...
"Боговете не са всемогъщи" е сборник със седем разказа и новели, които могат да се определят най-общо като хумористична фантастика. Не харесвам много тези класификации, но е някакъв ориентир. В разказите има много извънземни, дори повече от хората, те са друиди, но носят в себе си добър набор от човешки черти. Ето с няколко думи за какво става въпрос:
В "Салют, примати" се разказва за двама извънземни, които имат мисия да вземат един представител на човешката раса за изследвания. Имат си план, подразбира се, че не го правят за първи път. И все пак нещата малко се пообъркват - да си кажем направо нищо не протича по план.
В "Последните хуманоиди" един извънземен по чиста случайност открива планетата Земя. Вече предвкусвайки значимостта на своето откритие прави абсолютно нелогично действие и не изненадващо всичко отново се обърква. Много се забавлявах точно с този тип и този разказ ми стана любим от сборника.
"Сага за всемирния хаос" предлага предполагаемо обяснение за възникването на живота на Земята, но също така доста тънко иронизира някои типично човешки черти, макар и носени от друиди.
В "Абсолютният чиновник" един професор прави смели експерименти, които съвсем в стила на Eureka не може да овладее. Аз пък за пореден път се убедих в съвършената поетичност на... химията!
В "Небула витае" две конкуриращи се групи ще премерят сили за взимане на органичен материал от Земята. Може да се каже, че са ловци. Ще се появи истински детектив от криминалния отдел. И един герой, който винаги успява да разбие поверения му кораб.
В "Боговете не са всемогъщи" автора ни поднася бърза версия на историята ни, както и на големите научни открития. Затова тук ще срещнем Галилей, Нютон, Тесла. Този разказ (или новела) също ми беше безкрайно забавен.
Най-въздействащ за мен се оказа последния разказ, "Преди да угасне денят". Автора успя да ме изненада с финала му, а в него пак има от същите извънземни, ще стане въпрос и за андронния колайдер - надявам се, че тези в ЦЕРН знаят какво правят :)
Андрей Филипов пише специфично като често римува думите в изречението. На мен лично ми допадна този изказ и ми беше много приятен за четене. Извънземните му са симпатяги и друго ако не, поне се изразяват правилно. Не знам дали чувството за хумор е уникална черта на човешкия род, но ще разберем това едва след първия контакт. Междувременно не пречи да погледнем с усмивка към нашите си, човешки слабости и кой знае, може дори да се справим с тях (съмнително начинание, но днес съм в настроение).
Прочетох с удоволствие този сборник и се радвам, че попаднах на него, макар и случайно. Книгата заслужава по-добра задна корица.
Издание на Весела Люцканова
Във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар