"Не ти си на мястото, а мястото е в теб."
Ангелус Силезиус
...
Лена Крун е финландска писателка, напълно непозната за мен, но някак си погледа ми попадна на тази малка книжка и реших да я пробвам. Че обичам странни книги, обичам, но тази се оказа истинско попадение по този показател.
Историята е проста - някаква жена пристига в непознат за нея глад, който се казва Тенарон. Защо е отишла там не става ясно, нито пък с какво се занимава. Самия град си е съвсем наред, има улици, сгради, трамваи, само че обитателите му са насекоми и то от всякакъв вид. Някак си обаче това изобщо не изглежда странно. Усещането е все едно си попаднал на място, което малко се различава от това, с което си свикнал, защото не познаваш местните обичаи. С времето ги научаваш и ги приемаш като нормална част от ежедневието ти. С някои свикваш лесно, други винаги те дразнят. Няма някаква особена драма в това, нито някакъв вид културен шок.
Романът е написан под формата на 30 писма, които тази жена пише до неин близък, може би партньор/любовник/приятел, това също не става много ясно, но за съжаление той така и не отговаря, така че не научаваме нищо за него. Действието в романа се развива през лятото, а с настъпването на зимата всичко замира, за да се роди отново през пролетта - а какво ще е то зависи до голяма степен от гледната точка на читателя. Авторката ни предоставя свободата да решим сами.
"Тенарон" може силно да разклати представите ви за това кое е действително и реално, кое е измислено от въображението и къде всъщност се намираме когато сънуваме. Малко ми прилича като усещане на "Страната на чудесата за непукисти и краят на света" на Мураками.
Много ми хареса този малък роман, който се чете само за няколко часа и ми се искаше да е малко по-дълъг. Доста е странен, но точно това му е хубавото :)
Превод на Росица Цветанова
Издание на Август
Във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар