Стефан Цанев "Мравки и богове"

"България, както тогава, така и до днес, пати от враговете си по-малко, отколкото от тези свои верни хора."

...

Подзаглавието на "Мравки и богове" е "Хроника на XX век" и романа е точно това - един поглед върху целия век по нашите родни земи, пречупен през съдбата на едно семейство. Разбира се става въпрос за няколко поколения. Авторът обаче никак не следва хронологично времето в разказа си, в резултат на което се оказваме ту в началото на века, ту в края му. Въпреки това романът изобщо не е труден за четене, а това непрекъснато движение във времето намирам за чудесен начин да се разкаже история.

Накратко за героите: първо, много са. Само мъжете, които носят името Данаил са четирима. Обаче не можеш да ги объркаш, някак си винаги става ясно за кой точно се говори. Няма никаква нужда да си записваш кой на кого е брат, сестра, син, жена и т.н. Това е и основната фамилия, Кардамови, чиято съдба се проследява в романа. Харесах ги от раз, защото са от тези хора, които веднага изпъкват в тълпата - интелигенти, неразумни, буйни и своенравни, но в крайна сметка магнетични и интересни. Покрай тях ще се срещнем с още много други герои, с някои повече, а с други - само за миг. Стефан Цанев много виртуозно въвежда нови герои, някои покрай реални исторически събития, с други само допълва картината, така че нито за момент не почувствах пренатрупване от герои, което може да се окаже доста изнервящо, особено в големите по обем романи.

Аз много си харесах Секула, една много симпатична дама, която изобщо не признава време-пространствените граници. Нейното въображение се разхожда свободно в миналото, в бъдещето, по света и извън него. Стана ми един от любимите герои и макар да не споделям напълно мирогледа ѝ, истински ѝ се възхищавах.

Реалните исторически събития в повечето случаи са преплетени в историята на някой от героите. Независимо дали става въпрос за Балканска, Междусъюзническа, Световните войни, комунистическия режим - всичко е поднесено в точната доза, дори със чувство за хумор на моменти. Сарказмът и иронията са на майсторско ниво и ми доставиха истинско удоволствие. Определено ми беше интересен погледа на автора към събитията от нашата история, интерпретирани през един чисто човешки поглед, така че няма как да не усетиш безсмислието на всички войни, но и упоритостта на човека да ги повтаря отново и отново. Тъжната истина, че шепа хора манипулират и си правят каквото си искат с нормалните хора...отново се повтаря до безкрай. Точно тези моменти ми бяха най-тежки. В края на първата част на романа той смело излиза от границите на 20-и век и стига доста, доста далече в миналото.

Романът е разделен на три части, всяка с 12 глави; въпреки големия обем и герои няма излишна информация; въпреки нехронологичния поток на разказа всичко си е на мястото. Изключително добре балансирана творба във всяко отношение, истинска красота.

Накрая си оставям най-хубавото. Всичкото това, за което писах вече, е поднесено на един страхотен, богат и разточителен, прекрасен български език. Абсолютна наслада, несравнима с никакво 3D или не-знам-си-колко D, към което усилено сме се запътили.

Позволете си да преживеете нещо истинско с този великолепен български роман ! 

 Издание на Жанет 45

 Във Goodreads