сряда, 8 май 2013 г.

Андрей Велков "Български психар"

"Както се казва в дебелите книги, "Битието определя съзнанието", но да не забравяме и отговора на тънките книги, в които се твърди, че всъщност не битието, а питието определяло съзнанието."
...

Запознайте се с Петър Иванов, готин пич, който започва своя истински живот с...влизането в казармата. Има една приказка, че мъжете като си подпийнат и си разказват войнишки истории, което е абсолютно вярно. Това не важи за днешните младежи, но аз лично съм се наслушала на не една и две казармени истории. Та пребиваването на Петър в тази институция не ме сварва неподготвенa :).

След казармата следва естествено студентството, а после - ами живота. А живота на Петър се оказа интересен, след като бързо и трезво взима решение какво да прави с него. Признавам, че веднага харесах главния герой и така си остана до края. Може и да е "престъпник", но има впечатляващ морал и богато въображение, смяла съм се с глас на някои места. Определено има много силни моменти в книгата. А дали наистина е престъпник е много относително да се каже.

Много, ама много се смях, въпреки че романът си е доста сериозен. Нямам намерение да анализирам обстановката, икономическа, политическа и пр. За мен си остана удоволствието от четенето и любопитството какво ще се случи с героите. Освен много свеж език в романа звучи и страхотна музика. Мяркат се и не една и две емблематични книжки от любимия фантастичен жанр. Истински се забавлявах с този роман, макар и да е доста болезнен на моменти, но такава е нашата родна действителност, а и не само. Чак толкова типично българско не ми звучеше, може спокойно да се отнася за кое да е съвременно общество, а българската обстановка придава допълнителен цвят на романа защото има неща, които само поданиците на тези земи могат да разберат.

Ще има и продължение на историята, поне така ми каза самия автор. Всъщност може и да не е точно на тази история, но времето ще покаже. Аз лично ще си я закупя веднага след като излезне, защото поне по тази точка съм постигнала относително богатство -  и това е малка утеха за мен. Който прочете книгата ще разбере за какво говоря.

Романът предлага цели три финала, което, от където и да го погледнеш, е едно качествено свършване.
Хареса ми много с две думи.

  
 Издание на Colibri

 Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар