четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Маркъс Зюсак "Крадецът на книги"


"Денят беше сив, цветът на Европа."
...
"В тишината на нощта отварянето на книгата предизвика порив на вятъра."
...
"Скоро бяха на улица "Химел", носейки думите, музиката и прането."
...
"Повече от всичко това беше уханието на приятелството..."
...
"Като повечето нещастия и това започна с едно недвусмислено щастие."
...
"Ако го убиеха тази нощ, поне щеше да умре жив."
...

Този роман ме изстреля директно в орбита още с първите си страници. И какъв полет само!



***МАЛКО ФАКТОЛОГИЯ***
Мястото на действието е малък град в нацистка Германия.
Разказвачът на историята е Смъртта.
Крадецът на книги е малко момиче.
Приятелство. 
Войната.
Много цветове и много Думи. 

Моите думи не достигат за да преразкажа тази книга. Затова пък думите на Зюсак могат едновременно да те погалят, a после да те гъделичкат, след това засядат в гърлото ти и накрая здраво те сритват.

А вкусът на романа е като двойно еспресо в утрин, която не смее да бъде дъждовна. Горчиво. Но ако го споделиш с приятел става сладко. Много сладко.

Аз се приземих успешно. Освободих от скорост. И си помислих: "Никога няма да мога да приема това безумие." Но все пак се усмихнах. На Смъртта.

Една чудна сладко горчива история.


 
    Превод на Станимир Йотов
    Издание на Пергамент Прес

    Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар