сряда, 17 февруари 2016 г.

Андрей Велков "Няма закога"

...

Когато разбрах темата на третия роман на Андрей Велков първоначалната ми непредубедена асоциация беше за RED, впоследствие се присещах за няколко филма и още толкова книги. В крайна сметка този роман прилича сам на себе си и на нищо друго.

"Няма закога" започва със Стефан, пенсионер, който живее сам и се опитва някак си да мине през деня. За съжаление, гледайки телевизия това няма как да се случи - дори теоретично. За щастие, той печели голяма сума пари от тотото и решава да се свърже с двама свои приятели от детството. Тяхното ежедневие не е по-различно. Когато се събират след не малко препятствия те решават: 

1. Наистина да се позабавляват като за последно (и при тяхната възраст 80+ това значи буквално);
2. Да уредят сметките си с миналото, защото няма закога да се отлага. 

Следва шеметно препускане по пътищата на Бълрария, случки, шеги и закачки и няколко обрата в действието. Освен всичкото веселие романът е безкомпромисен в описанието на нашата мила родна картинка. И ако си мислите че тази книга вече ви е ясна, ще кажа, че ви чака изненада. 

И в този роман Андрей е останал верен на стила си, но определено го е доизчистил, а езика звучи също толкова живо, колкото в Български психар и Хрониките на Звеното. Въпреки че е самостоятелен роман и няма общо с предните два Андрей е вмъкнал малка препратка към тях, така както правят великите писатели, които обичат да предизвикват читателите си. Истински майстор на финалите и този път отново успя да ме изненада.  

"Няма закога" е по-зрял, написан с повече размах и аз лично смятам, че най-доброто от Андрей тепърва предстои :)



Художник на корицата Росен Дуков

 Издание на Колибри

 Във Goodreads


Няма коментари:

Публикуване на коментар