вторник, 20 август 2013 г.

Марио Варгас Льоса "Кой уби Паломино Молеро" и "Литума в Андите"


Марио Льоса е достатъчно известен и не се нуждае от представяне, има изчерпателна  информация за този много хубав човек в нета. Много се радвам, че успях да го видя и чуя на живо, докато беше в София, останах очарована от човека и писателя Льоса. Все още не съм прочела много негови произведения, но тук ще стане дума за два от романите му, които имат криминална интрига и като цяло приличат на криминални романи. Обединявам ги, защото и в двата главния герой се казва Литума, той е полицай и разследва случаите, за които става дума в двата романа.

"Кой уби Паломино Молеро" е сравнително кратък роман, който спокойно може да се прочете за няколко часа и започва с откриването на един човек, убит по особено жесток начин. В процеса на разследването се разбира, че въпросния Паломино е войник от авиацията и изкусен майстор на китарата. Разбира се нашия полицай си има помощник, лейтенант Силва, с чиято любовна страст се забавлявах истински. Всъщност в романа има няколко сърдечни истории, коя от коя по-страстна. Като цяло това не е съвсем криминален роман, защото в него има много повече - ще се озовем в Перу, раздиран от проблеми и ужасно много предразсъдъци.

Литума сравнително бързо разрешава случая и в резултат се озовава с ново назначение, на друго място, отново в Перу. Тук започва и историята на Литума в Андите, в едно много малко планинско селище, където са изчезнали трима души. Вторият роман е много по-интересен, с повече герои и по- многопластов. Освен Литума ще се запознаем с тукашния му помощник, който ще ни разкаже неговата любовна история (изобщо много такива истории има и в двата романа). Освен това ще надникнем за малко в живота на самите жертви, както и на местното население. В суровия климат на Андите, притиснати от самата природа, за която са готови да направят и човешко жертвоприношение, само и само да я умилостивят. От друга страна е тормоза на сандеристите, които убиват наред в името на някаква тяхна доктрина, нещо като комунистическо движение в най-краен вариант, т.е. направо са си терористи. И още - истории за пищако (тази дума толкова много да ми хареса!), което значи другоселец. Ще разберем и какво е уайко, още една интересна дума, това е едно особено природно явление. Като цяло "Литума в Андите" е по-интересния роман и не е задължително да се чете като продължение на "Кой уби Паломино Молеро", а може и като самостоятелна творба.

И двата романа се четат лесно, въпреки че става въпрос за една доста далечна и не много позната страна. Няма неразбираеми понятия, няма купища обяснителни бележки, разказът тече леко и непринудено, макар и да се засягат доста сериозни теми.

Льоса е страхотен писател и ще го чета и занапред с удоволствие!


  И двата романа са издание на Colibri

  Превод на Емилия Юлзари








  

Няма коментари:

Публикуване на коментар