петък, 9 август 2013 г.

Габриел Гарсия Маркес "Любов по време на холера"


"Любов по време на холера" ми стоеше много дълго в списъка за бъдещо четене и най-накрая и нейния ред дойде.

Още от първите страници разбрах, че съм имала много грешна представа за самия роман. От самото заглавие изниква асоциация за някаква трудна любов, която ще е още по-трудна предвид годините, в които се случва, а именно тези на големите епидемии от холера, отнели живота на наистина голям брой хора. Обаче нещата съвсем не стоят така - любовта не е такава, каквато очаквах, а много по- интересна, а холерата е представена по един много по-метафоричен начин.

Действието в романа се движи малко от зад напред - ще видим героите в зенита на живота им и след това плавно ще се върнем, за да го изживеем отново заедно с тях. Това обаче не е съвсем вярно, защото движението не е праволинейно, независимо от посоката. Докато четях романа имах чувството че се движа в широка елипса, така, както е движението в Космоса, или за да дам по-земен пример, като движението в последователни кръгови кръстовища - няма бърза отсечка, а бавно преодоляване на много кръгове. И ако тази ситуация би изнервила един шофьор, то тя е доста добра за един читател - толкова майсторски Маркес ни превежда през историята си, че изобщо не се сещаш за пътя. 

Времето за което пише Маркес в този роман е началото на XX-и век, когато телеграфа се е смятал за върха на технологията, а въздушната поща е била пренасяна с балон. То и ние си мислим, че живеем във време на велик технологичен прогрес, но колко ли снисходителни усмивки ще се появят само след две, три поколения време? Няма как да знаем. Затова и аз погледнах съвсем сериозно на героите на Маркес и не се подсмихвах на някои техни наивности.  

Основните герои са трима и са преплетени в нещо като любовен триъгълник, но не в класическото понятие на тази ситуация. Фермина, жената в този триъгълник, е омъжена за високообразован и напредничав в идеите си за времето доктор. Третият мъж и може би основен герой е Флорентино, страстно влюбен във Фермина още от младежките си години и това остава непроменено до самия край на живота му. И въпреки че тази му любов е несподелена, тя си остава единственото постоянно и неизменно присъствие в живота му. Не съм много сигурна, че такова нещо би могло да се случи, особено в наши дни, но истината е, че неговата последователност наистина ме очарова, макар и да не съм грам сантиментална. Докторът и съпруг изобщо не разбира за тази история, той си преживява други. Той ми стоеше по- земен и по- интригуващ като личност.

По принцип е трудно да се преразкаже романа, макар и наситен с доста събития. Езикът на Маркес обаче е абсолютно пленяващ, няма нито една излишна дума, досадно описание или разточителен диалог. Докато четях изпитвах онова най-чисто удоволствие от самото четене, което може да ти достави само един истински майстор-разказвач, какъвто безспорно е Маркес.

Не можах да намеря романа на хартиено копие и ми писна да го търся, накрая го прочетох на ел. четец. Общоизвестен факт е, че Маркес не желае неговите романи да се преиздават на български. Кой и защо по дяволите е оплескал нещата не мога да знам, но положението е абсурдно. Прекупвачите не мисля да спонсорирам на този етап, макар че съм го правила за силно желани книги.

Все пак в последните две години издателство Лъчезар Минчев издаде "Дванайсет странстващи разказа" и "За любовта и други демони" и имаше обещание за нови издания на настоящия роман, както и на "Сто години самота" - последната ще я изчакам, най- вече заради осъвременения превод (надявам се). Дано наистина всичко това да се случи.

                                                    

 Превод на Тамара Такова

Няма коментари:

Публикуване на коментар