"Като при повечето житейски проблеми, и този може да бъде разрешен чрез кутия с чиста радиация."
...
Този роман влиза директно в моя топ 10 за тази година, нищо че все още не сме минали средата ѝ. Действието се развива в наши дни/съвсем близко бъдеще, когато пилотираните мисии до Марс са вече факт. Тези дни не са толкова далече, ще им станем свидетели. В романа няма никакви измишльотини, никакви магии и сили. Чиста наука и нищо повече и точно затова толкова много ми хареса. Не съм се взирала дали някоя от техническите подробности е точно така, не мисля че това е необходимо, важното е, че звучат правдоподобно. Авторът достатъчно добре се е придържал към реалността и сегашното състояние на науката. Няма непознати технологии, има такива, които в момента се разработват. Уеър си е изпипал нещата и няма разминавания.
Мисията, за която става въпрос, е третата поред от планувани общо пет. Само че се налага да я прекратят още на шестия ден и да се върнат на Земята. Всичките пет астронавта си тръгват с изключение на Марк, който поради нелепо стечение на обстоятелствата остава на Марс. По-интересното е, че неговите колеги смятат, че е загинал и реално всеки на тяхно място би реагирал така, особено след като и показателите на скафандъра го потвърждават. Той обаче остава жив, успява да се добере до Подслона и прави план как да оцелее - без достатъчно храна и вода, без никой да знае че изобщо е жив, без връзка със Земята, а следващите хора, които ще се появят на Марс ще го направят чак след четири години.
Марк прави уникално оцеляване с наличната му техника, с много здрав разум и не малка доза въображение. Просто няма начин да не се харесате този герой, въпреки/заради чувството му за хумор. Така де, колко хора са изпадали в неговата ситуация. Радвам се, че Анди Уеър е спестил сантименталностите, които една такава история би могла да генерира, и е заложил на екшъна и рационалното мислене. Романът се чете на един дъх, няма затормозяващи термини, а Марс изглежда страхотно, независимо че е несъвместим с живота.
Марк остава година и половина на Марс, а неговия екип прави уникална космическа маневра. В Космоса, знаем, не е лесно да набиеш спирачки и да се отбиеш да прибереш някого. Спирането там е трудна работа и крие много рискове. Спасителната мисия е също толкова интересна, колкото премеждията на Марк.
Чудесен фантастичен роман, много мой, който те държи в напрежение до самия си край. Много реалистичен, имах чувството, че наистина съм на Марс без да има кой знае какви описания.
Автор, който ще следя.
Още за романа в Книголандия
Превод на Милена Илиева
Издание на Бард
Във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар