събота, 10 октомври 2015 г.

Дмитрий Глуховски "Бъдеще"

...

Бъдещето на Глуховски е сравнително очаквано - света е пренаселен, ресурсите са недостатъчни и определени хора са по-равни от другите. Дотук без изненади. Хубавото е, че науката е открила начин да спира процеса на стареене. По този начин човек може да остане на около 30 години в продължение на неопределен период от време. Единственото, което трябва да направи, е да се откаже да има деца. Ако все пак желае да предаде гените си трябва да стане отново смъртен, за да "освободи" място за новия живот. Никоя система не е съвършена, но лично за мен тази звучи много приемливо. И тук идва голямата ми изненада в този роман - за първи път съм съгласна със Системата.

Главният герой в този роман е Ян, роден незаконно и последвал съдбата на всички останали подобни деца. Прекарва детството си в интернат при военна дисциплина, промиване на мозъка, психически и физически тормоз и всички останали екстри на подобните места. Когато завършва неговата работа е да издирва и наказва тези, които се опитват да запазят раждането на децата си в тайна. Не успях да съчувствам на тези хора, защото те като цяло доста лицемерничат. Уж са готови да дадат живота си за децата, но на практика ги е страх да вземат това решение. Дори самия водач на т.нар. опозиция не успя да ме накара да застана на тяхна страна.

И както често става в живота Ян среща Анели, бременна, но без ясна концепция защо иска дете. На нея също не успях да съчувствам. Анели до голяма степен е пример за това защо идеята за контрол над раждаемостта не е чак толкова лоша при определени обстоятелства. 

Ян се оказва въвлечен в събития, които надхвърлят възможностите му да им въздейства. Глуховски добре се е заиграл с темата за избора и свободната воля. Има ли я, или не, това е въпроса. Краят на романа само ме убеди, че на този етап човек не е готов за безсмъртието, защото все още си живее в света на дребните битовизми, обсебен е от собствените си страхове и его, не може да освободи ума си от вековно наслагвани предразсъдъци и май не му стиска да направи избор, а се оправдава с липсата му.

"Бъдеще" се чете лесно, можеше да е малко по-къс, а ако имаше поне още една гледна точка щеше да е много по-интересно. Въпреки това хубав роман с идеи, които биха предизвикали разнообразни реакции, а света, който Глуховски описва е пълнокръвен и запомнящ се.


 Превод на Васил Велчев

 Много идейна и красива корица на Живко Петров

 Издание на Сиела

 Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар