събота, 5 октомври 2013 г.

Диана Петрова "Ана'

"И все пак ничие въображение не можеше да се мери с това на съдбата."
...

Изобщо не знаех какво да очаквам от този роман, нещо, което рядко ми се случва, защото в повечето случаи все пак имам някаква нагласа. Купих си книгата на нейното официално представяне, не смогнах по-рано, и докато чаках то да започне прочетох първите няколко страници. Признавам си, че успяха  да приковат вниманието ми.

Авторката ни потапя веднага в историята си, без излишно разтакаване, а тя започва в столичния квартал "Надежда", дори се споменава и номера на блока, който е съвсем истински и съществува в нашата реалност. В случая той е и част от историята в "Ана", не толкова самата сграда, която е досущ същата като стотици други, колкото нейните обитатели. Макар че дори и на блока му се случват разни неща все пак не е основно действащо лице. В него обаче живеят героите, които ни интересуват, Ана, нейния съпруг Илия, техния син Даниел; един бездомник Спартак, който ми стана пълен любимец; няколко съседки и разбира се много деца. Но няма да последват разни междусъседски истории, защото ще се съсредоточим изцяло върху личните светове на героите.

А всички тези герои, те са страхотни и това е най-ценното в романа - хора от плът и кръв, хора, които срещате ежедневно на улицата, в асансьора, в офиса. Ще разпознаете себе си в някой от тях, или приятелите си, роднини или познати...Ана е толкова истинска и човечна, тя не е нито перфектната майка, нито перфектната жена, но сякаш напълно съзнава това и не се опитва да заблуждава никой, още по-малко себе си. Точно затова толкова я харесах, на кой му се чете за идеалната, за винаги знаещата как да постъпи, тази която напълно се отъждествява с децата си и нищо друго? На мен със сигурност не. (Както всички добре знаем идеалните жени живеят във форума на Bg-Mamma и могат да те уморят от скука със съвършенството си.)

Макар че Ана носи и заглавието на романа аз не я възприемах като централна фигура. Останалите герои са не по-малко интересни - Илия, Мая, са напълно завършени образи. Илия е уникален, бих се запознала с него ако можех. Освен тях е и осиновения Дани, изобщо не бих могла да си представя как възприема света едно такова дете, точно затова неговия образ ми беше ценен. Всички техни съдби са толкова преплетени, че е трудно да отделиш единия от другия, направо е невъзможно.

Историята излиза и извън пределите на страната, дори на континента, но завършва отново във същия блок в квартал "Надежда", който може да видите на bgmaps къде точно се намира, ако сте любопитни разбира се.

"Ана" излиза с логото на поредицата "Гравитация" и е втория роман след "Самира" на Боримир Дончев (останалите две книги са сборници с разкази, които още не съм чела). 

Силен дебютен роман на Диана Петрова, който много лично ме докосна и страшно много ми хареса!



 Издание на Изток - Запад

 Във Goodreads

Няма коментари:

Публикуване на коментар