...
Зюлфю Ливанели пише истинска Литература и твърдо стоя зад думите си. Станах неволен свидетел на реакция "турски писател = турски сапунен сериал". Няма такова нещо при Ливанели, няма да намерите и капка мелодраматичност в неговите романи.
"Историята на моя брат" започва с убийство, обаче то остава малко настрани от действието. Главният герой успява да прикове вниманието върху себе си още на първата страница - с две думи много е странен, но аз лично мигновено го харесах. Той е пенсиониран инженер и се е оттеглил от големия град, в случая Истанбул, за да се наслаждава на живота на спокойствие в малко село на брега на Черно море. Живее в малка къща, в която има само една стая, освен кухнята, която не е библиотека. Дори си е разделил стаите тематично - има си стая на отмъщението, на ревността, любовта, сексуалността, войната, самоубийствата и убийствата. Кой знае защо много ясно си я представих тази къща заедно с обитателя ѝ. Плюс, кучето му се казва Цербер и освен това не докосва никой и не дава да бъде докосван, дори и под формата на ръкостискане. Няма да споменавам дори системата му за обличане, и преди да решите, че е пълно куку, ще ви кажа - да, такъв е, обаче е адски очарователен. Прилича ми на героя на Джак Никълсън в As Good as It Gets, поне моята асоциация е такава.
Покрай въпросното убийство той се запознава с една млада жена, която е журналистка, или поне се опитва да е такава. Тя определено не го харесва в началото, но не успява да устои на историите, които той разказва. Действието в романа е в рамките на седмица, като настоящето и разказите за миналото се преплитат в едно цяло. Главният герой, Ахмет, ще ни разкаже историята на своя брат Мехмет, както и още много неща от своя живот.
Края на романа толкова ме изненада, че още се чудя от къде ми е дошло. Невинния и лежерен разказ е с финал, достоен за хорър жанра и изобщо не преувеличавам. Историите на двамата братя ще се слеят в една, а за да разберете кой е убиеца, трябва сами да решите една проста литературна задачка.
Много харесвам Ливанели, а на български могат да се прочетат още два негови романа - разкошния "Серенада" и по-сериозния "Щастие". И в трита романа България присъства много силно под една или друга форма.
Превод от турски на Силвия Димитрова
Издание на Книгопис
Във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар