петък, 6 септември 2013 г.

Чайна Миевил "Станция Пердидо"

"Онова, което си преживял се превръща в сън, а после в спомен. Не мога да различа границите между трите."
...

Чайна Миевил мисля не се нуждае от представяне, достатъчно известен е сред четящите фантастика. Самия той определя романите си като weird fiction и съм склонна да се съглася. "Станция Пердидо" е издадена в 2 тома на български, но реално това е един роман, първия том свършва по средата на главата, а във втория същата тази глава започва отначало. Действието в романа се развива в Ню Кробузон, голям град, който може да се намира както на Земята, така и навсякъде другаде, в някакво неопределено време. Там хивеят и други раси, не само хора, като разнообразието е доста голямо, но все пак се усеща лека доминираща роля на хората. Обществото е малко странно, от една страна използват парни влакове както и други превозни средства, задвижвани с жива тяга, а от друга имат и машини, използващи софтуер, който пък се оказва достатъчно интелигентен. Останалите видове енергия не са от познатия ни свят. Мизерията е голяма, бедността- също, властимащите са си все така противни. В политическо отношения нещата стоят зле, примерно може да гласуваш само ако преди това са те избрали чрез лотария. Как и от къде са се появили другите разумни видове не става ясно, още повече, че и дума не може да става за космически пътувания. Тази станция, която е и заглавието на романа е централна точка, там където се събират всички линии на влаковете - определено не е космическа станция, както смятах първоначално (на английски Perdido Street Station звучи по-ясно).

Нашите герои, мъж и жена, като мъжа Айзък е човек, а жената Лин е хепри - насекомоподобен вид. Те са и двойка, въпреки че не се гледа с добро око на междувидовата любов. Айзък е учен, но се занимава повече със собствени проучвания и експерименти, работи само формално към един университет. Лин е скулптор, тя използва като материал за своите творби специфичен материал, произведен от собственото ѝ тяло. Двамата са сладури и половина, ще ги харесате.

В началото романът се движи доста лежерно, описвайки ни целия този свят така че да се почувстваме добре в него. След което става голяма каша - в опита си да помогне на една гаруда (птицеподобен вид) да полети отново, Айзък се натъква на опасен и смъртоносен вид, същества подобни на молци, които се хранят с подсъзнанието на всеки разумен вид и обитават няколко измерения едновременно. На всичкото отгоре се забърква и с мафията и действието започва да се движи в добро темпо. Появяват се и други герои, не задължително хора, но всички супер интересни. И за да е пълна картинката, освен всички видове разумни раси ще се сблъскаме и с ИИ, съвсем прясно роден. Гарудата Ягарек е другия основен герой, а неговата история си има специално място в края на всяка една от частите на романа. 

Още малко за самата поредица - Станция Пердидо е първата книга от общо три, които са обединени в серията за Ню Кробузон. Дали ще видим и другите две на български не се знае. Втората книга уж беше планирана, но издателството мълчи засега.

Може да хвърлите и едно око на "Градът и градът" (изд.Алтера), роман със страхотно готина идея,  малко не добре реализирана наистина, но все пак си струва да се прочете, защото добрите идеи не се срещат чак толкова често. А на още малко Миевил ще се насладим съвсем скоро, защото Railsea ще излезне на български, предполагам тази година (изд. Изток-Запад).

За роман от 900 страници се опитах да бъда кратка :)

Чайна Миевил е напълно откачен! Абсолютно го харесвам!



Издание на Инфо Дар

Превод на Александра Павлова

Във Goodreads, том 1 и том 2







Няма коментари:

Публикуване на коментар