вторник, 27 август 2013 г.

Васил Георгиев "Апарат"

"А неизбежността на времето носи всекиго напред, независимо дали строи мостове, или се боде с хероин под тях."
...

"Свободата, каквато трябва да бъде, е свобода от свободата, каквато си я мислим."
...

Започвайки да пиша за "Апарат" на Васил Георгиев искам да уточня, че света на маркетинга ми е безкрайно чужд. Никога не съм се занимавала с подобен род дейност и не съм се и интересувала кой знае колко от тези неща. Така че си оставам в редиците на консуматорите. Обаче май и консуматор не съм като хората, защото най-много харча за книги, а колкото и  да напрягам паметта си не се сещам за нито една реклама на книга по телевизията или пък билборд. Дори понякога се дразня на някои издателства, които пускат на пазара книги, представляващи интерес за мен, но поради тотална липса на реклама аз разбирам за тях след месеци и то по-скоро случайно - всъщност в повечето случаи от някой книжен блог. Не че е фатално разбира се, но все пак...Та мечтая си аз да бъда облъчена с реклами за книги. Ето такива неща си мисля докато чета романа на Васил, някой друг със сигурност ще си помисли тотално различни неща, но като цяло ще бъде провокиран. Тези мои мисли обаче бяха само в началото на романа, защото в последствие нещата стават сериозни.

А за какво всъщност става въпрос в романа - първо, действието се развива в нашата любима България, в София основно, в наши дни. Много хора веднага ще си познаят обстановката и никак няма да им е трудно да влезнат бързо в историята. Защо писах в началото за маркетинга - защото един от главните герои е бивш маркетолог, който обаче напълно е загърбил предишните си представи и в момента стои зад идеята на минималното консумиране. Това значи, човек да си купува само нещата от които наистина има нужда, а не например поредния модел телефон, от който определено няма нужда, след като и стария върши същата работа. Това е опростен вариант на неговите идеи, иначе в романа всичко това е подкрепено с доста факти, има и не малко обяснителни бележки под линия, които лично на мен ми бяха много интересни. Неговата организация се нарича Хармония и може би малко изненадващо, но придобива голяма популярност.

От другата страна на барикадата са Веригите и монополистите, облечени в икономическа и политическа власт, които пък ни убеждават да купуваме и купуваме в захлас ненужни за нас вещи. Освен маркетинг в романа има и доста психология, те и са свързани по принцип. Представени са обаче по разбираем начин, не ми беше трудно или досадно да ги чета, дори доста се размислих по някои въпроси.

Другия основен герой е Емил, стана ми симпатичен веднага, мъжко момче със свежо чувство за хумор. Той не е нито от едните, нито от другите, но ще му се наложи да се забърка и с двата лагера. Неговата история ми беше най-любопитна и до края се чудех какво ли ще му се случи.

Въпросният апарат, за който става дума, е съвсем истински - това е нещо като детектор на лъжата, но малко по-особен, защото той може да разбере и самозаблудата. С две думи може да открие не само една лъжа, но и случаите когато човек съвсем истински вярва в своята заблуда и следователно не лъже. Признавам си, че казусът много ме заинтригува.

"Апарат" е един много грамотно написан роман, беше ми наистина интересен и изобщо не можах да го оставя докато не стигнах края му. Хареса ми как пише Васил Георгиев и с удоволствие ще прочета и другите му творби.


 Издание на Сиела

 Във Goodreads

сряда, 21 август 2013 г.

Радостина Ангелова "Имаго"

"Неочакваните събития имат бели коремчета и черни перца - никога не могат да бъдат само хубави или само лоши. Въпрос на избор е кое от тях ще запомни човекът - катрана или ангелския пух. А най-хубавото от всичко е, че сред цялата сврача прелест на неочакваните събития стои чифт любопитни очи, които се запомнят. За добро или за зло."
...

Прочетох с удоволствие "Виенски апартамент" на Радостина Ангелова, а настоящия "Имаго" - с още по-голямо. Намирам го за по-добър, макар че нямам намерение да ги сравнявам. В "Имаго" има доста повече герои, като всяка глава от романа се води от различен човек, така гледната точка се сменя постоянно, въпреки че част от събитията се припокриват. А героите са толкова разнообразни, по възраст, националност, характер и съдба. Основното действие се случва в слънчева Испания, но тъй като героите са от различни националности, всеки внася част от своята в развитието на историята. 

Имаго се нарича последната фаза в развитието на насекомите - мисля не на всички, а на тези, които се превръщат от какавиди в зрели индивиди. Много интересно заглавие на роман, аз не я знаех тази дума, но след като прочетох романа я разбрах по-добре.

Много ми харесва стила на писане на Радостина, много изчистен и абсолютно прелестен. Може би защото е майстор хайку-автор, затова и прозата ѝ е така лека, направо се топи в устата и е толкова приятна за четене. Отворете страницата със съдържанието и открийте сами съвършения ритъм на този роман !

"Имаго" е нежен като пяната на капучино, вкусен като екзотичната канела и чувствен като лек морски бриз в лятна нощ, който се закача неканен с косите ти и споделя с теб други измерения. Опитайте го :)



 Издание на Жанет 45, с много интересна и красива корица

 Във Goodreads

вторник, 20 август 2013 г.

Марио Варгас Льоса "Кой уби Паломино Молеро" и "Литума в Андите"


Марио Льоса е достатъчно известен и не се нуждае от представяне, има изчерпателна  информация за този много хубав човек в нета. Много се радвам, че успях да го видя и чуя на живо, докато беше в София, останах очарована от човека и писателя Льоса. Все още не съм прочела много негови произведения, но тук ще стане дума за два от романите му, които имат криминална интрига и като цяло приличат на криминални романи. Обединявам ги, защото и в двата главния герой се казва Литума, той е полицай и разследва случаите, за които става дума в двата романа.

"Кой уби Паломино Молеро" е сравнително кратък роман, който спокойно може да се прочете за няколко часа и започва с откриването на един човек, убит по особено жесток начин. В процеса на разследването се разбира, че въпросния Паломино е войник от авиацията и изкусен майстор на китарата. Разбира се нашия полицай си има помощник, лейтенант Силва, с чиято любовна страст се забавлявах истински. Всъщност в романа има няколко сърдечни истории, коя от коя по-страстна. Като цяло това не е съвсем криминален роман, защото в него има много повече - ще се озовем в Перу, раздиран от проблеми и ужасно много предразсъдъци.

Литума сравнително бързо разрешава случая и в резултат се озовава с ново назначение, на друго място, отново в Перу. Тук започва и историята на Литума в Андите, в едно много малко планинско селище, където са изчезнали трима души. Вторият роман е много по-интересен, с повече герои и по- многопластов. Освен Литума ще се запознаем с тукашния му помощник, който ще ни разкаже неговата любовна история (изобщо много такива истории има и в двата романа). Освен това ще надникнем за малко в живота на самите жертви, както и на местното население. В суровия климат на Андите, притиснати от самата природа, за която са готови да направят и човешко жертвоприношение, само и само да я умилостивят. От друга страна е тормоза на сандеристите, които убиват наред в името на някаква тяхна доктрина, нещо като комунистическо движение в най-краен вариант, т.е. направо са си терористи. И още - истории за пищако (тази дума толкова много да ми хареса!), което значи другоселец. Ще разберем и какво е уайко, още една интересна дума, това е едно особено природно явление. Като цяло "Литума в Андите" е по-интересния роман и не е задължително да се чете като продължение на "Кой уби Паломино Молеро", а може и като самостоятелна творба.

И двата романа се четат лесно, въпреки че става въпрос за една доста далечна и не много позната страна. Няма неразбираеми понятия, няма купища обяснителни бележки, разказът тече леко и непринудено, макар и да се засягат доста сериозни теми.

Льоса е страхотен писател и ще го чета и занапред с удоволствие!


  И двата романа са издание на Colibri

  Превод на Емилия Юлзари








  

четвъртък, 15 август 2013 г.

Стефан Цанев "Мравки и богове"

"България, както тогава, така и до днес, пати от враговете си по-малко, отколкото от тези свои верни хора."
...

Подзаглавието на "Мравки и богове" е "Хроника на XX век" и романа е точно това - един поглед върху целия век по нашите родни земи, пречупен през съдбата на едно семейство. Разбира се става въпрос за няколко поколения. Авторът обаче никак не следва хронологично времето в разказа си, в резултат на което се оказваме ту в началото на века, ту в края му. Въпреки това романът изобщо не е труден за четене, а това непрекъснато движение във времето намирам за чудесен начин да се разкаже история.

Накратко за героите: първо, много са. Само мъжете, които носят името Данаил са четирима. Обаче не можеш да ги объркаш, някак си винаги става ясно за кой точно се говори. Няма никаква нужда да си записваш кой на кого е брат, сестра, син, жена и т.н. Това е и основната фамилия, Кардамови, чиято съдба се проследява в романа. Харесах ги от раз, защото са от тези хора, които веднага изпъкват в тълпата - интелигенти, неразумни, буйни и своенравни, но в крайна сметка магнетични и интересни. Покрай тях ще се срещнем с още много други герои, с някои повече, а с други - само за миг. Стефан Цанев много виртуозно въвежда нови герои, някои покрай реални исторически събития, с други само допълва картината, така че нито за момент не почувствах пренатрупване от герои, което може да се окаже доста изнервящо, особено в големите по обем романи.

Аз много си харесах Секула, една много симпатична дама, която изобщо не признава време-пространствените граници. Нейното въображение се разхожда свободно в миналото, в бъдещето, по света и извън него. Стана ми един от любимите герои и макар да не споделям напълно мирогледа ѝ, истински ѝ се възхищавах.

Реалните исторически събития в повечето случаи са преплетени в историята на някой от героите. Независимо дали става въпрос за Балканска, Междусъюзническа, Световните войни, комунистическия режим - всичко е поднесено в точната доза, дори със чувство за хумор на моменти. Сарказмът и иронията са на майсторско ниво и ми доставиха истинско удоволствие. Определено ми беше интересен погледа на автора към събитията от нашата история, интерпретирани през един чисто човешки поглед, така че няма как да не усетиш безсмислието на всички войни, но и упоритостта на човека да ги повтаря отново и отново. Тъжната истина, че шепа хора манипулират и си правят каквото си искат с нормалните хора...отново се повтаря до безкрай. Точно тези моменти ми бяха най-тежки. В края на първата част на романа той смело излиза от границите на 20-и век и стига доста, доста далече в миналото.

Романът е разделен на три части, всяка с 12 глави; въпреки големия обем и герои няма излишна информация; въпреки нехронологичния поток на разказа всичко си е на мястото. Изключително добре балансирана творба във всяко отношение, истинска красота.

Накрая си оставям най-хубавото. Всичкото това, за което писах вече, е поднесено на един страхотен, богат и разточителен, прекрасен български език. Абсолютна наслада, несравнима с никакво 3D или не-знам-си-колко D, към което усилено сме се запътили.

Позволете си да преживеете нещо истинско с този великолепен български роман ! 


 Издание на Жанет 45

 Във Goodreads

събота, 10 август 2013 г.

Георги Господинов "И всичко стана луна"

"И всичко стана луна" е сборник с 19 разказа, писани през последните години. Аз лично я прочетох на един дъх, макар че обикновено чета разкази, разреждайки ги с нещо друго. Този сборник е много силен, защото няма слаб разказ, всички са страхотни. Макар и да няма очевидна връзка между тях, те все пак са свързани с една неуловима нишка, която е по-скоро усещане.

Разказите, които най-много ме впечатлиха: първият в сборника "8 минути и 19 секунди" - това е времето, което е необходимо на светлината от Слънцето да достигне Земята. "Пред хотел България", в който се разказва за една закъсняла с 40 години среща. Много ми въздейства този разказ, много е нежен. "Да търсиш Карла в Лисабон" има подобно звучене и го почуствах много близък. "За Лора", един много кратък разказ, абсолютно съвършен, в който се появява спомена за Яворов. Май изброих доста, но както вече казах, всички са много хубави.

По-сериозните "Призраци", "Обащиняване" и "Ритуалът" може да заседнат леко в гърлото и ще ви накарат да се позамислите.

"И всичко стана Луна", разказът, който е и заглавие на сборника е последен по ред, в който действието се развива в бъдещето. Аз лично ви съветвам да ги чететe по реда, в които са публикувани, въпреки че разказите може да се четат и на разбъркано. 

Георги Господинов пише мнооого добре :)

Заедно с този сборник си закупих и "И други истории", отново разкази, но издадени преди малко повече от 10 години. Кориците на двата сборника образуват едно цяло като се сложат един до друг, поздравявам издателя за идейната концепция.



 Издание на Жанет 45

 Дизайн и предпечат на Яна Левиева

 Във Googreads







Моя любителска снимка на двата сборника :)


петък, 9 август 2013 г.

Габриел Гарсия Маркес "Любов по време на холера"


"Любов по време на холера" ми стоеше много дълго в списъка за бъдещо четене и най-накрая и нейния ред дойде.

Още от първите страници разбрах, че съм имала много грешна представа за самия роман. От самото заглавие изниква асоциация за някаква трудна любов, която ще е още по-трудна предвид годините, в които се случва, а именно тези на големите епидемии от холера, отнели живота на наистина голям брой хора. Обаче нещата съвсем не стоят така - любовта не е такава, каквато очаквах, а много по- интересна, а холерата е представена по един много по-метафоричен начин.

Действието в романа се движи малко от зад напред - ще видим героите в зенита на живота им и след това плавно ще се върнем, за да го изживеем отново заедно с тях. Това обаче не е съвсем вярно, защото движението не е праволинейно, независимо от посоката. Докато четях романа имах чувството че се движа в широка елипса, така, както е движението в Космоса, или за да дам по-земен пример, като движението в последователни кръгови кръстовища - няма бърза отсечка, а бавно преодоляване на много кръгове. И ако тази ситуация би изнервила един шофьор, то тя е доста добра за един читател - толкова майсторски Маркес ни превежда през историята си, че изобщо не се сещаш за пътя. 

Времето за което пише Маркес в този роман е началото на XX-и век, когато телеграфа се е смятал за върха на технологията, а въздушната поща е била пренасяна с балон. То и ние си мислим, че живеем във време на велик технологичен прогрес, но колко ли снисходителни усмивки ще се появят само след две, три поколения време? Няма как да знаем. Затова и аз погледнах съвсем сериозно на героите на Маркес и не се подсмихвах на някои техни наивности.  

Основните герои са трима и са преплетени в нещо като любовен триъгълник, но не в класическото понятие на тази ситуация. Фермина, жената в този триъгълник, е омъжена за високообразован и напредничав в идеите си за времето доктор. Третият мъж и може би основен герой е Флорентино, страстно влюбен във Фермина още от младежките си години и това остава непроменено до самия край на живота му. И въпреки че тази му любов е несподелена, тя си остава единственото постоянно и неизменно присъствие в живота му. Не съм много сигурна, че такова нещо би могло да се случи, особено в наши дни, но истината е, че неговата последователност наистина ме очарова, макар и да не съм грам сантиментална. Докторът и съпруг изобщо не разбира за тази история, той си преживява други. Той ми стоеше по- земен и по- интригуващ като личност.

По принцип е трудно да се преразкаже романа, макар и наситен с доста събития. Езикът на Маркес обаче е абсолютно пленяващ, няма нито една излишна дума, досадно описание или разточителен диалог. Докато четях изпитвах онова най-чисто удоволствие от самото четене, което може да ти достави само един истински майстор-разказвач, какъвто безспорно е Маркес.

Не можах да намеря романа на хартиено копие и ми писна да го търся, накрая го прочетох на ел. четец. Общоизвестен факт е, че Маркес не желае неговите романи да се преиздават на български. Кой и защо по дяволите е оплескал нещата не мога да знам, но положението е абсурдно. Прекупвачите не мисля да спонсорирам на този етап, макар че съм го правила за силно желани книги.

Все пак в последните две години издателство Лъчезар Минчев издаде "Дванайсет странстващи разказа" и "За любовта и други демони" и имаше обещание за нови издания на настоящия роман, както и на "Сто години самота" - последната ще я изчакам, най- вече заради осъвременения превод (надявам се). Дано наистина всичко това да се случи.

                                                    

 Превод на Тамара Такова