Октавия Бътлър "Зора"

"Да знаеш и да използваш знанието не е едно и също нещо."

...

"Зора" е първата книга от трилогията "Ксеногенезис". Мислех да изчакам поне втората част, за да я зачета, но любопитството все пак надделя.

Героят на тази история е жена, казва се Лилит (името едва ли е случайно), а историята, която ще ни разкаже започва с нейното пробуждане от дълъг около 250 години сън на борда на извънземен космически кораб - или поне нещо, което прилича на кораб. Разбираме, че на Земята е имало война, която почти е заличила чoвечеството.

Докато Лилит свиква с обстановката ние пък ще видим извънземните малко по-отблизо. Признавам, че веднага ги харесах. А това, което направиха на Лилит с паметта определено не бих го отказала. Добре де, често съм мислила по въпроса. И други неща, които правят с нея не бих отказала, но да не се отвличам от темата.

...аnd they have a plan :)

Намеренията на изънземните включват освен Лилит още определен брой хора. С тях ще се запознаем постепенно, различни мъже и жени, оцелели след човешката война. Всъщност плана на извънземните не е точно план, защото това, което мислят да направят е дълбоко вкоренено в самата им същност, те го правят, защото такава е тяхната природа.

А хората? Те често тръбят наляво и надясно своята човечност, но дали имат право на това?

Романът на Октавия Бътлър е едно истинско малко бижу. Очаквам с нетърпение следващата част и честно казано много повече ме интересува съдбата на извънземните, отколкото тази на хората. В този роман те печелят повече от убедително моите симпатии. Хората засега не се справят никак добре. И понеже достатъчно се разграничих от собствения си вид и неговите предразсъдъци ще добавя, че жена също може да пише добра фантастика (както и да я чете).

 Превод на Росен Рачев

 Издание на Colibri, с фантастично красива корица

 Книга N 4 от поредицата Галактики

 Българското издание в Goodreads

Питър Уотс "Слепоглед"

"Каква е разликата между това да си мъртъв и просто да не знаеш, че си жив?"

...

Историята в този роман започва с един космически кораб, който се казва "Тезей". Гугъл ми припомня, че Тезей според гръцката митология е владетел на Древна Атина. Научаваме, че екипажа е прекарал 5 години в нещо като стаза и сега се събужда и има определена мисия. Човекът, който ще ни преведе през това се казва Сири.

Почти веднага след това се връщаме малко назад във времето, когато на Земята идват извънземните. Те се появяват под формата на над 60 хиляди малки светещи обекта, които само малко след това просто угасват в земната атмосфера. И толкоз. Тук надникваме и към реалността на света по това време, което е не много далеч от нашето собствено. Има, има какво да се види там. Картината на реалността обаче се разкрива по цялостно чрез самите герои.

Обратно на Тезей ще видим повече от екипажа, който е малоброен, но за сметка на това много интересен. Ще научим и още нещичко за нашия главен герой, признавам, че и той е адски любопитен. Междувременно корабът достига целта си и намира извънземните. Радвам се, че авторът ни е спестил досадните политически боричкания, които в действителност неминуемо ще се случат, но при всички положения са безинтересни за мен. Докато се развиват събитията около извънземните Уотс непрекъснато ни поднася фрагменти от живота на героите си по един доста оригинален начин.  

Това не е роман за първия контакт. Би било супер ограничаващо да му сложа такъв етикет. Това е роман за...хората.

"Слепоглед" е абсолютно разбиващ, фантастика от вида, който най-много ми допада - истинска наука, а не фантасмагории. Определено е предизвикателство както за въображението, така и за интелекта. Не е от най-лесните четива, но четенето му е истински пир за сетивата. Не на последно място романът много обогатява общата култура, поне за мен беше така. Да, питах Гугъл често докато четях. Може би тук е момента да спомена колко много труд е положила преводачката Елена Павлова в обяснителните бележки, признавам, че без тях нямаше да се справя толкова добре с романа. Допадна ми, че много от бележките й не са проста фактология за дадено явление или термин, а са предадени с нейни думи на много по-разбираем език. А бележките на самия автор в края на книгата направо могат да ви зашеметят, ако стигнете до там, хихи. Аз лично ще ги препрочитам доста доколкото се познавам.

Питър Уотс малко ми напомня на Дейвид Брин като отношение към живота, биологичен или не, към разума и интелекта - the things that matter most. А какво точно е blind sight, или слепоглед? Хубав въпрос :)

Не знам дали си личи от написаното колко много ми хареса романа, смея да твърдя, че е един от най- хубавите, които съм чела изобщо! (а аз съм чела доста, колкото и нескромно да звучи)

    Превод на Елена Павлова

   Издание на Изток-Запад, прекрасно оформено в техния

   добре познат стил, с онзи секси шрифт :)  

                

    Българското издание в Goodreads

   

Робърт Шекли "Цивилизация на статуса"

Да се събудиш на космически кораб без да помниш нищо, дори и името си, сигурно боли. А миг след това да разбереш, че си осъден заради убийство и те водят към някаква планета, която ще е твоя затвор - е, определено интригуващо начало на тази история.

Почти веднага след кацането нашия герой, който се сдобива с име, Уил Барънт, извършва ново убийство, но чрез него той се издига веднага в йерархията. Доста абсурдно звучи, нали? Но на тази планета Омега всичко е с обърнат знак - там например могат да те обвинят в престъпление, защото НЕ използваш наркотици. Всичко е наобратно, но Шекли така го е описал, че звучи съвсем естествено.

В хода на повествованието ще разберем индиректно защо нашия герой се е оказал подсъдим за убийство. Да не забравяме, че неговата памет е изтрита и той няма никакъв спомен как и какво се е случило. Обаче истината се оказва страшна.

Героите на Шекли определено ми допадат. Попадат в супер странни ситуации, но реагират съвсем практично, без излишни терзания и самосъжаления. Приемат новата ситуация и бързо се вписват в нея, макар и не винаги толкова лесно. Липсата на вътрешна борба за мен не е недостатък. Здравият разум е нещо, на което винаги се възхищавам.

Стилът на Шекли е страхотен, без излишества и с малко думи описва събития, за които на други автори им трябват многобройни страници. Много стегнат, изчистен, но в никакъв случай по-малко въздействащ.

 Превод на Любомир Николов

                       

 Издание на Colibri, за което искрено ги поздравявам, заедно с "Корпорация Безсмъртие"

 На мен лично този роман ми допадна повече от двата.

 Книга N 1 от поредицата Галактики

 

   
         

Робърт Шекли "Корпорация Безсмъртие"

 "Думите имат склонност да се променят, от абстрактни, измислени и академични към функционални, реалистични и ежедневни. Това става, когато технологията догони теорията."

...

Историята в този роман започва със смъртта на главния герой. Ей така, бам! още на втората страница. Той е мъж на 32 години, но все пак не умира съвсем окончателно, защото се събужда в бъдещето и по-точно през 2110 година, а мястото на действието е Ню Йорк. Всичко е доста различно за човек прескочил около 150 години само за миг. Обаче евала на този Томас Блейн как се справя със ситуацията, никакви самосъжаления и подобни. Просто железен, много ще ми хареса, ако го срещна. И понеже не е в собственото си тяло това му създава известно неудобство. Сигурно е много неприятно това, като се замисля аз май съм доста привързана към тялото си, което е дребно и леко, и ако трябва да нося повече килограми или да гледам света от 10 см. отгоре на моите определено ще се чувствам тромава.

Блейн обаче трябва да се впише някак си в това ново за него положение и това не минава съвсем гладко. Ще се срещне със зомбита, призраци, ще намери истински приятел, ще пътува през съзнанието на много хора.

Много, много е готин Шекли и винаги е удоволствие да прочетеш нещо негово.

Превод на Любомир Николов с кратък, но емоционален предговор към книгата.

Издание на Colibri, заедно със "Цивилизация на статуса"

http://www.goodreads.com/book/show/1038590.Immortality_Inc_

Алистър Рейнолдс "Вековен дъжд"

"Материята казва на пространство - времето как да се изкривява; пространство - времето казва на материята как да се движи."

...

История, която започва в Париж с контрабас и мъж на име Флойд просто няма как да не е добра. Музикалните ми асоциации са неизбежни като смяната на деня с нощта. Но да се върнем при Флойд. Той е частен детектив и заедно със своя партньор започват разследване на едно убийство.

Същевременно, в същия този Париж, но малко напред в бъдещето, когато цялата Земя е обект на археологическо изследване, се запознаваме с Верити, която логично е археолог. Но и там почти веднага се случва нещастен случай.

Двете сюжетни линии се развиват едновременно, едната в средата на 20-и век на Земята, другата - в 23-и в Слънчевата система. Аз лично се чувствах еднакво комфортно и в двете. Логично е да предположим, че двата века и героите ще се срещнат по някое време. Така и става. Тук се сещам за Одисеята на Кларк, там имаше една мисъл, че ако пренесем човек от 1000-ата година в 3000-ата той ще изпита огромен културен шок, докато това няма да се случи в такава степен на човек от 2000-ата година. Може малко да греша с годините, но такава беше идеята. Ами това определено работи, защото срещата на 20-и с 23-и век не е драматична.Но не е и това, което човек очаква.

Рейнолдс е незаслужено пренебрегван от мен автор и мисля сериозно да поправя грешката си.

Много приятна фантастика в малко повече от 600 страници. Аз ѝ се насладих изцяло. В бележките на автора на края на книгата разбирам, че музикалната ми асоциация е била съвсем точна :)

 

Превод на Петър Тушков

Издание на Инфо Дар

Във Goodreads