"И за нула време сладкодумието му получило онзи специален статут на пръсти в ушите, който даваме на религията."
...
Действието в "Нод" се развива във Ванкувър, в наши дни, и обхваща 20-ина дни. Започва с Ден 18-и, след което дните са по ред. След края на романа прочетох отново тази начална глава и тогава всичко си дойде на мястото.
Какво толкова може да се случи в една обикновена нощ, която е съвсем същата като предната и по-предната... Никой не успява да заспи. И това се повтаря и на следващата. До няколко дни явлението се превръща в епидемия. В целия свят. Ситуацията много ми напомни на един любим сериал, в който един ден никой в целия свят не умря. Получаваш куршум в главата, но няма проблем - не можеш да умреш. Тук нещата стоят по подобен начин. Хората са изтощени, но не могат да заспят. Човешкото тяло може да издържи съвсем малко на подобно натоварване - до 4 седмици преди неизбежния фатален край. Само че много преди това ще си се побъркал до краен предел.
На фона на всичко това се запознаваме с нашия главен герой, Пол. Той е от хората, които не участват активно в нашия "модерен" начин на живот - не излиза много, не контактува с познати и непознати в Интернет. Вместо това пише книги за етимология. Последната му книга е за историята на отклонените и осиротели думи, той самия ги нарича изроди. Та тази книга се казва "Нод" и Пол едва ли е предполагал, че съвсем скоро ще живее буквално в нея. Защото на неспящите им трябва бързо и сега нова религия и книгата на Пол се оказва подходяща за случая. Предвидимо реагираме в кризисни ситуации, мда...
Пол поради някаква причина не е засегнат от безсънието и продължава да спи. Такива като него са малко и всички сънуват един и същ сън, който обаче постепенно ги поглъща. Освен спящите и неспящите се появява и още една група - това са деца, които могат на спят, но не говорят. Дали това са бъдещите човеци, автора не отговаря, но пък другите две групи нямат никакъв шанс да оцелеят.
Много хубав апокалиптичен роман, който не залага на ефектите, а напротив - много е стегнат, никакви опити за грандиозни изказвания и никаква сантименталност. Силата на този роман е в простото осъзнаване колко близко сме до първобитния си стадий, не на една, а на половин крачка, и колко реално е всичко това.
Романа е номиниран за "Артър Кларк" за 2013г. и аз лично отново благодаря на издателя Екслибрис за това малко бижу.
Още за романа в Книгизавър
Превод на Борислав Стефанов
Издание на Екслибрис
Във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар