събота, 27 февруари 2016 г.

Проф. Жан-Клод Шерман § Оливие Галзи "История, която всички трябва да знаят"

"В зрителното поле на микроскопа може да се наблюдава една великолепна митоза. Напомня ми експлозия на звезда. Казвам си колко са близки всъщност пътищата на астронома, който изследва безкрайно голямото, и на биолога, проучващ безкрайно малкото."

Проф. Жан-Клод Шерман е френски вирусолог, който открива вируса на СПИН преди 30 години. И ако днес израза "вируса на СПИН" се използва без изобщо да се замисляме, то в началото на епидемията това изобщо не е било така. Първо, защото не се е знаело, че това е вирус и второ, защото се оказало почти невъзможно да се изолира.

Тази книга разказва историята на този необикновен учен, написана е под формата на интервю и тук идва ролята на втория съавтор, Оливие Галзи - това е човека, който задава въпросите. Въпреки тази по-необикновенна форма историята е много вълнуваща и наистина прилича повече на роман, отколкото на някакъв доклад.

Книгата започва директно с откриването на вируса, признавам, че това беше и най-интересната част за мен. Шерман обяснява, без да използва сложна терминология, как е успял да го "хване", макар че е било трудно. Той буквално е писал първите страници на ретровирусологията, защото по това време никой не е изолирал ретровирус от човешко същество. Когато открива първия антиретровирусен агент в света през 1972, но не при човека, той за първи път се сблъсква и с човешката глупост под формата на т.нар. "мас-медия". Някакъв журналист чул, недочул и нищо не разбрал обявява, че е открито лекарство против рак. Това води до много неприятни, включително финансови, последици, омаловажава и дискредитира труда и откритието. За съжаление медиите и днес "работят" по този начин.

Това обаче няма да е нито първата, нито последната битка на Шерман, който води война на два фронта - на единия е вируса, изключително смъртоносен и ужасно умен, на другия фронт са хората. И по някаква голяма ирония на съдбата откритието получава Нобелова награда през 2008г., но той не фигурира при наградените. 

Шерман определено е страдал за това, но се опитва да не прави голяма драма и книгата бързо става отново интересна, защото той разказва за дългогодишните си изследвания върху вече изолирания вирус, за теориите които е имал, за тези, които е успял да провери, за обратите в научната си кариера, за успехите и разочарованията. В тази си част книгата е малко по-трудна за четене, но има достатъчно обяснения и бележки под линия, а и Шерман е останал в сферата на популярната наука и не използва прекалено специфични и сложни понятия.

Книгата завършва с една кратка глава посветена на науката като цяло и тук Шерман е дал воля на своите разсъждения по темата, някои от тях доста емоционални. Някъде в цялата тази наука има вмъкнати факти от личния му живот, допадна ми много начина по който гледа на живота и света.

Тази "История, която всички трябва да знаят" се оказа наистина вълнуващо четиво и се радвам, че се срещнахме, макар и съвсем случайно. Истината е, че вирусите и бактериите са истинските господари на света (а вероятно и на други светове) и тази битка едва ли ще има край. Но и човешкия интелект не е за подценяване, а истинската наука е...красива!


Превод на Анета Тошева

Издание на Летера

Във Goodreads

сряда, 17 февруари 2016 г.

Андрей Велков "Няма закога"

...

Когато разбрах темата на третия роман на Андрей Велков първоначалната ми непредубедена асоциация беше за RED, впоследствие се присещах за няколко филма и още толкова книги. В крайна сметка този роман прилича сам на себе си и на нищо друго.

"Няма закога" започва със Стефан, пенсионер, който живее сам и се опитва някак си да мине през деня. За съжаление, гледайки телевизия това няма как да се случи - дори теоретично. За щастие, той печели голяма сума пари от тотото и решава да се свърже с двама свои приятели от детството. Тяхното ежедневие не е по-различно. Когато се събират след не малко препятствия те решават: 

1. Наистина да се позабавляват като за последно (и при тяхната възраст 80+ това значи буквално);
2. Да уредят сметките си с миналото, защото няма закога да се отлага. 

Следва шеметно препускане по пътищата на Бълрария, случки, шеги и закачки и няколко обрата в действието. Освен всичкото веселие романът е безкомпромисен в описанието на нашата мила родна картинка. И ако си мислите че тази книга вече ви е ясна, ще кажа, че ви чака изненада. 

И в този роман Андрей е останал верен на стила си, но определено го е доизчистил, а езика звучи също толкова живо, колкото в Български психар и Хрониките на Звеното. Въпреки че е самостоятелен роман и няма общо с предните два Андрей е вмъкнал малка препратка към тях, така както правят великите писатели, които обичат да предизвикват читателите си. Истински майстор на финалите и този път отново успя да ме изненада.  

"Няма закога" е по-зрял, написан с повече размах и аз лично смятам, че най-доброто от Андрей тепърва предстои :)



Художник на корицата Росен Дуков

 Издание на Колибри

 Във Goodreads