четвъртък, 12 септември 2013 г.

Зюлфю Ливанели "Щастие"

"Най-заразната болест на света е глупостта."
...

Най-трудно се пише за книги, които особено са ти харесали. Този роман на Ливанели определено попада в тази категория. В романа има две основни сюжетни линии, едната е на младата Мерием, тя е все още дете, автора споменава, че е на 17 години, но изглежда по-малка. Нейната майка умира при раждането и́, за което е вечно недолюбвана от останалите членове на семейството. А това семейство е истински кошмар за мен - на чело стои властен мъж, на който всички се подчиняват безприкословно, а той си е гад, изнасилва Мерием, но вината за това пада изцяло върху нея. Понеже е "посрамила" семейството решават да я убият, завеждайки я в Истанбул. За целта избират нейния братовчед, който току що е отбил двугодишната си военна служба. Той трябва да я заведе в града, да я убие и като цяло да се отърве от това "досадно бреме".  Признавам си, че ми беше тежичко да чета за това, за съжаление това далеч не е художествена измислица на автора, а съвсем, съвсем реална ситуация. Не крия пълната си омраза към всякаквите му там религии, включая "нашата" и начина по който се използват, но ще се въздържа от повече коментар по темата. Само уточнявам, че тази история съвсем не е поднесена по някакъв сълзлив начин, нито е някаква съпунена опера.

В другата сюжетна линия ще се запознаем с проф. д-р Ифран Курудал, образован и стигнал далече в професията си, уважаван от всички; печели достатъчно за да си позволи доста над средния стандарт, на една хубава възраст от 44 години, когато осъзнава колко е нещастен всъщност. От една страна това доста прилича на типичната криза на средната възраст (с която често се спекулира), но от друга - това е и криза на ценостите, пълен крах на културата и морала. Без видима причина Ифран зарязва сигурния си живот и се отправя сам на път, за да потърси някои отговори.

Така и двамата герои ще се окажат на път, Мерием към Истанбул, без да знае истинската цел на това пътуване, по детски наивна и със широко отворени очи към света, а Ифран във водите на Егейско море, на борда на наета от него яхта, съзнателно избрал самотата в морето. Всичко това се развива на фона на Кюрдската война, това е сериозен въоръжен конфликт между турското правителство и Кюрдската работническа партия, която се бори за независимост на Кюрдската държава. Доколкото съм запозната този конфликт продължава да си тлее и до ден днешен, въпреки че към момента има някакво мирно споразумение. Беше ми много интересно да чета за тези събития, те са част от нашето съвремие, същевременно се улавях колко много неща не знам за Турция, независимо от общата ни граница и преплетено минало.

Ливанели е много ангажиран с проблемното ни съвремие, няма начин да не усетите колко много критикува политическите и религиозни безумия, макар и да не го прави директно, а чрез своите герои, което дори е още по-въздействащо. Лесен е за четене, защото разказва много добре, увлича те в историята без усилие и е трудно да се откъснеш от страниците. Труден е за четене, защото нещата, за които разказва са сериозни, тежки и трудно смилаеми. 

Всичко е относително, казва Айнщайн, а Зюлфю Ливанели успешно прилага тази теория към понятие като щастието.

Единствения друг роман на Ливанели, който може да се прочете на български е "Серенада", който също е великолепен. Аз лично много съжалявам, че не успях да отида на представянето му в София тази година, така че се надявам да видим и друг негов роман на български, както и него самия някой ден.



Превод на Хюсеин Мевсим и Айтян Делихюсеинова

Издание на Жанет 45

Във Goodreads





Няма коментари:

Публикуване на коментар