LoveBigBooks : Сергей Лукяненко "Геном"

...

"Геном" е втория по хронология, но първия издаден роман от едноименната трилогия, публикуван в далечната вече 1999г. Признавам си, че изобщо не знаех какво да очаквам от него, така че подходих напълно непредубедено. Романът успя да не изненада и то в онзи хубав положителен смисъл. Твърде различен от Патрулите, по-близък до другия Лукяненко, който аз лично харесвам повече.

Действието в романа се развива в някакво неопределено бъдеще когато хората вече са се разселили из Галактиката. Една голяма част от тях се раждат с предварително манипулирани гени, които определят бъдещата им професия. Тези хора са наистина щастливи, защото работят това, което обичат, а го обичат, защото това е заложено в генома им. Но понеже няма безплатен обяд те все пак трябва да платят определена цена за това. Лукяненко е оставил на читателя широко поле за да поразсъждава върху вечните въпроси на човечеството - има ли свободна воля, може ли любовта да се изрази с химична формула, постижимо ли е щастието.

Освен генно модицифираните хора има и такива, които са натурално родени. На тях им е по-трудно да се конкурират със силно специализираните по рождение, но както ще видим се справят добре, може би защото няма химическа формула за таланта, изобретателността и въображението. Има и клонинги, които са копия на първоначалния човек. За да е пълна картинката в този свят има и извънземни, повече от един вид, всеки със своите странни особености.

Всички тези персонажи - хора от двата вида, клонинги и извънземни - Лукяненко "затваря" в един космически кораб за известно време и като цяло гледа какво ще се случи. Освен всичко последната третина от романа е чиста криминална история и за мен лично този обрат беше изненадващ.

Прочетох "Геном" на един дъх, не мога да го сравня с други романи, само ще кажа, че не е от типа на Патрулите, но си е много в стила на Лукяненко. Достави ми наистина голямо удоволствие и дано да видим и другите книги от този свят на български език.