Ан Леки "Правдата на Торен"

"Набелязваш цел, правиш една крачка, после - следващата. Все същото открай време."

...

"Правдата на Торен" е името на космически боен кораб. Той е сложен изкуствен интелект, който управлява кораба и всичките свързани с него единици, включително биологични, и не е единствен, а си общува с други подобни кораби. Действието в романа се развива много напред в бъдещето, повече от 3 хил. години от нашето време. Човечеството се е разселило из Космоса и разбира се се е организирало в някакво общество. Водеща роля в него играе империята на Радч, която е система от светове, управлявана от същество, което може да обитава хиляди тела, на практика безсмъртно. 

Главния герой в романа е Брик, някога част от кораба, но сега затворен в едно единствено тяло със значително изрязани функции. Дали е той или тя не става ясно, половите различия са напълно заличени. Това важи и за всички останали герои - до последно човек може да се чуди мъж или жена е дадения герой, но към края на романа разбрах, че това не е толкова важно. За сметка на половата свобода хората са много зависими от своя произход. Обществото е със силно изразена кастова структура и отделния човек няма кой знае какви варианти да промени това. Има и религия - на къде без нея, явно този тумор ще съпътства човечеството до свършека на света. 

Кораба, част от който е Брик, е унищожен в даден момент и той/тя съставя план за отмъщение, който преследва методично в продължение на много години. Доста първосигнална човешка реакция, но действието в романа е концентрирано около това. Брик ще трябва да се научи да живее като човек, със всички произтичащи от това ограничения. Романът не е  за противопоставянето на човек срещу изкуствен интелект, а се занимава със съзнанието като цяло, без да прави разлика дали е биологично или изкуствено. Според Леки капаните на съзнанието са еднакво валидни, независимо от произхода му и това много ми допадна. 

Много силен роман, много фантастичен и провокиращ, едно от най-добрите заглавия в поредицата на Бард "Избрана световна фантастика". В края на романа има интервю с авторката, която ни обещава повече извънземни във втората част и аз лично нямам търпение да се срещна с тях. Сигурна съм, че и те ще са толкова необиковени, колкото и хората от това далечно бъдеще. 

Още за романа в Книголандия и ShadowDance.

 Превод на Милена Илиева (справила се е чудесно с капаните на езика)

 Издание на Бард (тук може да се прочете интервюто на Леки)

 Във Goodreads