"Само очите на бъдещето имат способността да видят миналото ясно"
...
"Има мълчания, които казват повече от всички звуци на света. Езикът на мълчанието е безкомпромисен - той никога не може да спре думите си, нито да бъде изтръгнат."
...
"Въображението е способността да изградиш действителност, която не се базира на действителността."
...
"Обратната страна" е третия роман на Радостина Ангелова и понеже нямах предварителна информация за неговото издаване, не ми остана друго, освен да бъда приятно изненадана. Когато писах за "Имаго" споделих, че е по-добър от "Виенски апартамент", а сега смело мога да кажа, че "Обратната страна" е още по-добър от предните два. Това до голяма степен е чисто субективно мнение, трите романа са доста различни и затова нямам намерение да ги сравнявам.
Действието в "Обратната страна" се развива за 10-ина дни време, макар осезаемо да се усеща миналото на героите. Те са трима - Юлиана, нейния съпруг Стефан и Ник, бивш състудент на Юлиана, който живее извън България. Във времето на действие в романа Юлиана участва в един конкурс за поезия, който е с наистина интересен регламент - всеки ден тя и останалите участници получават имейл с три ключови думи и имат около час време, за да съставят стихотворение. Изпращат го и анонимно жури определя кои продължават напред. Тези, които продължават, получават нов имейл, съставят ново стихотворение и така, докато останат само трима победители. Стихотворенията, които Юлиана пише не присъстват в романа, но за сметка на това ние ще прочетем историите, които тези стихотворения разказват. Те приличат малко на приказки и са вплетени ненатрапчиво в сюжета. Не разбирам много от поезия, макар понякога да чета, но тук я почувствах по уникален за мен начин.
Юлиана се притеснява и същевременно се вълнува от този конкурс, но наред с него подържа и редовен чат с Ник. Двамата не са се чували от много години и си пишат доста. Юлиана изпитва някаква тръпка към Ник, може би е влюбена, макар че не точно в него, а в идеята да си влюбен. Защото когато си влюбен си вдъхновен, а ежедневието изглежда в пъти по-цветно. Тя се дразни когато той не се появява онлайн, но той е малко егоцентричен и не се замисля. Донякъде го разбирам. Това, което не ми хареса е, че си позволява да я занимава със своите креватни изпълнения, което показва липсата на всякакъв стил в един мъж. Жалко за интелекта му, но това не мога да му простя. Това важи и за жените разбира се, да споделяш любовни и/или сексуални преживявания с някой, който усещаш, че не те възприема точно като приятел е грозно. Да, обратната страна...често не мислим за нея, нали?
По-интересен от двамата мъже е Стефан, който за съжаление присъства в романа със своето отсъствие. Той е пилот и работата му налага да пътува повече. Освен няколкото телефонни разговори с Юлиана той не се появява за по-дълго. За мен обаче той е по-вълнуващия мъж в романа и много съжалявам, че авторката не ни е показала неговата гледна точка - тя само се усеща, доста индиректно. А може би това е направено нарочно, защото се хващах, че доста мисля за Стефан дори и след последната страница, а Ник го забравих моментално :)
"Обратната страна" е роман за любовта на двама души, които временно са се загубили някъде по общия им път, но които ще положат усилия да се намерят. Красива история, която не е грам сантиментална, но много истинска. И аз вярвам в нейното бъдеще. Това е и роман за приятелството, едно от най-крехките и чупливи неща на този свят. Всичкото това нещо е поднесено с уникалния стил на писане на Радостина, която е истински магьосник на думите и аз безкрайно я уважавам и харесвам за това.
"Обратната страна" ме докосна много, много лично, затова ще спестя някои от разсъжденията си. Важното е, че се появи в точния момент, затова твърдението, че книгите сами намират своите читатели, е доста вярно. Прочетете го, почуствайте го и дано ви хареса, колкото и на мен :)
Още мнения за романа - на Мила в Аз чета и на Темз в На по книга, две
Издание на Жанет 45
Във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар