"Денят беше сив, цветът на Европа."
...
"В тишината на нощта отварянето на книгата предизвика порив на вятъра."
...
"Скоро бяха на улица "Химел", носейки думите, музиката и прането."
...
"Повече от всичко това беше уханието на приятелството..."
...
"Като повечето нещастия и това започна с едно недвусмислено щастие."
...
"Ако го убиеха тази нощ, поне щеше да умре жив."
...
Този роман ме изстреля директно в орбита още с първите си страници. И какъв полет само!
***МАЛКО ФАКТОЛОГИЯ***
Мястото на действието е малък град в нацистка Германия.
Разказвачът на историята е Смъртта.
Крадецът на книги е малко момиче.
Приятелство.
Войната.
Много цветове и много Думи.
Моите думи не достигат за да преразкажа тази книга. Затова пък думите на Зюсак могат едновременно да те погалят, a после да те гъделичкат, след това засядат в гърлото ти и накрая здраво те сритват.
А вкусът на романа е като двойно еспресо в утрин, която не смее да бъде дъждовна. Горчиво. Но ако го споделиш с приятел става сладко. Много сладко.
Аз се приземих успешно. Освободих от скорост. И си помислих: "Никога няма да мога да приема това безумие." Но все пак се усмихнах. На Смъртта.
Една чудна сладко горчива история.
Във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар