"А неизбежността на времето носи всекиго напред, независимо дали строи мостове, или се боде с хероин под тях."
...
"Свободата, каквато трябва да бъде, е свобода от свободата, каквато си я мислим."
...
Започвайки да пиша за "Апарат" на Васил Георгиев искам да уточня, че света на маркетинга ми е безкрайно чужд. Никога не съм се занимавала с подобен род дейност и не съм се и интересувала кой знае колко от тези неща. Така че си оставам в редиците на консуматорите. Обаче май и консуматор не съм като хората, защото най-много харча за книги, а колкото и да напрягам паметта си не се сещам за нито една реклама на книга по телевизията или пък билборд. Дори понякога се дразня на някои издателства, които пускат на пазара книги, представляващи интерес за мен, но поради тотална липса на реклама аз разбирам за тях след месеци и то по-скоро случайно - всъщност в повечето случаи от някой книжен блог. Не че е фатално разбира се, но все пак...Та мечтая си аз да бъда облъчена с реклами за книги. Ето такива неща си мисля докато чета романа на Васил, някой друг със сигурност ще си помисли тотално различни неща, но като цяло ще бъде провокиран. Тези мои мисли обаче бяха само в началото на романа, защото в последствие нещата стават сериозни.
А за какво всъщност става въпрос в романа - първо, действието се развива в нашата любима България, в София основно, в наши дни. Много хора веднага ще си познаят обстановката и никак няма да им е трудно да влезнат бързо в историята. Защо писах в началото за маркетинга - защото един от главните герои е бивш маркетолог, който обаче напълно е загърбил предишните си представи и в момента стои зад идеята на минималното консумиране. Това значи, човек да си купува само нещата от които наистина има нужда, а не например поредния модел телефон, от който определено няма нужда, след като и стария върши същата работа. Това е опростен вариант на неговите идеи, иначе в романа всичко това е подкрепено с доста факти, има и не малко обяснителни бележки под линия, които лично на мен ми бяха много интересни. Неговата организация се нарича Хармония и може би малко изненадващо, но придобива голяма популярност.
От другата страна на барикадата са Веригите и монополистите, облечени в икономическа и политическа власт, които пък ни убеждават да купуваме и купуваме в захлас ненужни за нас вещи. Освен маркетинг в романа има и доста психология, те и са свързани по принцип. Представени са обаче по разбираем начин, не ми беше трудно или досадно да ги чета, дори доста се размислих по някои въпроси.
Другия основен герой е Емил, стана ми симпатичен веднага, мъжко момче със свежо чувство за хумор. Той не е нито от едните, нито от другите, но ще му се наложи да се забърка и с двата лагера. Неговата история ми беше най-любопитна и до края се чудех какво ли ще му се случи.
Въпросният апарат, за който става дума, е съвсем истински - това е нещо като детектор на лъжата, но малко по-особен, защото той може да разбере и самозаблудата. С две думи може да открие не само една лъжа, но и случаите когато човек съвсем истински вярва в своята заблуда и следователно не лъже. Признавам си, че казусът много ме заинтригува.
"Апарат" е един много грамотно написан роман, беше ми наистина интересен и изобщо не можах да го оставя докато не стигнах края му. Хареса ми как пише Васил Георгиев и с удоволствие ще прочета и другите му творби.
Издание на Сиела
Във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар