"С леко сърце и къса рокля се озовах на прага на ваканцията" Зое
...
"Нощта е моето владение, а утрото е моя портал към безмълвието." Наоки
...
"Имаше един вид съзвучие между крачките ми, дъха ми, стиха и избрания маршрут." Рикардо
...
"Изживявах едновременно много силна страст и дълбок покой." Жоаким
...
Героите в този роман са две жени и двама мъже, а действието се развива в слънчева Барселона. Общото между тях е любовта им към литературата.
Зое е красавица, учи филология и харесва това, мечтае един ден да напише роман.
Наоки е японка, красива както само азиатките могат да бъдат, но и също толкова странна. Тя обожава музиката.
Жоаким преподава литература на Зое, той се определя като посредствен писател и се дразни на несъвършенствата на чуждите романи, особено на финалите им. Студентите се стрхуват от него, доста хейтър го раздава, обаче на мен той ми беше най-интересен. Неговата "болест" е наистина уникална.
Рикардо е поет, който е намерил идеалния баланс между любовта си към поезията и начина, по който да се издържа - очевидно не от писане.
Цялата книга е разделена на малки части, озаглавени Зое, Наоки, Жоаким и Рикардо в разбъркан вид, съответно гледната точка се мени постоянно. В началото на романа не се познават. Това, което в крайна сметка правят заедно е толкова щуро, че едва ли би хрумнало изобщо на някой. Супер много се забавлявах с тези герои, харесах го до един.
Много хубав роман, в който има всичко - интересни и малко шантави герои, хубава история, доста секс и чудесен език, с който изобщо не исках да се разделя и възроптавам срещу тази несправедливост хубавите романи да са само по 200, 300 страници :) Финалът ме изненада, направо не мога да повярвам, че изобщо не се досетих, което е супер разбира се.
Превод на Зорница Китинска
Издание на Алтера със страхотна червена корица
Във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар