Робърт Сойър "Поглед в бъдещето"

...

Нямам честта да познавам Робърт Сойър, купих тази книга съвсем спонтанно, четеше ми се нещо по-леко, трълър някакъв, ако може и да е леко фантастичен. Робърт Сойър е канадски автор, носител на наградите Хюго и Небюла, мой човек отвсякъде, който съм пропуснала. Издаван е преди, през 90-те, "Поглед в бъдещето" е четвъртия му роман на български език.

Действието в романа се развива в наши дни, в централата на ЦЕРН в Швейцария. Група учени подготвят колайдера за да извършат поредния опит, с който се надяват да открият Хигс бозона. Само че точно когато стартират опита всеки един човек на планетата се пренася около 20 години напред в бъдещето, виждайки себе си за малко повече от минута. Докато съзнанието на хората е в бъдещето, се случват много катастрофи и всякакви други инциденти. Всъщност, не е ясно дали този опит е предизвикал явлението.

И все пак, остава въпроса искаш или не да се видиш 20-ина години напред в бъдещето? За много от героите в романа това се оказва не много добра идея - те виждат че бракът им се е разпаднал, че не са успели да се реализират професионално или дори че са станали жертва на убийство. Като изключим чисто човешките драми, Сойър успява да ни покаже какъв ще е света през 2030, макар и зърнат за минутка.

За мен приятната изненада в романа беше, че действието все пак стига до тази въпросна година, а човечеството решава да повтори опита с преноса на съзнание в бъдещето. Тук автора доста романтично е представил нещата, представете си хората по целия свят да вземат общо решение - просто няма начин това да се случи дори и през 2030 година. Резултата от този опит е логичен, а ние пък ще надникнем много по-напред в бъдещето. 

В края на романа, чрез един от своите герои, автора отново се връща на въпроса колко точно са тези 20 години - едно нищо на фона на космическите процеси и твърде много за един човешки живот. Малко или много романа те оставя с усещането за загуба, всичкото това време, което пилеем сякаш имаме твърде много. 

"Поглед в бъдещето" наистина ми хареса, издържан добре технически, показва опростен и разбираем поглед към съвременното състояния на науката, предлага възможен и реален  сценарий за бъдещето ни развитие като вид. Има си някои недоизгладени ръбове в частта с героите, някои техни реакции са доста изкуствени, но като цяло чудесен роман.

Има и сериал, базиран на книгата, който не съм гледала -FlashForward.

Още за романа в TANSTAAFL

Превод на Васил Велчев

 Издание на Весела Люцканова

 Във Goodreads