петък, 27 декември 2013 г.

Дан Симънс "Ужас"

"Медицинската наука никога няма да проникне в съкровените тайни и запечатаните отделения в човешката душа, дори и след милиони години прогрес."
...

Харесвам много Дан Симънс заради вдъхновяващия и незабравим за мен "Хиперион", който четох с абсолютна книжно-наркотична страст и никога няма да забравя това. Въпреки това все още не съм чела двата тома на Илион, макар че си ги купих още като ги издадоха на български - някак си имах чувството, че ужасно ще се разочаровам предвид тематиката. Подходих към "Ужас" по подобен начин, с настройката, че няма да ми хареса чак толкова. И колко много сгреших! Защото "Ужас" е великолепен, изобщо не това, което очаквах и хубавата изненада се оказа много, много сладка.

За роман от 800 страници очаквах неминуемо да има някакво количество пълнеж. Нищо подобно, романа не ме отегчи нито за миг, а разгръщах всяка следваща страница с истинско нетърпение. Няма почти никакви описания, никакво разтягане на локуми, никакви лигавщини. Само сняг, лед, тъмнина и хората, които изглеждат толкова мънички на фона на величествените планини от сняг, в този почти несъвместим с живота район на Земята. Безспорно красив, така както е красив и Космоса, но все пак крайно негостоприемен. 

Романът е посветен на търсенето на митичния Северозападен морски път през Северния ледовит океан, които съединява Атлантическия и Тихия океан и по-точно на експедицията на Джон Франклин от 1845г. Тя е реално историческо събитие, завършило крайно трагично за всичките му участници. Затова и в романа на Симънс основните герои носят имената на действителните участници в тази експедиция. Сър Джон Франклин е капитан на "Еребус", който заедно с Френсис Крозиър, капитан на "Ужас" и стотина души екипаж отплават от Англия в търсене на този морски път. Дали романа носи името на кораба, Terror, или значението на думата е използвано да опише доста красноречиво тази трудна мисия, всеки ще трябва да реши сам за себе си.

Симънс е пропуснал приготовленията за експедицията, както и самото ѝ начало, и ни пренася директно на борда на двата кораба, които вече се намират доста на север в ледовитите океански води. Повествованието в романа се води от няколко души - вече споменатите двама капитана, Франклин и Крозиър, но също и от д-р Хари Гудсър, който иска да изследва арктическата флора и фауната, но в крайна сметка му се налага да работи като лекар. Неговия разказ е под формата на дневник. Трети лейтенант Джон Ървинг, който се влюбва в местна ескимоска, наречена Безмълвната дама (но и нея си я биваше). Томас Бланки, ледови лоцман и кормчия. Корнилиъс Хики - помощник-калафатник, той е основно действащо лице към края на романа. Има и още няколко, но те "разказват" само по една глава. Действието е не винаги точно хронологично, но остава в рамките на тези няколко години, през които се е провела експедицията.

Не знам как Симънс успява в толкова обемна творба да не залита в подробности, изобщо не задълбава чак толкова в ужасните условия, в дебнещата отвсякъде смърт, приела най-различни форми. Не че не става въпрос основно за това, за оцеляването, но въпреки това имах усещането, че чета едно добро приключенско четиво. В никакъв случай лековерно, а достатъчно сериозно, за да те държи на нокти. Романтика обаче няма грам.

Днес този морски път е не само добре изследван, но и много по-достъпен заради постоянно топящите се ледове. Най-тъмните кътчета на човешката душа обаче си остават все така неразгадаеми и Симънс е заложил на това в романа си. Колкото и да е страшна природата човешкото съзнание си остава още по-страшно. Майстор си, Симънс!

Чудесен роман, който наистина много ми хареса и въпреки големия обем всъщност се чете лесно. Интерпретацията на Симънс на тази експедиция е наистина интересна, а края на романа не изглежда нагласен.

Още за романа от преводача Васил Велчев (един от любимите ми) и в Книголандия.


    
  Превод на Васил Велчев

  Издание на Изток-Запад

  Във Goodreads 

                                                                                  

понеделник, 23 декември 2013 г.

Бранимир Събев "Пустинния скорпион"

...

"Пустинния скорпион" е сборник с десет разказа, повече фентъзи, отколкото фантастика. Ето накратко и тях:

"Пустинния скорпион" е най-дългата творба в сборника (по-скоро новела) и започва като типичен уестърн - нашия герой пристига в запустяло малко градче и става шериф. Но не за дълго. Поема отново на път, а ние пък разбираме, че света в който живее не прилича много на нашия. Населен е с много различни същества, повечето недобронамерени към човека, има различно летоброене и всъщност е една огромна пустиня, а морето е крайно недружелюбно. Този свят се управлява от Принца на мрака, а Пустинния скорпион ще има нелеката задача да се пребори с него за бъдещето на света.

В "Кулата в леденото езеро" джудже, елф и принц ще се борят за спасяването на една принцеса.

"Златин и змеят" е много колоритен разказ, случва се нейде по нашите земи. Златин обаче не е обикновен юнак - той си отглежда дракон и има две жени.

"Цикъл" е истинско малко бижу, само две странички, чудесен.

В "Бразая" отново се озоваваме на позната територия, в малко селце, някъде на Дунав. Селцето е тормозено от същества, с които жителите му не могат да се справят и трябва да намерят някакво решение.

В "Играта на боговете" ще станем свидетели на смъртоносна игра на Го, като пуловете, с които играят двама богове, са истински хора от различни епохи. Този разказ е много добър.

"Дракус" е къс и съдържателен, ех, Дракула, ще живееш вечно :)

"Битка за вселената" ще задоволи всеки изтънчен геймърски вкус.

"Жертвоприношение" ме изненада отвсякъде, може би това е хубавото на сборниците с разкази, никога не си съвсем сигурен къде ще се озовеш със следващия. Конкретно в случая - в България, в събитията от тази година през погледа на световноизвестен български писател на фантастика, който чак в последствие е издаден на български. Разказа предлага и трезва картина на родното книгоиздаване.

"Ще крача редом с теб" веднага ми извиква музикална асоциация (I walk beside you на Dream Theater). Този разказ ни пренася в разгара на световна война и ми хареса най-много. 

Много, много свеж сборник, който ми достави истинско удоволствие и ме накара да се усмихна. Бранимир има още две самостоятелни книги, "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" и "Хоро от Гарвани", на които ще обърна внимание скоро :)

Още за книгата в Shadow Dance



 Издание на Ибис

 Във Goodreads

петък, 20 декември 2013 г.

Сара Уотърс "Малкият непознат"

"Винаги е по-изкушаващо да четеш, отколкото да работиш." 
 
...

Действието в "Малкият непознат" се развива в провинциална Англия, малко след Втората световна война. Сянката на войната се усеща, но не е водещ мотив. Имението, в което се развива действието, се нарича Хъндредс Хол. Това е стара къща от XVIII век, видяла много по-добри години от настоящите. Към момента на действието нейните обитатели едва свързват двата края и с големи усилия подържат домакинството. Те са само трима - възрастна дама и нейните пораснали две деца, Карълайн и Родрик. Разказът се води от д-р Фарадей, той е някъде в своите 30 години и е семеен лекар. Посещавал е това имение като малко момче, защото неговата майка е работела там. Това обаче се споменава мимоходом, действието е съсредоточено в сегашния момент, а миналите събития са само лек фон.

Както може да се очаква от такъв тип роман действието се движи бавно, в синхрон с времето си, както и с мястото, където се случва всичко. Тези хора са далече от забързаното ежедневие, както чисто географски, така и емоционално. Нещата, които ги вълнуват, са прости - реколтата, ремонтите по къщата, парите, които са крайно недостатъчни. Затова едно събиране на по питие със съседите си е голямо вълнение. И към тази малко подтискаща обстановка се прибавя и странното държание на самата къща. О, тя е страхотна - величествена, с твърде много стаи и твърде много истории. Започват да се случват необясними неща, местят се предмети, чуват се гласове. Но това изобщо не е роман за духове, които бродят из старите къщи. Историята на Сара Уотърс е неуловима, точно както "малкият непознат", който винаги се движи някъде на ръба на съзнанието.

Една класическа история за дълги зимни вечери, в която времето не бърза, а се носи достолепно, следвайки своята си логика. Въпреки това до последно няма да сте много наясно какво ще се случи. Много нежен роман и същевременно много мрачен. И като казвам много мрачен, имам в предвид наистина много. На мен лично страшно ми хареса.

Другия роман на Сара Уотърс, който съм чела, е "Нощна стража". В него действието се развива в Лондон, по време на бомбандировките. Разказва се за няколко жени, които са и интимни партньори. Най-запомнящото в този роман е времето, което се движи твърдо отзад напред.

Много са различни тези два романа, не мога да направя някакво сравнение, но всеки е прекрасен сам за себе си. Хепи енд? Не, Сара Уотърс не е фен на това :) Може да им се насладите напълно чрез чудесния превод на Милен Русков.




 Превод на Милен Русков

 Издание на Алтера

 Българското издание в Goodreads

сряда, 4 декември 2013 г.

Андрей Филипов "Боговете не са всемогъщи"

...

"Боговете не са всемогъщи" е сборник със седем разказа и новели, които могат да се определят най-общо като хумористична фантастика. Не харесвам много тези класификации, но е някакъв ориентир. В разказите има много извънземни, дори повече от хората, те са друиди, но носят в себе си добър набор от човешки черти. Ето с няколко думи за какво става въпрос:

В "Салют, примати" се разказва за двама извънземни, които имат мисия да вземат един представител на човешката раса за изследвания. Имат си план, подразбира се, че не го правят за първи път. И все пак нещата малко се пообъркват - да си кажем направо нищо не протича по план.

В "Последните хуманоиди" един извънземен по чиста случайност открива планетата Земя. Вече предвкусвайки значимостта на своето откритие прави абсолютно нелогично действие и не изненадващо всичко отново се обърква. Много се забавлявах точно с този тип и този разказ ми стана любим от сборника.

"Сага за всемирния хаос" предлага предполагаемо обяснение за възникването на живота на Земята, но също така доста тънко иронизира някои типично човешки черти, макар и носени от друиди.

В "Абсолютният чиновник" един професор прави смели експерименти, които съвсем в стила на Eureka не може да овладее. Аз пък  за пореден път се убедих в съвършената поетичност на... химията!

В "Небула витае" две конкуриращи се групи ще премерят сили за взимане на органичен материал от Земята. Може да се каже, че са ловци. Ще се появи истински детектив от криминалния отдел. И един герой, който винаги успява да разбие поверения му кораб.

В "Боговете не са всемогъщи" автора ни поднася бърза версия на историята ни, както и на големите научни открития. Затова тук ще срещнем Галилей, Нютон, Тесла. Този разказ (или новела) също ми беше безкрайно забавен.

Най-въздействащ за мен се оказа последния разказ, "Преди да угасне денят". Автора успя да ме изненада с финала му, а в него пак има от същите извънземни, ще стане въпрос и за андронния колайдер - надявам се, че тези в ЦЕРН знаят какво правят :)

Андрей Филипов пише специфично като често римува думите в изречението. На мен лично ми допадна този изказ и ми беше много приятен за четене. Извънземните му са симпатяги и друго ако не, поне се изразяват правилно. Не знам дали чувството за хумор е уникална черта на човешкия род, но ще разберем това едва след първия контакт. Междувременно не пречи да погледнем с усмивка към нашите си, човешки слабости и кой знае, може дори да се справим с тях (съмнително начинание, но днес съм в настроение).

Прочетох с удоволствие този сборник и се радвам, че попаднах на него, макар и случайно. Книгата заслужава по-добра задна корица.



  
 Издание на Весела Люцканова

 Във Goodreads