вторник, 29 октомври 2013 г.

Клайв Баркър "Кървави книги", том 1 и 2

...
"Кървави книги" обхваща 6 тома със истории, които са отделни разкази и нямат връзка помежду си. Това което ги обединява е таланта на автора им, които е способен да се вмъкне под кожата ти, да ти изпие кръвчицата, а ти даже да искаш още. Сега разбирам всеобщото възхищение от Клайв Баркър, наистина много хубаво пише, а какви истории разказва само! Истината е, че здраво ме прикова към страниците и не можах да ги оставя, докато не изчетох и двата тома, издадени до сега на български.

Том 1 включва общо шест истории, като първата се нарича "Кървавата книга". Тази история е нещо като въведение, тя ни дава ключа към това, което ще последва. В нея става ясно кой, защо и как е написал тази Кървава книга, а на нас ни остава единствено да я прочетем. Ето и заглавията на разказите:

"Среднощният влак за месо", в който главния герой е града Ню Йорк.

"Плямпалото и Джак" е игра на нерви между човек и нисш демон.

"Кървав свински блус" е много бррррр и абсолютно безпощаден.

"Секс, смърт и звезден блясък" - в този разказ ще видим едно смъртоносно представление на "Дванайсета нощ" на Шекспир.

"В хълмовете, градовете" - и този беше уау, за битката между двама гиганта, всеки съставен от телата на хиляди хора. Цял един град в един жив организъм, а действието се развива по нашите земи, близо до Белград.

Във Goodreads

Том 2 съдържа пет истории и лично на мен сякаш ми допадна една идея повече:

"Ужас" - история за това, как човек може сам да материализира собствения си ужас и да го накара да се сбъдне, експериментирайки със страховете на приятелите си.

"Адска надпревара" - Не поглеждай назад! Този разказ директно ме подсети за известната фраза от Doctor Who "Don't blink" :) Този май беше най-оптимистичен, защото може да си отдъхнем, че поне още 100-ина години (май) ще има демокрация :)

"Джаклин Ес - последна воля и завещание" - много смъртоносен и малко извратено-еротичен.

"Кожите на бащите" - хора и демони ще се сблъскат за едно дете в горещите пясъци на пустинята, някъде в Аризона.

"Нови убийства на улица Морг" - действието се развива в Париж, а разказа е реверанс към великия По.

Във Goodreads

Превод на Иван Атанасов
Издание на Colibri

И още по темата:

В Книголандия, том1, том2
Литературната видрица, том1, том2 
Библиотеката, том1, том2 
Lammoth's Bookshelf, том1, том2
Anna Hells' Fantasy place, том1, том2
 

събота, 26 октомври 2013 г.

Ханс Хенрик Льойке "Шум"

"Капацитетът на мозъка е неописуем, точно както и силите на Слънцето. Когато той е единственото, което ти оставя, произведенията му са невероятни."
...

Действието в този роман се развива в недалечно бъдеще, когато слънчевата активност причинява редица климатични промени - като се започне от наводнения и се стигне до пълното отказване на всякаква електроника. В романът обаче това не е основен акцент, в смисъл, че авторът не се втурва да ни разказва точно какви катаклизми се случват, а го представя като факт, с който хората вече са свикнали малко или много. Оставя ни сами да си представим какво би било без телефони, телевизия, печки и хладилници и всякакви други уреди, без компютри, особено в градовете. Освен това става ясно, че вече има няколко колонии от хора извън Земята, но тъй като връзката с тях се оказва много трудно осъществима, не научаваме кой знае колко повече.

На фона на всичко това се развиват две истории, които малко се разминават във времето. Понеже действието не е съвсем хронологично, на моменти е малко объркващо и трябва бързо да включиш къде де намираш. На фона на голямото бедствие, сполетяло цялата планета, един полицай води разследване за убийството на няколко млади момичета, намерени все в един и същи район. Това, което ги обединява е състоянието на ума им, който е напълно недоразвит, отговарящ на стадия на развитие на едно бебе. В този ред на мисли едната история в романа е на Марк, слаботоков инженер, който като цяло няма много работа в свят, останал почти без електричество, но който малко по случайност започва да сътрудничи на това разследване. На задната корица пише, че е заподозрян в убийството на тези момичета, което е малко неточно. 

Другата история е на Карл, той живее във време, което малко предхожда слънчевия катаклизъм. Той работи по проект, използващ още неразвитата технология на нано-роботите в човешкото тяло - тук става въпрос основно за пренасяне на съзнанието. И за да допълним картината между тях двамата стои една жена, но конфигурацията не е любовен триъгълник, а нещо доста по-интересно.

Романът на Льойке ми достави истинско удоволствие, наистина много обичам да чета европейски автори, особено пък в този мой любим жанр. Романът не е твърда фантастика, нито апокалиптична, а стои някъде в тази широка граница. Този датски писател има още два романа, издадени на български - "Мисия до Шамаим" и "Ничии земи", с които мисля да се запозная в недалечно бъдеще. 



 Превод на Росица Цветанова

 Издание на Делакорт

 Във Goodreads


петък, 18 октомври 2013 г.

Ангел Игов "Кратка повест за срама"

...
Мисля, че на всеки поне веднъж му се е искало да зареже всичко, да запали колата и да отпраши в неизвестна посока с малко багаж. Точно това прави главния герой Борил, само че не остава дълго сам, защото още в началото на пътуването си качва трима стопаджии, две момичета и едно момче -  Сирма, Мая и Спартак. Борил е мъж малко над 40, с успешен бизнес, но защо е решил да пътува ще разберем в последствие. 

Тройката стопаджии се оказаха истинска находка. Те са студенти, наполовина на годините на Борил, и са приятели още от първата година в гимназията. Как точно се е развивало това приятелство в течение на годините ще научим в процеса на повествованието. На мен ми беше много любопитно, защото знаем, че точно тези приятелства остават до живот, докато другите са малко или много по-преходни. И за да е пълна картината се оказва, че всички се познават от преди, защото Борил е баща на тяхна приятелка. 

И макар пътуването като похват да се използва често в литературата, това все пак не е съвсем обикновено пътуване. Защото героите се движат в нещо като паралелен свят - той хем е досущ същия като нашия, хем малко се различава в детайлите. Хората са славяни, или траки, но не българи, борили са се за обединение, имало е войни. Но все пак се намира в Европа и Европейския съюз е факт, все пак има французи, немци, холандци и т.н., и все пак младите заминават да учат в Америка. Може би това е едно от достойнствата на романа, много леко и ненатрапчиво автора съумява да ни въведе в свят, който съвсем реално би могъл да съществува при определени обстоятелства. Едно кратко намигване на историята е достатъчно.

Пътуването на вече четиримата няма да е дълго. Те стигат до Тасос, а после до още един остров в Гърция, а след това поемат обратно. На мен лично страшно ми хареса този малък роман, героите са малко, но добре очертани, аз поне съумях да си ги представя до един, дори и тези, които косвено присъстваха. Дали е роман за срама, дали за любовта, дали за историята всеки трябва сам да прецени.

"Кратка повест за срама" е първия роман на Ангел Игов, а в третия брой на българската Granta е публикувана част от друг негов роман, предполагам ще го видим в някакво близко бъдеще. Озаглавен е "Един фашист по-малко"

Обширно ревю и във вестник Култура.

...
 А ето и моята кратка история за срама:

Оказа се истинско приключение да намеря тази книга. След като попитах за нея в няколко големи столични книжарници, в които ми предложиха да я поръчат, попадам в една, в която компютъра казва "Имаме я". Да, ама не - започваме истинско издирване по рафтовете, аз и две момичета от книжарницата, обаче я няма и това си е. Накрая вече се чудят и те какво да ме правят, същевременно явно и те самите недоумяват как така я няма, след като я има. По едно време едното момиче казва да изчакам малко и след няколко минути се връща усмихнато с моята книга в ръка, май от някакъв склад я измъкна. Благодарих ѝ много за усилията и съобразителността. Разбирам, че бизнеса си е бизнес и на витрината се излага само най-лъскавото, но става въпрос за книга, издадена преди две години (2011), а не преди 15 или 20. Има място за Дан Браун по рафтовете, а за тази тъничка книжка явно няма - и това далече не е единствения пример. Еми... срамота!


 Издание на Сиела

 Във Goodreads


сряда, 16 октомври 2013 г.

Евгений Лукин "Младостта на магьосника"

" Да не мислиш, че е лесно всичко да знаеш? Чакай да научиш колкото мен - и ти ще пропиеш..."
...

Голяма забава падна с този роман, но с такива герои няма как да е иначе - като се започне от имената им и се стигне до характерите им, кой от кой по-луд за връзване. Основните действащи лица са баш магьосника Ефрем Нехорошев и неговия ученик Глеб, другите герои са по-преходни. Автора не бърза да ни поднесе завръзката, вместо това ни потапя в ежедневието на двойката учител-ученик. Ефрем вече е стар и не му се занимава с всичките проблеми, с които хората тропат на вратата му. Той иска да си пийва на спокойствие. Младия Глеб обаче, с присъщия за младостта ентусиазъм, иска да усвои колкото се може по-бързо тайните на магията. Няма конфликт на интереси, нито на възрастта, екстра се сработват двамата.

Всъщност завръзка така и няма да се появи. В анотацията на романа на задната корица чета, че магьосниците от едно малко градче водят тиха, но упорита борба с противниците си...аз такова нещо не видях. Да, има там нещо от сорта, но е толкова далечен и мъгляв фон, че изобщо не ми направи особено впечатление. Живеят си нашите двама герои живота и хич не им дреме толкоз за някаква си политическа обстановка. Засяга ги доколкото това по принцип засяга всеки един обикновен човек. Само края загатва за предполагаемата бъдеща борба, която обаче няма да се случи сега. В този ред на мисли целия роман може да се разглежда като "завръзка" или прелюдия към друга история.

Иначе в романа без проблем се разпознава нашето съвремие, нищо че става въпрос за Русия, но то при нас е общо взето същото. Книгата прилича на сериалче, с редуващи се случки, без особена връзка помежду си, поднесени с голяма доза хумор, и свеж, и черен. Романът ми напомни, че не е толкова хубаво да се взимаш твърде на сериозно. И че водката е вкусна :)

Много готин роман с хубави герои и свеж хумор, като цяло фентъзи, но без епични битки, без мисии за спасяване на човечеството. Хареса ми много и го прочетох с голямо удоволствие. 

В написаното на задната корица, има неща, които не се случват точно тук и малко се пообърках първоначално. Можеше да има някакво инфо за самата поредица, част от която е настоящия роман, защото лично за мен се е получила малка каша. Въпреки това адмирации (ето тук Ефрем ще ме погледне многозначително ) към издателя за този руски автор.



 Чудесен превод на Владимир Райчев

 Издание на Colibri

 Книга N9 от поредицата Галактики

 Във Goodreads

събота, 5 октомври 2013 г.

Диана Петрова "Ана'

"И все пак ничие въображение не можеше да се мери с това на съдбата."
...

Изобщо не знаех какво да очаквам от този роман, нещо, което рядко ми се случва, защото в повечето случаи все пак имам някаква нагласа. Купих си книгата на нейното официално представяне, не смогнах по-рано, и докато чаках то да започне прочетох първите няколко страници. Признавам си, че успяха  да приковат вниманието ми.

Авторката ни потапя веднага в историята си, без излишно разтакаване, а тя започва в столичния квартал "Надежда", дори се споменава и номера на блока, който е съвсем истински и съществува в нашата реалност. В случая той е и част от историята в "Ана", не толкова самата сграда, която е досущ същата като стотици други, колкото нейните обитатели. Макар че дори и на блока му се случват разни неща все пак не е основно действащо лице. В него обаче живеят героите, които ни интересуват, Ана, нейния съпруг Илия, техния син Даниел; един бездомник Спартак, който ми стана пълен любимец; няколко съседки и разбира се много деца. Но няма да последват разни междусъседски истории, защото ще се съсредоточим изцяло върху личните светове на героите.

А всички тези герои, те са страхотни и това е най-ценното в романа - хора от плът и кръв, хора, които срещате ежедневно на улицата, в асансьора, в офиса. Ще разпознаете себе си в някой от тях, или приятелите си, роднини или познати...Ана е толкова истинска и човечна, тя не е нито перфектната майка, нито перфектната жена, но сякаш напълно съзнава това и не се опитва да заблуждава никой, още по-малко себе си. Точно затова толкова я харесах, на кой му се чете за идеалната, за винаги знаещата как да постъпи, тази която напълно се отъждествява с децата си и нищо друго? На мен със сигурност не. (Както всички добре знаем идеалните жени живеят във форума на Bg-Mamma и могат да те уморят от скука със съвършенството си.)

Макар че Ана носи и заглавието на романа аз не я възприемах като централна фигура. Останалите герои са не по-малко интересни - Илия, Мая, са напълно завършени образи. Илия е уникален, бих се запознала с него ако можех. Освен тях е и осиновения Дани, изобщо не бих могла да си представя как възприема света едно такова дете, точно затова неговия образ ми беше ценен. Всички техни съдби са толкова преплетени, че е трудно да отделиш единия от другия, направо е невъзможно.

Историята излиза и извън пределите на страната, дори на континента, но завършва отново във същия блок в квартал "Надежда", който може да видите на bgmaps къде точно се намира, ако сте любопитни разбира се.

"Ана" излиза с логото на поредицата "Гравитация" и е втория роман след "Самира" на Боримир Дончев (останалите две книги са сборници с разкази, които още не съм чела). 

Силен дебютен роман на Диана Петрова, който много лично ме докосна и страшно много ми хареса!



 Издание на Изток - Запад

 Във Goodreads

четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Джо Хил "Рога"

"Ако ще изживяваш ада на земята, то бе за предпочитане да си един от дяволите."
...

Какво ли е да се събудиш една сутрин, макар и след тежка нощ и да се окаже, че са ти пораснали рога на слепоочията? Не, не метафорични, защото си разбрал, че половинката ти изневерява, а съвсем, съвсем истински. В комплект с рогата си получил и способност да "чуваш" най-скритите мисли на хората, тези, които никога не се изказват на глас. Точно това се случва една сутрин на нашия герой Иг и няма как човек да не му съчувства поне малко.

Още в самото начало става ясно, че Иг живее в малък ад - неговата приятелка е убита, а вината за това пада върху него. Макар че не го осъждат поради липса на доказателства, всички смятат, че той именно е виновника. Трудно се живее в малък град с тази "вина", а още по-трудно става, когато той чрез новопридобитата си способност разбира, че дори и собствените му родители го смятат за виновен. От друга страна, това че хората му споделят тайните си, води до следа, до начин да разбере какво се е случило с момичето, в което е бил влюбен.

И точно когато става интересно автора прави неочаквана за мен маневра - пълен обратен завой и ние се озоваваме в детството на действащите лица. Тук обаче ще останем само за малко.

Обратно в сегашно време на историята ще се появи и друга гледна точка. Иначе действието е съсредоточено в точно два, три дни. Сравнително рано става ясно кой какво е правил, все пак това не е криминален роман. Историята е за демоните, които живеят във всеки от нас, но е пресъздадена нетрадиционно и не се опитва да ти внуши някакви страхотни прозрения за живота и вселената. Една добра история.

Джо Хил е псевдоним, а зад него се крие сина на Стивън Кинг. Не мисля да ги сравнявам по никакъв начин, но историята е от такъв тип. На мен много ми хареса и с удоволствие бих се сблъскала отново с този автор.


 Превод на Светлана Комогорова - Комата

 Издание на Изток - Запад с готина корица и с техния страхотен шрифт :)

 Във Goodreads