Захари Карабашлиев "18% сиво"

"Дисбаланс е да си нещастен. Дисбаланс е да си щастлив. Балансът е някъде в просто да си..."

...

"18% сиво" е един от доста отлаганите във времето романи за четене от мен, междувременно се появиха доста отзиви, романа беше безспорно приет като много добър, освен това е и дебют на автора. Понякога тази информация те натоварва или леко изкривява очакванията ти, но в случая не стана така - всички добри отзиви са напълно заслужени. Романът също така е многократно преиздаван.

Историята се развива отзад напред, но автора си има причини да постъпи така и те се усещат в процеса на четене. В самото начало намираме главния герой Зак потънал в никак не приятни емоции поради факта, че любимата жена го е напуснала. Той е българин, но живее в Америка, тя също е българка и са напуснали заедно родината в търсене на по-добър живот и професионална реализация. Може би звучи скучно на пръв поглед, защото едва ли има човек в България, който да няма поне един близък или приятел заминал "на вън". Обаче някак си не е скучно, а напротив - трудно е да се откъснеш от страниците, а героите ти стават съвсем близки. Ако помните България от 90-те, стачките, еуфорията, бедността, надеждата, разбитите илюзии, ще се почувствате удобно в това повествование. Романа обаче не е за това. Категорично не го определям като "емигрантски".

Като казах, че времето в романа се движи от зад напред не бях съвсем точна, защото има още няколко посоки. В едната ще проследим предисторията на тази много симпатична двойка, както и миналото на самия Зак. Ще видим също и тяхното настояще в Америка, а то е добро, според общоприетото мнение по въпроса. Следващата посока е напред в бъдещето, това което тепърва ще се случи на Зак. Той предприема едно няколкодневно пътуване с кола от Мексико до Ню Йорк, сам, в компанията единствено на торба марихуана, която не употребява. Всички тези времеви линии се развиват една през друга, но самото четене не е трудно и натоварващо. Намирам края на романа за много добър.

18% сиво е термин от фотографията.

Втората книга на Захари Карабашлиев е "Кратка история на самолета", сборник с 15 къси разказа, също много приятна за четене. И аз като автора понякога карам от зад напред и я прочетох първа, но това само ме накара да не отлагам повече прочита на самия роман. Така че посоката напред не винаги е най-добрата :)

   Издание на Сиела

  Във Googreads