре в кожата си, занимава се с това, което обича и е един щастлив човек. Звучи банално, но е адски трудно изпълнимо и аз лично страшно се възхищавам на хората, успяли да го постигнат, а те не са много. Да намериш чудото, което няма нищо общо с някакви свръхестествени сили, е призвание за малцина. Интересни са героите на Дейвис, а той е успял да ни ги представи по един не толкова типичен начин. Като добавим и добрия стил на писателя аз лично не виждам какво още мога да поискам от един роман.

"Петия в карето" е част от трилогия, която едва ли ще видим преведена на български и може само да съжаляваме за това. Иначе настоящия роман може да се закупи срещу скромната сума от 2 лв. от сайта на Booktrading, с традиционно високото полиграфическо качество на издателя Леге Артис. 



 Превод на Снежана Милева

 Издание на Леге Артис

 Във Goodreads

вторник, 29 октомври 2013 г.

Клайв Баркър "Кървави книги", том 1 и 2

...
"Кървави книги" обхваща 6 тома със истории, които са отделни разкази и нямат връзка помежду си. Това което ги обединява е таланта на автора им, които е способен да се вмъкне под кожата ти, да ти изпие кръвчицата, а ти даже да искаш още. Сега разбирам всеобщото възхищение от Клайв Баркър, наистина много хубаво пише, а какви истории разказва само! Истината е, че здраво ме прикова към страниците и не можах да ги оставя, докато не изчетох и двата тома, издадени до сега на български.

Том 1 включва общо шест истории, като първата се нарича "Кървавата книга". Тази история е нещо като въведение, тя ни дава ключа към това, което ще последва. В нея става ясно кой, защо и как е написал тази Кървава книга, а на нас ни остава единствено да я прочетем. Ето и заглавията на разказите:

"Среднощният влак за месо", в който главния герой е града Ню Йорк.

"Плямпалото и Джак" е игра на нерви между човек и нисш демон.

"Кървав свински блус" е много бррррр и абсолютно безпощаден.

"Секс, смърт и звезден блясък" - в този разказ ще видим едно смъртоносно представление на "Дванайсета нощ" на Шекспир.

"В хълмовете, градовете" - и този беше уау, за битката между двама гиганта, всеки съставен от телата на хиляди хора. Цял един град в един жив организъм, а действието се развива по нашите земи, близо до Белград.

Във Goodreads

Том 2 съдържа пет истории и лично на мен сякаш ми допадна една идея повече:

"Ужас" - история за това, как човек може сам да материализира собствения си ужас и да го накара да се сбъдне, експериментирайки със страховете на приятелите си.

"Адска надпревара" - Не поглеждай назад! Този разказ директно ме подсети за известната фраза от Doctor Who "Don't blink" :) Този май беше най-оптимистичен, защото може да си отдъхнем, че поне още 100-ина години (май) ще има демокрация :)

"Джаклин Ес - последна воля и завещание" - много смъртоносен и малко извратено-еротичен.

"Кожите на бащите" - хора и демони ще се сблъскат за едно дете в горещите пясъци на пустинята, някъде в Аризона.

"Нови убийства на улица Морг" - действието се развива в Париж, а разказа е реверанс към великия По.

Във Goodreads

Превод на Иван Атанасов
Издание на Colibri

И още по темата:

В Книголандия, том1, том2
Литературната видрица, том1, том2 
Библиотеката, том1, том2 
Lammoth's Bookshelf, том1, том2
Anna Hells' Fantasy place, том1, том2
 

събота, 26 октомври 2013 г.

Ханс Хенрик Льойке "Шум"

"Капацитетът на мозъка е неописуем, точно както и силите на Слънцето. Когато той е единственото, което ти оставя, произведенията му са невероятни."
...

Действието в този роман се развива в недалечно бъдеще, когато слънчевата активност причинява редица климатични промени - като се започне от наводнения и се стигне до пълното отказване на всякаква електроника. В романът обаче това не е основен акцент, в смисъл, че авторът не се втурва да ни разказва точно какви катаклизми се случват, а го представя като факт, с който хората вече са свикнали малко или много. Оставя ни сами да си представим какво би било без телефони, телевизия, печки и хладилници и всякакви други уреди, без компютри, особено в градовете. Освен това става ясно, че вече има няколко колонии от хора извън Земята, но тъй като връзката с тях се оказва много трудно осъществима, не научаваме кой знае колко повече.

На фона на всичко това се развиват две истории, които малко се разминават във времето. Понеже действието не е съвсем хронологично, на моменти е малко объркващо и трябва бързо да включиш къде де намираш. На фона на голямото бедствие, сполетяло цялата планета, един полицай води разследване за убийството на няколко млади момичета, намерени все в един и същи район. Това, което ги обединява е състоянието на ума им, който е напълно недоразвит, отговарящ на стадия на развитие на едно бебе. В този ред на мисли едната история в романа е на Марк, слаботоков инженер, който като цяло няма много работа в свят, останал почти без електричество, но който малко по случайност започва да сътрудничи на това разследване. На задната корица пише, че е заподозрян в убийството на тези момичета, което е малко неточно. 

Другата история е на Карл, той живее във време, което малко предхожда слънчевия катаклизъм. Той работи по проект, използващ още неразвитата технология на нано-роботите в човешкото тяло - тук става въпрос основно за пренасяне на съзнанието. И за да допълним картината между тях двамата стои една жена, но конфигурацията не е любовен триъгълник, а нещо доста по-интересно.

Романът на Льойке ми достави истинско удоволствие, наистина много обичам да чета европейски автори, особено пък в този мой любим жанр. Романът не е твърда фантастика, нито апокалиптична, а стои някъде в тази широка граница. Този датски писател има още два романа, издадени на български - "Мисия до Шамаим" и "Ничии земи", с които мисля да се запозная в недалечно бъдеще. 



 Превод на Росица Цветанова

 Издание на Делакорт

 Във Goodreads


петък, 18 октомври 2013 г.

Ангел Игов "Кратка повест за срама"

...
Мисля, че на всеки поне веднъж му се е искало да зареже всичко, да запали колата и да отпраши в неизвестна посока с малко багаж. Точно това прави главния герой Борил, само че не остава дълго сам, защото още в началото на пътуването си качва трима стопаджии, две момичета и едно момче -  Сирма, Мая и Спартак. Борил е мъж малко над 40, с успешен бизнес, но защо е решил да пътува ще разберем в последствие. 

Тройката стопаджии се оказаха истинска находка. Те са студенти, наполовина на годините на Борил, и са приятели още от първата година в гимназията. Как точно се е развивало това приятелство в течение на годините ще научим в процеса на повествованието. На мен ми беше много любопитно, защото знаем, че точно тези приятелства остават до живот, докато другите са малко или много по-преходни. И за да е пълна картината се оказва, че всички се познават от преди, защото Борил е баща на тяхна приятелка. 

И макар пътуването като похват да се използва често в литературата, това все пак не е съвсем обикновено пътуване. Защото героите се движат в нещо като паралелен свят - той хем е досущ същия като нашия, хем малко се различава в детайлите. Хората са славяни, или траки, но не българи, борили са се за обединение, имало е войни. Но все пак се намира в Европа и Европейския съюз е факт, все пак има французи, немци, холандци и т.н., и все пак младите заминават да учат в Америка. Може би това е едно от достойнствата на романа, много леко и ненатрапчиво автора съумява да ни въведе в свят, който съвсем реално би могъл да съществува при определени обстоятелства. Едно кратко намигване на историята е достатъчно.

Пътуването на вече четиримата няма да е дълго. Те стигат до Тасос, а после до още един остров в Гърция, а след това поемат обратно. На мен лично страшно ми хареса този малък роман, героите са малко, но добре очертани, аз поне съумях да си ги представя до един, дори и тези, които косвено присъстваха. Дали е роман за срама, дали за любовта, дали за историята всеки трябва сам да прецени.

"Кратка повест за срама" е първия роман на Ангел Игов, а в третия брой на българската Granta е публикувана част от друг негов роман, предполагам ще го видим в някакво близко бъдеще. Озаглавен е "Един фашист по-малко"

Обширно ревю и във вестник Култура.

...
 А ето и моята кратка история за срама:

Оказа се истинско приключение да намеря тази книга. След като попитах за нея в няколко големи столични книжарници, в които ми предложиха да я поръчат, попадам в една, в която компютъра казва "Имаме я". Да, ама не - започваме истинско издирване по рафтовете, аз и две момичета от книжарницата, обаче я няма и това си е. Накрая вече се чудят и те какво да ме правят, същевременно явно и те самите недоумяват как така я няма, след като я има. По едно време едното момиче казва да изчакам малко и след няколко минути се връща усмихнато с моята книга в ръка, май от някакъв склад я измъкна. Благодарих ѝ много за усилията и съобразителността. Разбирам, че бизнеса си е бизнес и на витрината се излага само най-лъскавото, но става въпрос за книга, издадена преди две години (2011), а не преди 15 или 20. Има място за Дан Браун по рафтовете, а за тази тъничка книжка явно няма - и това далече не е единствения пример. Еми... срамота!


 Издание на Сиела

 Във Goodreads


сряда, 16 октомври 2013 г.

Евгений Лукин "Младостта на магьосника"

" Да не мислиш, че е лесно всичко да знаеш? Чакай да научиш колкото мен - и ти ще пропиеш..."
...

Голяма забава падна с този роман, но с такива герои няма как да е иначе - като се започне от имената им и се стигне до характерите им, кой от кой по-луд за връзване. Основните действащи лица са баш магьосника Ефрем Нехорошев и неговия ученик Глеб, другите герои са по-преходни. Автора не бърза да ни поднесе завръзката, вместо това ни потапя в ежедневието на двойката учител-ученик. Ефрем вече е стар и не му се занимава с всичките проблеми, с които хората тропат на вратата му. Той иска да си пийва на спокойствие. Младия Глеб обаче, с присъщия за младостта ентусиазъм, иска да усвои колкото се може по-бързо тайните на магията. Няма конфликт на интереси, нито на възрастта, екстра се сработват двамата.

Всъщност завръзка така и няма да се появи. В анотацията на романа на задната корица чета, че магьосниците от едно малко градче водят тиха, но упорита борба с противниците си...аз такова нещо не видях. Да, има там нещо от сорта, но е толкова далечен и мъгляв фон, че изобщо не ми направи особено впечатление. Живеят си нашите двама герои живота и хич не им дреме толкоз за някаква си политическа обстановка. Засяга ги доколкото това по принцип засяга всеки един обикновен човек. Само края загатва за предполагаемата бъдеща борба, която обаче няма да се случи сега. В този ред на мисли целия роман може да се разглежда като "завръзка" или прелюдия към друга история.

Иначе в романа без проблем се разпознава нашето съвремие, нищо че става въпрос за Русия, но то при нас е общо взето същото. Книгата прилича на сериалче, с редуващи се случки, без особена връзка помежду си, поднесени с голяма доза хумор, и свеж, и черен. Романът ми напомни, че не е толкова хубаво да се взимаш твърде на сериозно. И че водката е вкусна :)

Много готин роман с хубави герои и свеж хумор, като цяло фентъзи, но без епични битки, без мисии за спасяване на човечеството. Хареса ми много и го прочетох с голямо удоволствие. 

В написаното на задната корица, има неща, които не се случват точно тук и малко се пообърках първоначално. Можеше да има някакво инфо за самата поредица, част от която е настоящия роман, защото лично за мен се е получила малка каша. Въпреки това адмирации (ето тук Ефрем ще ме погледне многозначително ) към издателя за този руски автор.



 Чудесен превод на Владимир Райчев

 Издание на Colibri

 Книга N9 от поредицата Галактики

 Във Goodreads

събота, 5 октомври 2013 г.

Диана Петрова "Ана'

"И все пак ничие въображение не можеше да се мери с това на съдбата."
...

Изобщо не знаех какво да очаквам от този роман, нещо, което рядко ми се случва, защото в повечето случаи все пак имам някаква нагласа. Купих си книгата на нейното официално представяне, не смогнах по-рано, и докато чаках то да започне прочетох първите няколко страници. Признавам си, че успяха  да приковат вниманието ми.

Авторката ни потапя веднага в историята си, без излишно разтакаване, а тя започва в столичния квартал "Надежда", дори се споменава и номера на блока, който е съвсем истински и съществува в нашата реалност. В случая той е и част от историята в "Ана", не толкова самата сграда, която е досущ същата като стотици други, колкото нейните обитатели. Макар че дори и на блока му се случват разни неща все пак не е основно действащо лице. В него обаче живеят героите, които ни интересуват, Ана, нейния съпруг Илия, техния син Даниел; един бездомник Спартак, който ми стана пълен любимец; няколко съседки и разбира се много деца. Но няма да последват разни междусъседски истории, защото ще се съсредоточим изцяло върху личните светове на героите.

А всички тези герои, те са страхотни и това е най-ценното в романа - хора от плът и кръв, хора, които срещате ежедневно на улицата, в асансьора, в офиса. Ще разпознаете себе си в някой от тях, или приятелите си, роднини или познати...Ана е толкова истинска и човечна, тя не е нито перфектната майка, нито перфектната жена, но сякаш напълно съзнава това и не се опитва да заблуждава никой, още по-малко себе си. Точно затова толкова я харесах, на кой му се чете за идеалната, за винаги знаещата как да постъпи, тази която напълно се отъждествява с децата си и нищо друго? На мен със сигурност не. (Както всички добре знаем идеалните жени живеят във форума на Bg-Mamma и могат да те уморят от скука със съвършенството си.)

Макар че Ана носи и заглавието на романа аз не я възприемах като централна фигура. Останалите герои са не по-малко интересни - Илия, Мая, са напълно завършени образи. Илия е уникален, бих се запознала с него ако можех. Освен тях е и осиновения Дани, изобщо не бих могла да си представя как възприема света едно такова дете, точно затова неговия образ ми беше ценен. Всички техни съдби са толкова преплетени, че е трудно да отделиш единия от другия, направо е невъзможно.

Историята излиза и извън пределите на страната, дори на континента, но завършва отново във същия блок в квартал "Надежда", който може да видите на bgmaps къде точно се намира, ако сте любопитни разбира се.

"Ана" излиза с логото на поредицата "Гравитация" и е втория роман след "Самира" на Боримир Дончев (останалите две книги са сборници с разкази, които още не съм чела). 

Силен дебютен роман на Диана Петрова, който много лично ме докосна и страшно много ми хареса!



 Издание на Изток - Запад

 Във Goodreads