петък, 15 март 2013 г.

Робърт Шекли "Цивилизация на статуса"


Да се събудиш на космически кораб без да помниш нищо, дори и името си, сигурно боли. А миг след това да разбереш, че си осъден заради убийство и те водят към някаква планета, която ще е твоя затвор - е, определено интригуващо начало на тази история.

Почти веднага след кацането нашия герой, който се сдобива с име, Уил Барънт, извършва ново убийство, но чрез него той се издига веднага в йерархията. Доста абсурдно звучи, нали? Но на тази планета Омега всичко е с обърнат знак - там например могат да те обвинят в престъпление, защото НЕ използваш наркотици. Всичко е наобратно, но Шекли така го е описал, че звучи съвсем естествено.

В хода на повествованието ще разберем индиректно защо нашия герой се е оказал подсъдим за убийство. Да не забравяме, че неговата памет е изтрита и той няма никакъв спомен как и какво се е случило. Обаче истината се оказва страшна.

Героите на Шекли определено ми допадат. Попадат в супер странни ситуации, но реагират съвсем практично, без излишни терзания и самосъжаления. Приемат новата ситуация и бързо се вписват в нея, макар и не винаги толкова лесно. Липсата на вътрешна борба за мен не е недостатък. Здравият разум е нещо, на което винаги се възхищавам.

Стилът на Шекли е страхотен, без излишества и с малко думи описва събития, за които на други автори им трябват многобройни страници. Много стегнат, изчистен, но в никакъв случай по-малко въздействащ.

 Превод на Любомир Николов
                       
 Издание на Colibri, за което искрено ги поздравявам, заедно с "Корпорация Безсмъртие"

 На мен лично този роман ми допадна повече от двата.

 Книга N 1 от поредицата Галактики

 


   
         

Няма коментари:

Публикуване на коментар