понеделник, 12 януари 2015 г.

Уолтър Айзъксън "Иноваторите"

"Най-добрият начин да предскажем бъдещето е да го изобретим."
Алан Кей
...

"Иноваторите" проследява историята на компютъра от неговото създаване и стига до нашето съвремие, но това не е точно историческа книга по темата. Авторът, както подсказва  подзаглавието на книгата (Гениите, които изобретиха цифровото бъдеще), е наблегнал на хората, благодарение на които всичко това се е случило. И ако днес приемаме тези все по-способни машини за даденост, то тяхното раждане не е било леко. Нищо не се е случило толкова лесно, нито бързо, а самата история само доказва, че човек трудно приема новото - колкото и да не ни се иска да е така, това е факт.

Книгата започва с Ада, графиня Лъвлейс, която е дъщеря на лорд Байрон. Аз лично изобщо не знаех за нея, нито знаех, че небезизвестния поет е имал дъщеря. Ада обаче е била една наистина изключителна дама, която без проблеми е съзирала красотата на изкуството, както и на математиката. Нейната визия за машина, която може да извършва множество дейности, е наистина вдъхновяваща, особено като се вземе под внимание времето, в което тя е живяла. Ако Ада можеше да надникне в нашето съвремие сигурно би се гордяла с постигнатото.

В следващите глави авторът проследява раждането на транзистора, микрочипа, както и на самия компютър, който е бил аналогов, много тромав и скъп, както и недостъпен за обикновения човек. Обърнал е голямо внимание на програмирането, което в самото си начало е било "женска" работа и никой не го е взимал на сериозно. Има цяла глава посветена на видео игрите, но не тези, които в момента играем, а техните далечни предшественици.

Айзъксън категорично ни показва, че няма как да назовем един единствен човек за баща на компютъра. Много хора са допринесли за неговото създаване, някои забравени от историята, други по-познати. Той е включил и Джон Атанасов, за който се шумя в някакъв момент, но за мен това е изкривен псевдопатриотизъм. Неговата машина е била добра, достоен кандидат за прототип, но така и не е проработила. По-важното е, че някой друг след него се е вдъхновил от идеята и тя е била доразвита.

В последните глави на книгата нещата вече са доста по-ясни, защото са по-близко до нашето време. Разработването на софтуер, Бил Гейтс срещу Стив Джобс, интернет - неща, които са по-широкоизвестни. Красивата графика и интуитивния интерфейс на които се радваме днес обаче са дело на Ксерокс, нещо, което е някак забравено. Айзъксън е обърнал и достатъчно внимание на отворения код, спечели ме с това, смятам, че му предстои голямо бъдеще. Всъщност интернет се е развил толкова бързо защото създателя на протокола и езика ги е пуснал за свободно ползване.

Аъзъскън завършва книгата си с някои размисли за изкуствения интелект и визията "човек-машина", което е един достоен край на тази прекрасна за мен история. Случайно или не, напълно споделям неговите разсъждения по темата.

"Иноваторите" е една чудесна книга за по-любопитните, която показва колко е важно да мислим и то в по-големи мащаби. Аз лично научих много неща, които не знаех и ми беше много приятно и интересно. Книгата е доста обемна, на места е може би малко по-трудна, но си струва човек да вложи малко усилие. Структурирана е не точно хронологично, а с акцент върху всеки отделен човек, затова на моменти авторът се връща назад. Един от любимите ми учени, Алан Тюринг, заема достойно място в историята, за него колкото и да чета, все не ми стига, но това си е лично пристрастие.

Аз смятам, че цифровото ни бъдеще тепърва предстои и се радвам, че се запознах с пионерите. Не смятам, че изкуствения интелект, когато се появи, ще ни пороби, а напротив - виждам човек и машина, съществуващи  в абсолютна симбиоза, не в противопоставяне. 


Още за книгата в Аз чета, Библиотеката и при Алекс Ненов.


  Превод на:

  Марин Загорчев;
  Иван Костурков;
  Яна Маркова;
  Тодор Стоянов.

  Издание на Софт Прес 

  Във Goodreads