петък, 4 ноември 2016 г.

Владимир Полеганов "Другият сън"

"За първи път видях другия свят, когато внезапно погледнах нагоре."
...

Очаквах този роман с нетърпение и със силното усещане, че не просто ще ми хареса, а ще бъде едно пълноценно и страхотно четене. Но не по силата на някакво измислено "шесто" чувство, а защото се основава на факти - прочетох преди години сборника с разкази на Владо Полеганов "Деконструкцията на Томас С." и останах толкова очарована, че не успях да напиша нищо смислено за него. Това е парадокса на "толкова много ми хареса, че думите са слаби, за да го изразя". Сега обаче мисля да се реванширам и ще се опитам да споделя колко страхотен роман е  "Другият сън"!

В "Другият сън" има един основен герой, който един ден попада в друг свят, докато се опитва да проведе обикновен телефонен разговор. Този свят не е нито по-добър, нито по-лош от нашия, просто е различен - със собствени физични закони и същества. Той е сравнително нестабилен и зависи от въображението на героя. Героят, от своя страна, по никакъв начин не може да контролира кога и как да "влиза" в него. Самият свят е изменчив и може да бъде всичко от сън, спомен, виртуална реалност, спомен за сън във виртуална реалност до паралелна вселена или дори друга планета.

В началото на романа героят, който е мъж, прекарва малко време в този нов свят, и повече в това, което наричаме обективна реалност. Ходи на работа, има жена, събира се с приятели. Постепенно обаче започва да прекарва все повече време в другия свят, а спомените от реалния му живот избледняват. Не става ясно кога се развива действието, но по различни знаци аз го определям като недалечно бъдеще, когато технологиите са станали още по-голяма част от живота ни. Това, разбира се, не е непременно лошо. 

Романът не е лесен за четене, макар да е сравнително кратък. Не позволява никакво разсейване - съответно аз често препрочитах изречения. В него няма никаква пряка реч и стои като едно цяло.  Не го намирам чак толкова за психологически, както пише на задната корица, за мен е безспорна фантастиката. Да, странен е, но само в положителния смисъл на тази дума. Въпреки формата романа има ясно изразен финал (в стил Black Mirror!) и много от въпросите си намират своите отговори. Намирам романа за една идея по-лесен за четене от разказите.

В заключение ще кажа, че за мен "Другият сън" е един много интелигентно написан роман, семпъл и елегантен, който носи истинска наслада, провокира сетивата и те кара да мислиш докато четеш. Препоръчвам горещо на хората, които харесват по-странната литература, както и на тези, които могат комфортно да живеят в повече от един свят :)



Художник на корицата Росен Дуков 

Издание на Колибри

Във Goodreads







Well done, Владо, със сигурност ще прочета и следващия ти роман :) 

понеделник, 18 април 2016 г.

Паоло Бачигалупи "Водосрез"

...

Спомням си много добре момента когато издадоха на български Момиче на пружина на Бачигалупи, защото тогава простих на Бард някои техни предишни прегрешения. Сега, няколко години по-късно, няма как да не ме радва факта, че държа в ръцете си втора книга на този интересен съвременен автор и макар да предусещам, че може би не е толкова добра, колкото Момичето, това не ми разваля удоволствието от четенето. Двата романа са достатъчно различни и няма да се опитвам да правя паралел между тях. Единственото, което ги обединява, е темата за климатичните промени, предизвикани от човека - в първия роман водата беше много, във втория водата не достига.

Действието във "Водосрез" се развива в толкова близко бъдеще, че е почти неразличимо с нашето настояще. Америка все още е разделена на щати, но те до толкова са се хванали за гушите, че не може да става въпрос за никакво сътрудничество. Водния ресурс е крайно недостатъчен и всеки се опитва да отклони потока на водата към себе си с ясното съзнание, че обрича останалите на чиста смърт. Борбата на водата е безмилостна - разбира се на политическо ниво, отделния човек е нищо, а живота като цяло се обезценява с бързи темпове. 

Героите в романа са няколко и като че ли никой не ми стоеше като главен, дори и въпросния Водосрез. Това е професия и тя е мръсна колкото главорез - много сполучлив превод според мен. Другия интересен герой е едно обикновено момиче, което се опитва някак си да оцелее в този неприятен свят. И последния герой, който мога да отлича, е млада жена, журналистка, която иска да разбере къде и защо отива тази вода. Всички събития в романа се случват за няколко дни, действието е бързо и на моменти напомня на трилър.

"Водосрез" е много реален и трезв роман с не малко насилие, но в крайна сметка такъв е света в който живеем. Стегнат, фокусиран, със силен финал. Абсолютно си заслужава четенето :)



Превод на Елена Павлова, която е направила чудеса от този текст; не само се забавлявах, а сериозно мисля да вкарам в употреба някои от нейните думи :)

Художник на корицата Живко Петров

Издание на Сиела

Във Goodreads




петък, 18 март 2016 г.

Нанси Крес "Братовчедите от вчера"

...

"Братовчедите от вчера" е поредната страхотна "нишова" фантастика в отличната колекция на издателство Екслибрис. След като се насладихме на Вандърмиър на нашия си език, сега е ред на Нанси Крес - съвременна писателка, която има зад гърба си не една награда, но която продължава да пише активно.

Още в първото изречение на задната корица става ясно, че извънземни кацат в Ню Йорк, но авторката тотално е пренебрегнала появата им. Тя не описва какво и как се е случило, а го представя като факт - действието в романа се развива няколко месеца след приземяването им, а хората до голяма степен вече са свикнали. Вместо това Нанси избира да започне историята си с един учен, Мариан, която прави голям пробив в биологията, откривайки нова хаплогрупа на митохондриалната ДНК. Тук е момента да спомена, че научните факти в романа са изпипани с много внимание и това веднага ме спечели. 

И както става в живота нейното откритие ще се окаже важно за интересите на извънземните, които дълго време пазят мълчание по въпроса какво искат от човечеството. В крайна сметка се оказва, че имаме общ враг, който ще връхлети Земята в рамките на десетина месеца. В тази си част историята много ми напомни на "Битие" на Дейвид Брин. 

Няма да крия, че обожавам истории с извънземни и обяснението на Нанси Крес за техния произход наистина ме изненада и очарова едновременно. Имам и личен афинитет към биологията, така че оцених достойно идеята ѝ. 

"Братовчедите от вчера" е кратък, но много елегантен роман. Първоначално ме остави с усещането, че много неща не са казани, че трябва да има още сюжетни линии. Сега вече не мисля така - харесва ми неговата простота, това, че не те засипва с герои и действие. Това е роман-усещане и носи "онова" удоволствие от самото четене. Плюс истинска наука, нещо, което никога не би ми омръзнало.

Още за романа - в Книголандия /разбира се/ :)



Превод на Неза Михайлова

Издание на Екслибрис

Във Goodreads

събота, 27 февруари 2016 г.

Проф. Жан-Клод Шерман § Оливие Галзи "История, която всички трябва да знаят"

"В зрителното поле на микроскопа може да се наблюдава една великолепна митоза. Напомня ми експлозия на звезда. Казвам си колко са близки всъщност пътищата на астронома, който изследва безкрайно голямото, и на биолога, проучващ безкрайно малкото."

Проф. Жан-Клод Шерман е френски вирусолог, който открива вируса на СПИН преди 30 години. И ако днес израза "вируса на СПИН" се използва без изобщо да се замисляме, то в началото на епидемията това изобщо не е било така. Първо, защото не се е знаело, че това е вирус и второ, защото се оказало почти невъзможно да се изолира.

Тази книга разказва историята на този необикновен учен, написана е под формата на интервю и тук идва ролята на втория съавтор, Оливие Галзи - това е човека, който задава въпросите. Въпреки тази по-необикновенна форма историята е много вълнуваща и наистина прилича повече на роман, отколкото на някакъв доклад.

Книгата започва директно с откриването на вируса, признавам, че това беше и най-интересната част за мен. Шерман обяснява, без да използва сложна терминология, как е успял да го "хване", макар че е било трудно. Той буквално е писал първите страници на ретровирусологията, защото по това време никой не е изолирал ретровирус от човешко същество. Когато открива първия антиретровирусен агент в света през 1972, но не при човека, той за първи път се сблъсква и с човешката глупост под формата на т.нар. "мас-медия". Някакъв журналист чул, недочул и нищо не разбрал обявява, че е открито лекарство против рак. Това води до много неприятни, включително финансови, последици, омаловажава и дискредитира труда и откритието. За съжаление медиите и днес "работят" по този начин.

Това обаче няма да е нито първата, нито последната битка на Шерман, който води война на два фронта - на единия е вируса, изключително смъртоносен и ужасно умен, на другия фронт са хората. И по някаква голяма ирония на съдбата откритието получава Нобелова награда през 2008г., но той не фигурира при наградените. 

Шерман определено е страдал за това, но се опитва да не прави голяма драма и книгата бързо става отново интересна, защото той разказва за дългогодишните си изследвания върху вече изолирания вирус, за теориите които е имал, за тези, които е успял да провери, за обратите в научната си кариера, за успехите и разочарованията. В тази си част книгата е малко по-трудна за четене, но има достатъчно обяснения и бележки под линия, а и Шерман е останал в сферата на популярната наука и не използва прекалено специфични и сложни понятия.

Книгата завършва с една кратка глава посветена на науката като цяло и тук Шерман е дал воля на своите разсъждения по темата, някои от тях доста емоционални. Някъде в цялата тази наука има вмъкнати факти от личния му живот, допадна ми много начина по който гледа на живота и света.

Тази "История, която всички трябва да знаят" се оказа наистина вълнуващо четиво и се радвам, че се срещнахме, макар и съвсем случайно. Истината е, че вирусите и бактериите са истинските господари на света (а вероятно и на други светове) и тази битка едва ли ще има край. Но и човешкия интелект не е за подценяване, а истинската наука е...красива!


Превод на Анета Тошева

Издание на Летера

Във Goodreads

сряда, 17 февруари 2016 г.

Андрей Велков "Няма закога"

...

Когато разбрах темата на третия роман на Андрей Велков първоначалната ми непредубедена асоциация беше за RED, впоследствие се присещах за няколко филма и още толкова книги. В крайна сметка този роман прилича сам на себе си и на нищо друго.

"Няма закога" започва със Стефан, пенсионер, който живее сам и се опитва някак си да мине през деня. За съжаление, гледайки телевизия това няма как да се случи - дори теоретично. За щастие, той печели голяма сума пари от тотото и решава да се свърже с двама свои приятели от детството. Тяхното ежедневие не е по-различно. Когато се събират след не малко препятствия те решават: 

1. Наистина да се позабавляват като за последно (и при тяхната възраст 80+ това значи буквално);
2. Да уредят сметките си с миналото, защото няма закога да се отлага. 

Следва шеметно препускане по пътищата на Бълрария, случки, шеги и закачки и няколко обрата в действието. Освен всичкото веселие романът е безкомпромисен в описанието на нашата мила родна картинка. И ако си мислите че тази книга вече ви е ясна, ще кажа, че ви чака изненада. 

И в този роман Андрей е останал верен на стила си, но определено го е доизчистил, а езика звучи също толкова живо, колкото в Български психар и Хрониките на Звеното. Въпреки че е самостоятелен роман и няма общо с предните два Андрей е вмъкнал малка препратка към тях, така както правят великите писатели, които обичат да предизвикват читателите си. Истински майстор на финалите и този път отново успя да ме изненада.  

"Няма закога" е по-зрял, написан с повече размах и аз лично смятам, че най-доброто от Андрей тепърва предстои :)



Художник на корицата Росен Дуков

 Издание на Колибри

 Във Goodreads