" - Усещам мириса ти по тялото си, докато карам.
Не знам каква смелост ме бе обхванала; но изглеждаше естествено и леко да се каже. Тя отвърна:
- И аз усещам твоя.
Обичах я за този отговор."
....................
Никога
нищо не бях чувала за Сър
Видиядхар
Сураджпрасад Найпол,
британски писател с индийски произход. Попаднах случайно на неговия роман "Половин живот" и доколкото направих справка е единствения издаден на български. Твърде грозновата
корица, но за сметка на това научавам,
че той е носител на Нобелова награда за
литература за 2001г. (няма да коментирам
тук тази награда).
Романът
е странен, малко тъжен, но все пак прекрасен. В общи линии
проследява живота на Уили Съмърсет
Чандран, който започва в Индия, продължава
в Лондон по време на студенските му години, след това в Африка за период от 18 години, за да стигне
в края си отново до Европа и по-точно Германия. Повествованието обаче не следва хронологията на събитията, а прескача през времето и континентите. А защо Уили е
кръстен на Съмърсет Моъм това се разбира още в началото.
Съвсем
първосигнално човек веднага може да
реши, че Уили е продукт на своето време
и среда. Но някак си аз не го усещам така
и ако за момент изключим историческия
фон той прилича на всеки един човек,
който се опитва да се справи с живота.
Въпросният исторически фон е много
ненатрапчив, но съвсем достатъчен за
да се потопиш в обстановката.
Срещаме
се с португалци и африканци, индийци и
англичани, както и всевъзможни кръстоски
между тях, всички толкова различни и
толкова еднакви. В романа много естествено се преплитат нации, предразсъдъци, религии, табута, реални исторически събития.
Това
е роман, в който на пръв поглед не се
случва кой знае какво, трудно е да го "разкажеш", но те кара да обръщаш и
следващата страница, и следващата :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар