...
Мисля, че на всеки поне веднъж му се е искало да зареже всичко, да запали колата и да отпраши в неизвестна посока с малко багаж. Точно това прави главния герой Борил, само че не остава дълго сам, защото още в началото на пътуването си качва трима стопаджии, две момичета и едно момче - Сирма, Мая и Спартак. Борил е мъж малко над 40, с успешен бизнес, но защо е решил да пътува ще разберем в последствие.
Тройката стопаджии се оказаха истинска находка. Те са студенти, наполовина на годините на Борил, и са приятели още от първата година в гимназията. Как точно се е развивало това приятелство в течение на годините ще научим в процеса на повествованието. На мен ми беше много любопитно, защото знаем, че точно тези приятелства остават до живот, докато другите са малко или много по-преходни. И за да е пълна картината се оказва, че всички се познават от преди, защото Борил е баща на тяхна приятелка.
И макар пътуването като похват да се използва често в литературата, това все пак не е съвсем обикновено пътуване. Защото героите се движат в нещо като паралелен свят - той хем е досущ същия като нашия, хем малко се различава в детайлите. Хората са славяни, или траки, но не българи, борили са се за обединение, имало е войни. Но все пак се намира в Европа и Европейския съюз е факт, все пак има французи, немци, холандци и т.н., и все пак младите заминават да учат в Америка. Може би това е едно от достойнствата на романа, много леко и ненатрапчиво автора съумява да ни въведе в свят, който съвсем реално би могъл да съществува при определени обстоятелства. Едно кратко намигване на историята е достатъчно.
Пътуването на вече четиримата няма да е дълго. Те стигат до Тасос, а после до още един остров в Гърция, а след това поемат обратно. На мен лично страшно ми хареса този малък роман, героите са малко, но добре очертани, аз поне съумях да си ги представя до един, дори и тези, които косвено присъстваха. Дали е роман за срама, дали за любовта, дали за историята всеки трябва сам да прецени.
"Кратка повест за срама" е първия роман на Ангел Игов, а в третия брой на българската Granta е публикувана част от друг негов роман, предполагам ще го видим в някакво близко бъдеще. Озаглавен е "Един фашист по-малко".
Обширно ревю и във вестник Култура.
...
А ето и моята кратка история за срама:
Оказа се истинско приключение да намеря тази книга. След като попитах за нея в няколко големи столични книжарници, в които ми предложиха да я поръчат, попадам в една, в която компютъра казва "Имаме я". Да, ама не - започваме истинско издирване по рафтовете, аз и две момичета от книжарницата, обаче я няма и това си е. Накрая вече се чудят и те какво да ме правят, същевременно явно и те самите недоумяват как така я няма, след като я има. По едно време едното момиче казва да изчакам малко и след няколко минути се връща усмихнато с моята книга в ръка, май от някакъв склад я измъкна. Благодарих ѝ много за усилията и съобразителността. Разбирам, че бизнеса си е бизнес и на витрината се излага само най-лъскавото, но става въпрос за книга, издадена преди две години (2011), а не преди 15 или 20. Има място за Дан Браун по рафтовете, а за тази тъничка книжка явно няма - и това далече не е единствения пример. Еми... срамота!
Издание на Сиела
Във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар