петък, 15 март 2013 г.

Робърт Шекли "Корпорация Безсмъртие"

 "Думите имат склонност да се променят, от абстрактни, измислени и академични към функционални, реалистични и ежедневни. Това става, когато технологията догони теорията."
...

Историята в този роман започва със смъртта на главния герой. Ей така, бам! още на втората страница. Той е мъж на 32 години, но все пак не умира съвсем окончателно, защото се събужда в бъдещето и по-точно през 2110 година, а мястото на действието е Ню Йорк. Всичко е доста различно за човек прескочил около 150 години само за миг. Обаче евала на този Томас Блейн как се справя със ситуацията, никакви самосъжаления и подобни. Просто железен, много ще ми хареса, ако го срещна. И понеже не е в собственото си тяло това му създава известно неудобство. Сигурно е много неприятно това, като се замисля аз май съм доста привързана към тялото си, което е дребно и леко, и ако трябва да нося повече килограми или да гледам света от 10 см. отгоре на моите определено ще се чувствам тромава.

Блейн обаче трябва да се впише някак си в това ново за него положение и това не минава съвсем гладко. Ще се срещне със зомбита, призраци, ще намери истински приятел, ще пътува през съзнанието на много хора.

Много, много е готин Шекли и винаги е удоволствие да прочетеш нещо негово.

Превод на Любомир Николов с кратък, но емоционален предговор към книгата.

Издание на Colibri, заедно със "Цивилизация на статуса"

Няма коментари:

Публикуване на коментар