четвъртък, 4 септември 2014 г.

Милен Русков "Възвишение"


" Сичкото е сбъркано в тая България - и мостовете, и реките, и полята, и сичко! Зафанали къща- построили курник! После сложили там коня!"
...

"...целий свят ся лесно придобива. Но едно желание трудно ся измисля. Едно-единственно желание ти никога докрай не мож' измисли."
...

"Възвишение" ни пренася в епохата на Българското възраждане, но не е типичната историческа книга. Действието в романа се развива в рамките на няколко месеца - от пролетта, до началото на есента. На фона на пет века османско робство, това е само една прашинка време. В романа няма епохални исторически събития, всичко е пречупено през погледа на един герой, Гичо, който участва в т.нар. освободително движение. Заедно с един по-млад негов спътник, Асенчо, обикалят различни градове и села в страната, изпълнявайки някакви революционни дела. Те са съвсем обикновени хора, не са герои, нито имат претенции за това.

Революционното движение никак не е представено като нещо възвишено, напротив - вижда се колко неорганизирани са действията, колко трудно масата възприема идеята да е свободна. На моменти си мислех, че е цяло чудо, че все пак сме се освободили. В интерес на истината нещата не са се променили кой знае колко дори и днес, откривах толкова общи черти с нашето съвремие и това доста ме натъжаваше.

"Възвишение" от друга страна е един невероятно забавен роман - потока на мисълта на главния герой ще успее да усмихне всеки. Той разсъждава за живота, Вселената и всичко останало, стига до съвсем нормални екзистенциални въпроси, като например струва ли си всичко това. Главния герой разказва толкова увлекателно, че трудно се откъсвах от страниците, още повече че романа не е разделен на глави, нито има някакви други паузи - от началото до края всичко е на едно и аз определено имах проблем със спирането.

Най-голямото достойнство на романа за мен е езика на който е написан. Автора се е придържал към изказа на възрожденската литература, разбира се адаптиран към съвременния читател, за да бъде разбираем. Истинско езиково пиршество. Първите страници малко ме затрудниха, но бързо влязох в ритъма на този език, а след средата на романа вече четях с нормалното си темпо. Смях се на глас на някои моменти, няма никога да забравя "вътрешните" гащи на Асен, обяснението за пълния член в нашия език, израза "Видели са, ибали са" и още подобни. Срещах и думи, които не знаех, но тяхното значение се подразбираше от контекста, така че дори не се наложи да ги търся.

Тук е момента да кажа колко е хубав този роман и как всеки трябва да го прочете. Но няма да го направя. Само ще кажа, че четенето му си отговаря на заглавието - човек наистина се чувства някак възвисен след това.

Романът е адаптиран и за театралната сцена, все още не съм гледала спектакъла, но се надявам този сезон да успея.



Издание на Жанет 45

Във Goodreads