" Да не мислиш, че е лесно всичко да знаеш? Чакай да научиш колкото мен - и ти ще пропиеш..."
...
Голяма забава падна с този роман, но с такива герои няма как да е иначе - като се започне от имената им и се стигне до характерите им, кой от кой по-луд за връзване. Основните действащи лица са баш магьосника Ефрем Нехорошев и неговия ученик Глеб, другите герои са по-преходни. Автора не бърза да ни поднесе завръзката, вместо това ни потапя в ежедневието на двойката учител-ученик. Ефрем вече е стар и не му се занимава с всичките проблеми, с които хората тропат на вратата му. Той иска да си пийва на спокойствие. Младия Глеб обаче, с присъщия за младостта ентусиазъм, иска да усвои колкото се може по-бързо тайните на магията. Няма конфликт на интереси, нито на възрастта, екстра се сработват двамата.
Всъщност завръзка така и няма да се появи. В анотацията на романа на задната корица чета, че магьосниците от едно малко градче водят тиха, но упорита борба с противниците си...аз такова нещо не видях. Да, има там нещо от сорта, но е толкова далечен и мъгляв фон, че изобщо не ми направи особено впечатление. Живеят си нашите двама герои живота и хич не им дреме толкоз за някаква си политическа обстановка. Засяга ги доколкото това по принцип засяга всеки един обикновен човек. Само края загатва за предполагаемата бъдеща борба, която обаче няма да се случи сега. В този ред на мисли целия роман може да се разглежда като "завръзка" или прелюдия към друга история.
Иначе в романа без проблем се разпознава нашето съвремие, нищо че става въпрос за Русия, но то при нас е общо взето същото. Книгата прилича на сериалче, с редуващи се случки, без особена връзка помежду си, поднесени с голяма доза хумор, и свеж, и черен. Романът ми напомни, че не е толкова хубаво да се взимаш твърде на сериозно. И че водката е вкусна :)
Иначе в романа без проблем се разпознава нашето съвремие, нищо че става въпрос за Русия, но то при нас е общо взето същото. Книгата прилича на сериалче, с редуващи се случки, без особена връзка помежду си, поднесени с голяма доза хумор, и свеж, и черен. Романът ми напомни, че не е толкова хубаво да се взимаш твърде на сериозно. И че водката е вкусна :)
Много готин роман с хубави герои и свеж хумор, като цяло фентъзи, но без епични битки, без мисии за спасяване на човечеството. Хареса ми много и го прочетох с голямо удоволствие.
В написаното на задната корица, има неща, които не се случват точно тук и малко се пообърках първоначално. Можеше да има някакво инфо за самата поредица, част от която е настоящия роман, защото лично за мен се е получила малка каша. Въпреки това адмирации (ето тук Ефрем ще ме погледне многозначително ) към издателя за този руски автор.
Чудесен превод на Владимир Райчев
Издание на Colibri
Книга N9 от поредицата Галактики
Няма коментари:
Публикуване на коментар