сряда, 23 април 2014 г.

Анди Уеър "Марсианецът"

"Като при повечето житейски проблеми, и този може да бъде разрешен чрез кутия с чиста радиация."
...

Този роман влиза директно в моя топ 10 за тази година, нищо че все още не сме минали средата ѝ. Действието се развива в наши дни/съвсем близко бъдеще, когато пилотираните мисии до Марс са вече факт. Тези дни не са толкова далече, ще им станем свидетели. В романа няма никакви измишльотини, никакви магии и сили. Чиста наука и нищо повече и точно затова толкова много ми хареса. Не съм се взирала дали някоя от техническите подробности е точно така, не мисля че това е необходимо, важното е, че звучат правдоподобно. Авторът достатъчно добре се е придържал към реалността и сегашното състояние на науката. Няма непознати технологии, има такива, които в момента се разработват. Уеър си е изпипал нещата и няма разминавания.

Мисията, за която става въпрос, е третата поред от планувани общо пет. Само че се налага да я прекратят още на шестия ден и да се върнат на Земята. Всичките пет астронавта си тръгват с изключение на Марк, който поради нелепо стечение на обстоятелствата остава на Марс. По-интересното е, че неговите колеги смятат, че е загинал и реално всеки на тяхно място би реагирал така, особено след като и показателите на скафандъра го потвърждават. Той обаче остава жив, успява да се добере до Подслона и прави план как да оцелее - без достатъчно храна и вода, без никой да знае че изобщо е жив, без връзка със Земята, а следващите хора, които ще се появят на Марс ще го направят чак след четири години.

Марк прави уникално оцеляване с наличната му техника, с много здрав разум и не малка доза въображение. Просто няма начин да не се харесате този герой, въпреки/заради чувството му за хумор. Така де, колко хора са изпадали в неговата ситуация. Радвам се, че Анди Уеър е спестил сантименталностите, които една такава история би могла да генерира, и е заложил на екшъна и рационалното мислене. Романът се чете на един дъх, няма затормозяващи термини, а Марс изглежда страхотно, независимо че е несъвместим с живота.

Марк остава година и половина на Марс, а неговия екип прави уникална космическа маневра. В Космоса, знаем, не е лесно да набиеш спирачки и да се отбиеш да прибереш някого. Спирането там е трудна работа и крие много рискове. Спасителната мисия е също толкова интересна, колкото премеждията на Марк.

Чудесен фантастичен роман, много мой, който те държи в напрежение до самия си край. Много реалистичен, имах чувството, че наистина съм на Марс без да има кой знае какви описания.
Автор, който ще следя.

Още за романа в Книголандия



 Превод на Милена Илиева

 Издание на Бард

 Във Goodreads

вторник, 22 април 2014 г.

Андрей Велков "Хрониките на Звеното"

...

Обещаното продължение на "Български психар" вече е факт. Е, не е точно продължение, а нещо като история в историята. Главните герои са същите, но гледната точка е леко променена. В тази част почти няма да видим главния герой Петър, той присъства повече като фон. Вместо това ще се запознаем по-добре с другите действащи лица.

Признавам си, че тази втора част ми беше една идея по-тежка за четене, може би защото и на мен не ми харесва свинската държава, в която живеем. Няма как този роман да не предизвика подобни емоции, това важи с пълна сила и за първата част. Всичко е не просто реалистично, а съвсем натурално и за съжаление не е добре - само че в такава реалност живеем. Има и друго разбира се - жив и истински уличен език, много хубава музика и още повече хубави книги.

Изненадата в романа се явява под формата на истински човек, превърнат в литературен герой. Имаше такъв кастинг преди време, т.е. всеки можеше да участва и да стане част от книгата. Единия избран го разпознах веднага, то нямаше как да го объркам с каубойската му шапка. Втория, мисля, е жена. Всъщност и в двете части ми липсваше един по-плътен дамски образ, но не е толкова важно това.

И тук финала на романа е утроен - първия, да кажем, по-реалистичен; втория е страшно забавна зомби история. А третия, ех, третия финал...

Не съвсем продължение, но достоен завършек на историята, роман, прочетен с удоволствие. Има си собствено звучене и аз лично правя разлика между двете части.

Хубав мъжки роман !


 Издание на Колибри

 Във Goodreads

понеделник, 14 април 2014 г.

Ейдриън Барнс "Нод"

"И за нула време сладкодумието му получило онзи специален статут на пръсти в ушите, който даваме на религията."

...

Действието в "Нод" се развива във Ванкувър, в наши дни, и обхваща 20-ина дни. Започва с Ден 18-и, след което дните са по ред. След края на романа прочетох отново тази начална глава и тогава всичко си дойде на мястото.

Какво толкова може да се случи в една обикновена нощ, която е съвсем същата като предната и по-предната... Никой не успява да заспи. И това се повтаря и на следващата. До няколко дни явлението се превръща в епидемия. В целия свят. Ситуацията много ми напомни на един любим сериал, в който един ден никой в целия свят не умря. Получаваш куршум в главата, но няма проблем - не можеш да умреш. Тук нещата стоят по подобен начин. Хората са изтощени, но не могат да заспят. Човешкото тяло може да издържи съвсем малко на подобно натоварване - до 4 седмици преди неизбежния фатален край. Само че много преди това ще си се побъркал до краен предел. 

На фона на всичко това се запознаваме с нашия главен герой, Пол. Той е от хората, които не участват активно в нашия "модерен" начин на живот - не излиза много, не контактува с познати и непознати в Интернет. Вместо това пише книги за етимология. Последната му книга е за историята на отклонените и осиротели думи, той самия ги нарича изроди. Та тази книга се казва "Нод" и Пол едва ли е предполагал, че съвсем скоро ще живее буквално в нея. Защото на неспящите им трябва бързо и сега нова религия и книгата на Пол се оказва подходяща за случая. Предвидимо реагираме в кризисни ситуации, мда...

Пол поради някаква причина не е засегнат от безсънието и продължава да спи. Такива като него са малко и всички сънуват един и същ сън, който обаче постепенно ги поглъща. Освен спящите и неспящите се появява и още една група - това са деца, които могат на спят, но не говорят. Дали това са бъдещите човеци, автора не отговаря, но пък другите две групи нямат никакъв шанс да оцелеят.

Много хубав апокалиптичен роман, който не залага на ефектите, а напротив - много е стегнат, никакви опити за грандиозни изказвания и никаква сантименталност. Силата на този роман е в простото осъзнаване колко близко сме до първобитния си стадий, не на една, а на половин крачка, и колко реално е всичко това.

Романа е номиниран за "Артър Кларк" за 2013г. и аз лично отново благодаря на издателя Екслибрис за това малко бижу.

Още за романа в Книгизавър



Превод на Борислав Стефанов

Издание на Екслибрис

Във Goodreads

вторник, 8 април 2014 г.

Матю Удринг Стоувър "Героите умират"

"Понякога най-трудното в една революция е решението да бъде обявена."
...

Ако потърсите името на Матю Стоувър в Google веднага ще разберете, че той е автора на романите от серията "Междузвездни войни". "Героите умират" обаче няма нищо общо с популярната звездна сага, освен това е част от поредица с главен герой Каин/Хари - две имена за един и същ човек, в зависимост от това, в кой свят се намира. 

Земята и Отвъдие са двата свята в този роман, те са на една и съща планета, но в различни вселени. Хората от "нашата" реалност са намерили начин да преминават от едното място в другото и познайте какво правят там - ами забавляват се по малко извратен начин. Хората, които ходят в Отвъдие са актьори, те участват в различни приключения там, като публиката може да ги преживее чрез тях. Те се намесват в местния живот, но могат да намерят там и смъртта си, не са особено защитени. Иначе влизането в Отвъдие и съпреживяването прилича малко на влизането във виртуална реалност. 

Отвъдие не е развит технологично свят, но за сметка на това там има повече разумни видове, а хората владеят магията. Те само подозират съществуването на другата Земя.

На Земята цари някакъв тип диктатура, с много забрани и правила. Населението е строго разделено на касти. Понеже действието се развива почти изцяло в Отвъдие, тази реалност на Земята е само загатната и аз лично предполагам, че ще видим повече от нея в някоя от следващите части. 

Каква е драмата на нашия герой тук? Манипулиран от корпоративни интереси, строго цензуриран, той трябва да спаси бившата си жена, която от няколко дни е офлайн и има реална опасност да загуби живота си. Ще трябва да се срещне с друг не по-малко опасен противник - Императора на Отвъдие, който се оказа голям симпатяга по мое мнение. Ще последват много битки, надиграване и обрати в действието. 

Много свежарски приключенски роман, с малко фантастика и повече фентъзи елементи. Надявам се да видим и другите части на български.

Още за романа в Книголандия


  
 Превод на Васил Велчев

 Умопомрачително добра корица на Росен Дуков

 Издание на Колибри 

 Във Goodreads